Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ГАЛИЛЕО ПОЕ НАПРЕД

След дълги препирни и спорове измъченият проект за навигационната система Галилео беше окончателно одобрен тази седмица от министрите по транспорта на ЕС и от Европарламента. В него ще бъдат вложени 3.405 млрд. евро от бюджета на общността, а крайният срок за реализиране е 2013 година. В бюджета на Евросъюза вече е предвиден 1 млрд. евро за Галилео и неразделната от него система ЕГНОС - система от центрове за наблюдение и контрол на Земята. Планът на комисаря по транспорта Жак Баро е още 2.2 млрд. евро да бъдат набавени от бюджета за земеделие, а останалото от парите за администрацията и от заделеното за научни изследвания. Идеята е в Галилео да се вложат част от средствата, които всяка година държавите членки връщат като неусвоени по различни проекти.
Амбициозното начинание ще се ръководи от специален орган, наречен GIP. В него ще участват представители на Европейската комисия, Европарламента и Съвета на ЕС. GIP ще се събира четири пъти в годината и ще следи за цялостното изпълнение на проекта.
Галилео ще бъде разделен на шест сегмента, като една компания ще има правото да е главен изпълнител на не повече от два сегмента. Освен това 40% от договорите ще трябва да се възложат на малки и средни фирми. До последно индустрията остро възразяваше срещу подобен регламент. Въпреки това има и доволни от развръзката. Австрия например, където потенциалните участници са малки и средни предприятия, няма нищо против тази схема.
На 27 април пък от космодрума Байконур в Казахстан ще бъде изведен в орбита вторият експериментален сателит на Галилео - Giove B, чийто старт бе заплануван още за 2006 година. За първи път той ще е снабден с цялата технология, предвидена за реалните сателити. През следващите няколко години двата експериментални сателита трябва да бъдат заменени от 30 постоянни на 20 000 километра височина от Земята.
Предлагайки спътникова система за навигация, Галилео е замислен като алтернатива на американската GPS и руската ГЛОНАСС. Предвижда се да е пет пъти по-точен от GPS-технологията. Според първоначалните намерения той трябваше да заработи през 2008-а, но поради редица неуредици беше спрян още в началния етап. Първоначално с изграждането му щеше да се ангажира консорциум, в който да се включат европейският аерокосмически гигант EADS, френските компании Талес и Алкател-Люсент, британската Инмарсат, италианската Финмеканика, испанските АENA и Хиспасат, Дойче телеком и германският аерокосмически център. Те обаче не успяха да се разберат по доста въпроси: за разпределянето на финансирането и участието в проекта. Проблем бяха изборът на главен изпълнителен директор и формулата, по която ще се управлява. Конкретно Испания настояваше за построяването на още два контролни центъра на нейна територия освен вече планираните в Германия и Италия, срещу което възразиха останалите участници.
Друг сериозен проблем беше често тиражираното опасение, че крайната цена ще е много по-висока от първоначално предвидената и че направените инвестиции може да не се възвърнати. Междувременно Китай и Индия, които искаха да инвестират в навигационната система съответно 200 млн. и 300 млн. евро, се оттеглиха и се заеха с изграждането на своя собствена.
Очаква се до края на 2008-а да започне разпределянето на договорите между отделните фирми. Борбата със сигурност ще е сериозна, особено зад кулисите. Миналата година Германия реагира гневно на желанието на френската Eutelsat отново да се включи в проекта и да посегне на някои от германските инвестиционни намерения, след като три години по-рано се беше отказала. В сравнение с лансираната в началото стратегия за публично-частно партньорство, сега Брюксел ще играе много по-голяма роля в определянето на правилата.

Facebook logo
Бъдете с нас и във