Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ФИНАНСОВОТО ВЕДОМСТВО СЕ БОРИ С ПРИЗРАЦИ

Сивата икономика у нас не може да бъде измерена. Това стана ясно по време на извънредното заседание на парламентарната Комисия по бюджет и финанси в сряда, 1 октомври. Според финансист номер едно българско правителство не разполага с методология, която да покаже реалните размери на сенчестия сектор. Въпреки това Орешарски отчита, че тъмната част от икономиката ни е в контролирани размери и се наблюдава тенденция към редуцирането й. Не е ли парадоксално? От една страна, финансовото ведомство не може да каже колко голям е сивият сектор, от друга - твърди, че той е под контрол и намалява. Подобна зависимост може да е в сила само ако дивият сектор е пренебрежимо малък. Но дали това е вярно?
Много трудно можем да дадем оценка какъв е бил и какъв е в момента делът на сивата икономика, но можем да представим неопровержими доказателства за неговото намаляване, заяви изпълнителният директор на Националната агенция за приходите (НАП) Мария Мургина, която заедно с шефа на митниците Христо Кулишев представи доклад за борбата на приходните администрации със сенчестия сектор. Според Мургина напредъкът в това отношение може да се види най-ясно в постоянното нарастване на облагаемата основа за ДДС спрямо БВП, както и в увеличението на приходите от корпоративен данък при постоянно намаляваща данъчна ставка през последните години.
По данни на НАП, посочени в доклада за 2007-а, са събрани 52% от просрочените вземания в доброволния срок (14 дни след изпращане на поканата), за разлика от 2006-а, когато са прибрани 43 процента. Полагаме усилия да покажем, че е много по-скъпо да се стои в сивия сектор, заяви още Мургина. Тя поиска инспекторите на НАП да могат да санкционират дружествата, които наемат хора без договор, както и да правят осигурителни ревизии. Новите правомощия са за по-ефективна борба с данъчните измами, посочи шефката на данъчните. Мургина поиска още служителите и да изготвят икономически анализи, чрез които да засичат недекларирани приходи.
От своя страна Агенция Митници отчете преизпълнение на приходите, предвидени в държавния бюджет с 10%, а по думите на Христо Кулишев до август 2008-а са събрани 69% от планираните постъпления. До момента повереното му ведомство е задържало 54 000 бутилки алкохол с фалшив бандерол и 150 т горива. Според доклада на митничар номер едно за периода януари - август 2008-а приходите от акцизи възлизат на 2.538 млн. лв., или с 438 млн. лв. повече от миналата година.
Изнесените данни обаче не се харесаха на главния прокурор Борис Велчев, който също присъстваше на заседанието. Ако контролните органи си вършеха добре работата, размерът на сивата икономика нямаше да е такъв. Не виждам повод за гордост, цитираните цифри не са кой знае какво постижение, заяви той. Главният прокурор размаха пръст и срещу Наказателния кодекс, като посочи, че максималните санкции от 5000 лв., заложени в него, са твърде незначителни. По думите на Борис Велчев има между 24 и 31 контролни органа в страната, които не изпълняват задълженията си.
Председателят на бюджетната комисия Румен Овчаров пък поиска данни за размера на т. нар. битова сива икономика. Според него трябва да се предприемат сериозни действия за ограничаването на дребни провинения като безплатното пътуване в градския транспорт и неиздаването на касов бон при покупки.
Оправданието на шефовете на приходните администрации за незадоволителните резултати беше, разбира се... с ниското заплащане на техните служители и липсата на мотивация за работа. В системата на НАП средната брутна заплата е 650 лв., а в митниците - 648.37 лева. Според Мургина това по никакъв начин не съответства на знанията и уменията на служителите. Дали обаче по-високото възнаграждение ще накара администрацията да си върши качествено работата, е доста спорен въпрос, отговорът на който едва ли е еднозначен.

Facebook logo
Бъдете с нас и във