Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ФИНТ С ОСИГУРОВКИТЕ ЗАМАЗВА ДАНЪЧНИТЕ ОБЕЩАНИЯ

Догодина българските данъкоплатци ще битуват като във вица за зайчето - и с шапка, и без шапка - все яде шамарите. Нерадостната перспектива е вложена в коалиционното споразумение за данъчната политика на кабинета Станишев през 2007 година. Трите партии във властта триумфално си стиснаха ръцете за размера на новите налози. И оправдаха липсата на радикални намаления с плащанията на хазната към Европейския съюз, с рисковете за бюджета заради по-ниските приходи от ДДС и с изискванията на МВФ за 2% излишък на държавните сметки, който да служи като гарант срещу дупката в платежния баланс на страната.
При тези ограничения картинката на данъчното статукво в България от началото на 2007 г. вече е пределно ясна - ДДС остава 20 %, данъкът върху печалбата пада до 10%, повишават се акцизите на горивата и се въвежда същият налог за електроенергията и въглищата. Гласят се още и козметични намаления на личните данъци - необлагаемият минимум скача от 180 на 200 лв., а минималната работна заплата от 160 на 170 лева.
Планирано е и ново падане на осигурителната тежест с 3 процента. То трябва да се случи заедно с повишаването дела на осигуряването в частен пенсионен фонд, като вноската ще достигне 5% от осигурителния доход (при 4% през тази година). Заедно с това се предвижда повишение на минималните осигурителни прагове с поне 12.5%, което е заложено в бюджета на държавното обществено осигуряване за 2007 година. Намаляването на осигурителната тежест ще бъде въведено от 1 юли догодина, но само при условие, че няма сериозни трусове в приходната част на бюджета, обявиха управляващите.
Миналата година намалихме осигуровките с 6% и вместо очакваните загуби от 600 млн. лв. се очертава загуба от около 250 млн. лева. По тази логика намаляване с още 3% ще доведе до около 125 млн. лв. загуба, макар че се надяваме това да не се случи и да има увеличение на приходите от осигуровки, коментира заместник финансовият министър Георги Кадиев. Прогнозата на НОИ обаче показва, че за 2006 г. ще се съберат не повече от 110 млн. вноски над предвиденото. Но това преизпълнение не се дължи само на подобрена събираемост заради по-ниските вноски, но и на други фактори.
Запознати с коалиционните преговори по данъчната политика заявиха за в. БАНКЕРЪ, че
обявеното 3-процентно намаление на пенсионните вноски от 2007 г.
засега всъщност е само сурово предложение. Това се потвърждава и от факта, че досега няма разработен проектобюджет на държавното обществено осигуряване, който да съдържа такава промяна. Но именно намаляването на осигуровките беше една от най-конфликтните точки в хода на преговорите между коалиционните партньори. НДСВ беше твърдо за редукция на осигуровките с 6%, докато БСП защитаваше тезата за ново 3-процентно намаление. Червените настояваха още съотношението между плащаното от работодател и работник, което сега е 65 на 35, да се запази. Но според Кодекса за социално осигуряване (а и според последните договорки ) от 2007 г. то трябва да се промени и да е 60 на 40. Коментар на коалиционните осигурителни пазарлъци направи и постоянният представител на МВФ у нас Джеймс Роуф, който приключва мандата си. Той препоръча при изработването на бюджет 2007 по-скоро да се намали осигурителната тежест, отколкото да се намалява корпоративният данък от 15 на 10 процента. Известно е, че експертите на Световната банка също са радетели за намаляването на осигурителната тежест. Международните съветници на България защитават тезата, че по-ниските осигуровки стопяват сивата икономика и допринасят за ръста на заплатите и заетостта.
Подобни са аргументите и на българския бизнес, който се обяви нетолкова за намаляване на данъка върху печалбата, колкото за сваляне на осигуровките. Шефовете на национално представителните работодателски организации (АИКБ, БСК, БТПП, БСЧП Възраждане и ССИ) имат обща позиция, че именно по-ниските осигуровки са важни за повишаване на конкурентоспособността на българската икономика. Работодателите са на мнение, че минималната заплата не трябва да надвишава 50% от средното месечно възнаграждение. Те се обявиха и против запазването на съотношението 65:35 при плащане на осигуровки от работодателя и работника и настояват
за постепенна промяна до 50:50
Засега коалиционните уговорки вещаят, че до него ще се стигне едва през 2009 година. Но Дикран Тебеян от БСК смята, че намаляването на осигуровките може да стане още от 1 януари. Според него правителствените финансисти си оставят шест месеца резерв заради опасенията си, че проблемите с бюджета за 2007 г.ще са по-големи от очакваните. Няма основание за това, тъй като данните за изпълнението на бюджет 2006 сочат, че само за осем месеца се е натрупал близо 2 млрд. лв. излишък, припомниха от БСК. Работодателите обявиха, че от началото на 2006 г. са разкрити 139 000 нови работни места заради по-ниската осигуровка. Пак по тази причина, както и заради свиването на сивия сектор приходите в НОИ само за първите шест месеца на годината са скочили със 128 млн. лв. в сравнение с 2005 г., сочат техните разчети. Изследване на БСК показва още, че заради по-ниските пенсионни вноски средният осигурителен доход се е увеличил с 25 лв. за първите пет месеца на годината. Очакванията са, че тази тенденция ще продължи и през следващата 2007 г., като именно заради намалената осигурителна тежест догодина в частния бизнес се очаква възнагражденията да нараснат с 14 процента.
Ефект от намаляването на вноската има, но той е многократно по-малък, отколкото го представят фирмите, коментираха от КНСБ. Сметките на синдиката показват, че едва 1/6 от тези 128 млн. лв. са от увеличение на заплатите в реалния сектор. Другите 53 млн. лв. в повече са от ръста на минималния осигурителен праг, 7.2 млн. лв. пък са от повишаване на максималния осигурителен доход, а остатъкът е от подобряването на събираемостта в НОИ.
Неочаквана развръзка
Има достатъчно време, за да се възроди, обмисли и... осъществи идеята държавата да влезе в ролята на универсален осигурител, коментират пенсионните експерти. Това означава бюджетът да поеме част от разходите на фонд Пенсии на Националния осигурителен институт, които са предназначени за сегашните пенсионери. Към момента дефицитът на НОИ, който се покрива с текущи субсидии от бюджета, надхвърля 1.3 млрд. лева.
Всъщност държавата е подтиквана да изпълни ангажиментите си към осигурителната система още от 2005 г. основно от синдикалните и работодателските организации. През лятото идеята държавата да поеме 40% от осигурителната тежест беше предложена и от Емилия Масларова, но БСП категорично се възпротиви. Миналата седмица се чу, че НДСВ прави собствени разработки по темата и най-вероятно ще ги вкара в публично обращение при обсъждането на бюджета за следващата година. Ако подобни мерки видят бял свят и се приложат на практика, може би донякъде нарушеният баланс в пенсионната система ще се възстанови, смятат жълти депутати.

