Банкеръ Weekly

на изток

Гардове връзкари пазят центъра в Москва

Новият директор Любомир Николов засега няма да осигури по добра защита на българския бизнес в руската столица.

Началниците в Центъра на промишлеността на Република България в Москва се сменят, но не и наложилото се там през годините статукво. Преди дни, както научи  "БАНКЕРЪ", новият директор Любомир Николов е подписал договор за охраната на ведомството, заедно с прилежащите му корпуси, с частната руска фирма "Агенция за комплексна безопасност - АКБ". Съгласно подписания контракт за следващите 12 месеца изпълнителят ще трябва да осигури 24-часова физическа охрана на административната сграда, включително и в почивните и празничните дни - без огнестрелно оръжие, а с гумена палка, електрошок, нервно-паралитичен или сълзотворен спрей. Гардовете ще обслужват също така няколко паник-бутона и при подаден сигнал са задължени да осигурят моторизиран екип, който да реагира и предотврати потенциалната заплаха. 

"Агенция за комплексна безопасност - АКБ" ще отговаря и за поддръжката на системите за видеонаблюдение и ще осъществява пропускателния режим в сградите. А сумата, която ще получи, е малко над 317 хил. лева. Същата компания охраняваше центъра ни в руската столица и през миналата година. Дали заради това - или поради някаква друга причина, тя е била и единственият участник в обявената от българското представителство обществена поръчка. 

"Агенция за комплексна безопасност - АКБ" се представлява от генералния директор Алексей Викторович Муха, но далеч по-интересен е нейният собственик. Според руските регистри фирмата, както и още седем други охранителни компании са притежание на Павел Зубов. Той е бивш офицер от главното управление за борба с организираната престъпност, занимава се с частен бизнес от 14 години, и най-важното -  брат е на руския заместник-министър на вътрешните работи Игор Зубов. Съдейки по информация в руски медии, дружествата на Павел Зубов припечелват нелошо през последните години, сключвайки договори с различни държавни структури. "Проекттехносервиз" например е монтирала през 2014-а пожарна сигнализация в отдела на руското вътрешно министерство в Чеховския район. "Агенция за комплексна безопасност - АКБ" пък е сключила през 2011-а договор с федералното унитарно предприятие "Охрана" за специализирана охрана и обслужване с технически средства. А един от най-"сочните" контракти на Зубов е за осигуряване на безопасността на главното поделение на "Сбербанк" в Московска област за 19.365 млн. рубли (около 600 хил. лева).

На този фон няма да е лошо новият директор на центъра ни в Москва да се възползва от тези "топли" връзки с руската власт и да повдигне въпроса за връщането на въоръжената охрана на българската институция. Още повече че има солидни юридически основания за това. Съгласно приложение №1 към Постановление 587 на правителството на Руската федерация от 14 август 1992-ра, сред обектите, подлежащи на охрана от страна на държавата, попадат и дипломатическите представителства, в това число и консулските учреждения. Тази разпоредба от времето на Борис Елцин е препотвърдена и при промяната на официалния документ през ноември 2009-а, когато премиер е Владимир Путин. В устройствения правилник на центъра пък черно на бяло е записано, че той има "дипломатически статут по Виенската конвенция за дипломатическите отношения от 1961-ва и е част от зоната на работа на Посолството на Република България в Руската федерация". Същото впрочем е записано и в документацията към спечелената от "Агенция за комплексна безопасност - АКБ" поръчка. Тоест центърът трябва да се охранява от руската полиция или от държавна компания.

Свидетели разказват, че тези разпореждания са били спазвани до 2008-а, когато тогавашният ръководител на центъра - Малина Божинова, сменя охраната с частна фирма, чиито служители не са били въоръжени с огнестрелно оръжие. Малко след рокадата - през февруари 2009-а, Божинова е разрешила в центъра да влязат и руски спецчасти, за да проверят наемателите. С действията си тя на практика е ликвидирала привилегиите на сградата, защото според споменатата Виенска конвенция в обекти с дипломатически статут могат да влизат представители на властта на съответната приемаща държава само с разрешението на посланика. А тогавашният български посланик в Русия Пламен Грозданов не е бил уведомен за акцията. Да не говорим, че директорът не е имал никакво право да комуникира с руските служби за сигурност, а още по-малко да дава разрешение за достъп.

След смяната на Божинова с ген. Кирил Мазнев през 2010-а държавната охрана отново е върната. Официално тя не е била въоръжена, но наетата държавна фирма е постигнала споразумение с директора на местната полиция служителите й да носят служебното си оръжие и в центъра. Вместо обаче тази практика да се запази, с идването на Илиян Цонев в Москва през 2013-а, а и до ден днешен сградите се пазят от частни, невъоръжени гардове. Как се справят те красноречиво говори обирът на българския промишлен център през 2013-а, в навечерието на националния ни празник 24 май. Тогава трима-четирима маскирани и въоръжени крадци нахлуха през нощта в административната сграда, задържаха двамата охранители, обезвредиха алармата, след което разбиха касата и офейкаха с намиращите се в нея пари. Според официалните данни става дума за 1 млн. рубли, или 48 хил. лева, но по информация на "БАНКЕРЪ" сумата е много по-голяма. Цялата история с разследването така и потъна вдън земя, а най-ценният ни актив зад граница продължава да се пази от невъоръжена охрана. 

Facebook logo
Бъдете с нас и във