Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

Газификацията – мисия (не)възможна

Искаме Азербайджан да ни помогне с битовата газификация, а си бавим собствените проекти

S 250 e9b44ea4 fc85 4a5c be8a 29f62486fd0f

Природният газ е доказано екологично гориво в световен мащаб, което не само опазва околната среда, но и доставя енергия и топлина на милиони хора по света. Тези факти не са валидни за България, където едва 3% от населението реално има достъп до синьо гориво. Или казано по друг начин - малко под 100 хил. домакинства у нас могат да ползват газ. На фона на тази плачевна статистика неотдавна нашите политици съобщиха възторжено как Азербайджан ще спомогне за разширяването на газификацията в страната. След поредното посещение на българска делегация в Баку отново бе потвърдено, че ще получаваме природен газ от региона на Каспийско море. Планирани са доставки от 1 млрд. куб. м,  като количествата ще се доставят през Турция и евентуално през Гърция. Делегацията ни бе водена от премиера Бойко Борисов и в негово присъствие президентът на Азербайджан Илхам Алиев обяви как местната държавна газова компания СОКАР ще помага на България при газифицирането на градовете.

Въпросът с инфраструктурата обаче остава дискусионен, при условие че нашите газови проекти сериозно закъсняват. В момента все още се избира инженер-консултант за газовата връзка с Гърция, откъдето е възможно да дойдат доставките на азербайджанско гориво. Но пък според министър-председателя Борисов до средата на това лято ще имаме реверсивен газопровод с Турция и чрез него ще имаме достъп до алтернативни доставки, включително и на газ от азерското находище "Шах Дениз 2".

Какво е положението у нас

В нашата държава синьо гориво на практика не се използва сериозно в бита. Повечето големи индустриални обекти имат изградени газопроводи за доставка, само че оттам се губи връзката с крайния битов потребител.

В София природен газ за домакинствата се предлага само в кварталите, в които топлофикация няма изградена своя мрежа. Става дума предимно за районите около Витошката яка и градовете Банкя и Божурище. Същото е положението и в другите градове с действащи топлофикационни дружества. На този етап битовата газификация е труднодостъпна дори в някои големи областни градове, което не допринася за благосъстоянието на хората, нито за чистия въздух.

Това обстоятелство се премълчава от Комисията за енергийно и водно регулиране, а и никоя друга институция не дава адекватно обяснение на него. Преди десетина години имаше планове дори центърът на столицата да бъде газифициран, но това така и не се случи. Специалистите, разбира се, са наясно, че конкуренцията между топлофикациите и природния газ ще доведе до отлив на клиенти от централизираното топлоснабдяване. И очевидно за управниците неговото съхраняване е по-важно, след като никой не говори за ползите за потребителите от наличието на конкуренция и възможността за избор на доставчик.

Липсата на финансови стимули

Освен държавната незаинтересованост  другият съществен проблем е сериозната първоначална инвестиция за присъединяване към газоразпределителната мрежа. Кандидатът за тази "екстра" трябва да е готов да се раздели с няколко хиляди лева, а и отделно да вложи средства в ново оборудване на дома си. При подобна инвестиция е логично да помогне и държавата, естествено, ако газификацията наистина е приоритет на управляващите.

Цялата работа е там, че властта у нас е щедра на думи, но в действителност от институциите през последните години няма никакви идеи дали изобщо е нужно да има такива стимули. Спорадично се правят кампании, при които се предлагат кредити за присъединяване към газовата мрежа, но ефективността на тези програми продължава да е спорна. Даже не е водена дискусия за ползите от газифицирането на домовете в битката с мръсния въздух в големите градове.

Забавяне на проектите

Покрай потребителските неволи много мудно върви и изграждането на газопреносната мрежа. Основният доставчик на природен газ е държавният оператор "Булгартрансгаз" и той периодично публикува своите планове за газифициране на различни области. Последните такива планове бяха анонсирани преди две години и според тях на ред да получат синьо гориво бяха районите на Свищов, Панагюрище, Пирдоп, Златица, Банско и Разлог. Газопроводно отклонение трябва да бъде изградено и към Козлодуй и Оряхово. "Булгартрансгаз“ оптимистично предвиждаше проектите да са готови още през 2018 година. Досега обаче от газовия оператор няма информация да е направена дори и първа копка на някой от бъдещите газопроводи.

Показателно е, че преди близо четири години - през 2014-а, държавната газова компания получи европейско финансиране от Международния фонд "Козлодуй" за изграждането на тези газопроводни отклонения. Безвъзмездната финансова помощ бе за 11 млн. евро, а общо проектите се оценяваха на близо 22 млн. евро. Но индикации, че ще строят газопровод, са дали единствено от общината в Свищов, като местната власт е обещала той да е готов до края 2019-а. Междувременно в Банско вече се доставя природен газ, но от частната компания "Овергаз". Доставките се извършват чрез т.нар. виртуален газопровод.

Какво реално искаме от Азербайджан?

В случай че България наистина възнамерява да развива газификацията в следващите години, то единственото, което й липсва, е финансирането. Желание и проекти могат да се намерят, но средствата са проблем, а и Европейската комисия няма много програми, които биха могли да са от полза за подобни начинания. Интересно дали Азербайджан е готов да ни отпусне кредити за вложения в газовия сектор?

Може би всичко е въпрос на преговори. Днес азерите успешно развиват газификацията на Грузия и ние ще почерпим от този опит, както се разбра при последната визита на наша официална делегация в Баку. Но за съжаление реалността говори, че още доста дълго време у нас ще си говорим само за проекти, а доставките ще продължават да идват от едно-единствено място - Руската федерация.

Пламен Симеонов

Facebook logo
Бъдете с нас и във