Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ФИРМИТЕ ВЛИЗАТ В СЧЕТОВОДЕН КАПАН

Законът за малките и средните предприятия (ЗМСП) в България посочва критериите, съгласно които всяко предприятие определя своя статут на малко, средно или голямо.
Съгласно тези критерии малки са предприятията, които:
- имат средносписъчна численост на персонала, по-малка от 50 души;
- имат годишен оборот до 5 000 000 лв. или стойността на дълготрайните им материални активи е до 1 000 000 лв., и
- са независими.
Средни са предприятията, които:
- имат средносписъчна численост на персонала, по-малка от 250 души;
- имат годишен оборот до 15 000 000 лв. или стойността на дълготрайните им материални активи e до 8 000 000 лв., и
- са независими.
Защо е толкова важно да се разбират и прилагат и трите критерии?
Съгласно действащото до момента счетоводно законодателство, от 1 януари 2005 г. предприятията в България прилагат Международните стандарти за финансови отчети (МСФО), приети от Комисията на Европейския съюз. Малките и средните предприятия прилагат Национални стандарти за финансови отчети за малки и средни предприятия (НСФО за МСП), (чл. 22а от ЗСч). Следователно нормативната уредба в България за 2005 г. въвежда две счетоводни бази, които предприятията прилагат през 2005 г. - МСФО и НСФО за МСП.
Законът за счетоводството приема, че малките и средните предприятия са тези, посочени в ЗМСП (§1, т.15 от Допълнителните разпоредби на ЗСч.), т.е и двата специални закона приемат едни и същи критерии за определяне статута на предприятията.
Критерият независимост е определен в ЗМСП. В обхвата на независимите предприятия са включени едноличните търговци, търговските дружества и кооперациите, в които не повече от 25 на сто от капитала или от броя на гласовете в общото събрание се притежават от лице или лица, които не отговарят на изискванията за малки и средни предприятия.
При определянето на едно предприятие като малко или средно, за изчисляването на първите два критерия, се отчитат не само съответните негови показатели, но и тези на всички предприятия, в които то пряко или непряко осъществява значително влияние или контрол чрез притежаване на 25 на сто или повече от капитала или от броя на гласовете в общото събрание. Ако в баланса на едно предприятие има инвестиции в дъщерни или асоциирани предприятия, за да се определи неговият статут по ЗМСП, е необходимо да се вземе предвид и съответната информация от финансовите отчети на дъщерните и асоциирани предприятия. В практиката често се среща множество малки или средни предприятия да бъдат под контрола на друго малко или средно предприятие и да образуват една икономическа група, чиито консолидирани показатели далеч надхвърлят критериите за малки или средни предприятия. Потребителите на информация от финансовите отчети (инвеститори, контрагенти, банки, държавна администрация, служители и др.) обикновено се интересуват от показателите на цялата икономическа група.
Това означава, че има предприятия, чийто капитал над 25% е собственост на големи предприятия, и те попадат в обхвата на предприятията, които са задължени да прилагат МСФО от 1 януари 2005 година, без значение дали останалите показатели определят статута им като малки, или средни. Такава е практиката и в останалите държави. Например ако едно предприятие майка прилага МСФО, дъщерните предприятия трябва също да прилагат МСФО, без значение какви по големина са те. Ако по една или друга причина дъщерните предприятия не прилагат МСФО, а НСФО и изготвят финансовите си отчети съгласно националното законодателство, те трябва да изготвят финансовия отчет и по МСФО за целите на консолидирания финансов отчет на предприятието майка.
ЗМСП допълва обхвата на независимите предприятия и с тези, при които:
- повече от 25% от капитала или от броя на гласовете в общото събрание се притежават от инвестиционни дружества, дружества за рисково инвестиране или институционални инвеститори, при условие че не се упражнява контрол нито индивидуално, нито съвместно; или
- капиталът е разпределен по такъв начин, че не може да се определи лицето, което упражнява контрол.
При определяне на годишния оборот и стойността на дълготрайните материални активи на предприятието базата е предходната финансова година.