ОСИГУРИТЕЛНИ МАНЕВРИ

Вариант 1 - Държавата става пряк участник в плащането на вноските, които първоначално запазват сегашните си размери, но се променя съотношението в плащанията - 40 на сто - за работодателя, 40 на сто - за държавата, и 20 на сто - за работника. Така дефицитът на НОИ ще бъде изчистен за около две-три години
Вариант 2 - Вноските за безработица и трудова злополука да бъдат намалени с по около 1%, а парите да се насочат към фонд Пенсии. Така преразпределянето на вноски от фондовете с излишъци към изоставащите ще позволи да се намали недостигът на парите за пенсии.
Вариант 3 - Пускане на нарочни целеви емисии ДЦК, които да са държавно гарантирани и в тях да инвестират частните пенсионни фондове. По този начин в държавния фонд ще бъдат привлечени свежи пари. А след години, когато системата се стабилизира, фондовете ще си върнат парите, но с лихви.
Вариант 4 - Ресурсите от създадения Сребърен фонд, който ще трупа пари от приватизация и издаване на лицензи, да бъдат предназначени основно за изплащане на пенсии.
Вариант 5 - Създаване на т.нар. фонд за демографски резерв, който да поддържа действието на солидарния стълб на пенсионната система. Той може да се захранва със средства от приватизацията, чрез емитирането на целеви финансови инструменти (ценни книги), с пари от игри, лотарии, спортен тотализатор и др.

Равнис пред закона
Работещите в бюджетния сектор също да плащат лични осигурителни вноски, както заетите в частната сфера, поискаха няколко организации на бизнеса Сега част от осигурените лица не плащат лични вноски - например държавните служители, военните и работещите в отбраната, тях ги поема държавата. За 2004 г. това са били около 74 млн. лв., което е равно на 1/3 от едномесечния разход за всички пенсии. През последните години се наблюдава и дисбаланс между приходите от вноски и разходите за краткосрочни обезщетения и пенсии на кадровите военнослужещи и работещите в МВР. Това се дължи на възможностите за по-ранно пенсиониране на тези лица, както и на намаляването на заетите в тези дейности в сравнение с получаващите пенсии и обезщетения.

Facebook logo
Бъдете с нас и във