Ако в две последователни години настъпи изменение на средносписъчната численост на персонала или на годишния оборот, или на стойността на дълготрайните материални активи, предприятията променят своя статут. За новообразуваните предприятия годишният оборот и стойността на дълготрайните материални активи се определят според стойността на тези показатели за текущата финансова година.
Следователно съгласно нормативната уредба в България по българското законодателство изготвят финансовите си отчети само тези, които отговарят на първите два критерия и освен това не са под значително влияние или контрол от друго предприятие. Ако е налице значително влияние или контрол, тогава трябва да се вземе предвид в коя група попадат и другите предприятия, за да се изчислят сумарните критерии за групата предприятия. Ако тези сумарни критерии надхвърлят първите два критерия, предприятията от групата прилагат Международните стандарти за финансово отчитане.
В нашата страна, прилагайки гореописания подход, предприятията през 2005 година определиха своя статут и избраха счетоводната база, която прилагат вече цяла година и въз основа на която ще съставят финансовите си отчети към 31 декември 2005 година.
Съгласно §16 (1) от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за счетоводството (ЗСч), малките и средните предприятия могат да изберат дали да изготвят и представят годишните си финансови отчети на база на Международните стандарти за финансова отчетност, или на база Националните счетоводни стандарти. Веднага в следващата алинея обаче има забрана, съгласно която предприятие, което през един отчетен период е изготвило и представило годишния си финансов отчет на база избраните счетоводни стандарти, няма право да променя приетата вече база. Следователно, ако едно предприятие не попада в задължението да прилага МСФО от 1 януари 2005 г., но по други причини (участие на международна фондова борса, привличане на стратегически инвеститор, кандидатстване за кредит пред международна банка и т.н.) е наложително да премине към прилагане на МСФО от следващата година, то това предприятие, прилагайки само МСФО, ще наруши Закона за счетоводството. За да не наруши ЗСч, такова предприятие трябва да изготвя два финансови отчета - по МСФО и НСФО за МСП.
Законът за счетоводството е първият демократичен закон, приет от Великото народно събрание през 1991 г. и хармонизиран с европейското законодателство през 2001 година. За съжаление измененията на ЗСч през 2002 г. го върнаха много години назад, защото бяха направени, без да бъде взето мнението на професионалистите и защото са в противоречие с добрите практики в Европа и САЩ. По мое мнение той трябва да дава широки възможности, а не да ограничава българския бизнес в избора на счетоводна база за финансово отчитане. В развитите страни държавата определя счетоводното законодателство на бюджетната сфера. Частният бизнес обаче базира организацията на счетоводната си отчетност на професионалните стандарти, каквито са Международните стандарти за финансова отчетност.
В момента се предлага изменение (отново без да се вземе предвид мнението на професионалните среди) на Закона за счетоводството, съгласно което малки и средни предприятия са фирмите, които отговарят едновременно на следните два критерия:
- средна численост на персонала за предходната година - до 250 души;
- нетен размер на приходи от обичайната дейност за предходната година - до 15 000 000 лв. или балансова стойност на дълготрайните материални активи към 31 декември на предходната година - до 8 000 000 лева.
Прави впечатление, че това изменение изключва третия критерий. По този начин два различни закона в българското законодателство са в противоречие, като разпореждат два различни начина за определяне на статута на малките и средните предприятия. Ако тези промени влязат в сила със задна дата (каквато е идеята на вносителя), българските предприятия, попадащи в обхвата на промените, ще изготвят по два отчета за 2005 година. Мисля, че подобен подход показва недостатъчна компетентност и компрометира българското законодателство, създавайки в българските и чуждестранните инвеститори впечатлението, че българската нормативна уредба е противоречива и непоследователна. Ако българският законодател смята за наложително критериите за малки и средни предприятия да бъдат променени, той трябва да промени ЗМСП, но по мое мнение това едва ли ще стане, защото в ЗМСП критериите са резонни и са съобразени с практиката в европейските и другите развити страни. Вероятно на това се дължи и фактът, че предлаганите промени на критериите за малки и средни предприятия некоректно заобикалят ЗМСП, като се правят в ЗСч чрез изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане.

Facebook logo
Бъдете с нас и във