Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ФИНАНСОВ НАДЗОР НА ДОИЗЖИВЯВАНЕ

Да се чуди човек с какво толкова се занимават българските депутати, че не им остава време да сложат в ред надзора на финансовата дейност в републиката. Думата, естествено, не е за дейността на членовете на Комисията за финансов надзор, а че мандатът на четирима от тях вече изтече. Ръководещият управление Застрахователен надзор Ралица Агайн би трябвало да заема този пост до 1 март. На същата дата изтече и мандатът на проф. Милчо Стоименов, който между другото в момента замества и ръководителя на управление Надзор на инвестиционната дейност Димана Ранкова. Още преди година трябваше да бъдат преизбрани или сменени Тенчо Тенев и ръководещият управление Осигурителен надзор Бисер Петков. Всички те обаче продължават да стоят на постовете си и да изпълняват функциите си. Нещо повече, никой не дава и знак, че има намерение да им гласува нов мандат или да назначи нови хора на техните места.
Историята обаче не спира дотук
Преди около две седмици с Комисията се раздели и нейният член Нуредин Кафелов. Пребиваването му в състава на регулатора трябваше да приключи чак през 2009 г., но той се оттегли предсрочно, тъй като на последните местни избори бе избран за кмет на община Якоруда. Всъщност Кафелов пое новите си задължения още в началото на ноември 2007 година. Народното събрание обаче успя да разгледа молбата му за освобождаване едва преди седмица - на 14 февруари 2008-а. По всичко личи, че ще има да чакаме още доста, докато се реши кой да го замести. Още повече че законът не е определил срок, в който това трябва да се случи.
От КФН учтиво обясниха, че в правомощията й не влизат избирането и назначаването на нейните членове. Известно е, че всичко е в ръцете на парламентаристите. В Закона за Комисията за финансов надзор се казва, че председателят, заместник-председателите и другите нейни членове се избират и освобождават от Народното събрание. Дали ще бъде преизбран един член не зависи от неговите желания, а от оценката на Народното събрание за работата му през изминалия мандат, каза Ралица Агайн.
Изглежда, че управниците ни са забравили за задълженията си към тази структура, която е от изключителна важност за нормалното развитие на финансовия пазар в страната. Но само на пръв поглед...
Действително повечето от членовете на парламентарните комисии по бюджет и финанси и по икономическа политика, от които се очаква да предложат кандидатури за членове на финансовия надзор, научиха (или поне се направиха, че научават) за изтеклите мандати на надзорниците от репортера на в.БАНКЕРЪ. Изглежда, само шефът на бюджетната комисия
Румен Овчаров бе в час
и ни успокои, че има предложения кой да поеме щафетата. За жалост не пожела да бъде по-конкретен и да обясни кои се обсъждат. Нито пък уточни защо трябва да сме спокойни!
Заместник-председателят на парламентарната Комисия по икономическа политика Димитър Йорданов от Коалиция за България пък изказа мнение, че вероятно става въпрос за умишлено забавяне на избора. Тези постове са доста примамливи. Ще се случи това, което става с много от надзорните структури. Отново ще изпаднем в един правен абсурд и вакуум, заяви за в.БАНКЕРЪ Йорданов.
Като се има предвид колко атрактивни са тези позиции, може да се предполага, че наистина вече има предявени претенции към тях. А това, че още няма официални кандидатури, подсказва, че ще има борба и тя няма да е лесна.
Не че е от голямо значение, но нека споменем, че основното месечно възнаграждение на председателя на комисията е в размер 90 на сто от заплатата на председателя на Народното събрание (което не е по-малко от 2.7 хил. лева). Заместник-председателите на КФН пък получават поне 90% от заплатата на председателя. Освен това законът допуска те да получават и допълнително възнаграждение за изпълнение на специфичните им функции.
Като оставим настрани чисто материалните стимули, нека припомним, че правомощията на заместник-председателите на КФН са почти неограничени. По тяхно предложение комисията издава или отнема лицензии за извършване на дейност на поднадзорните лица, разрешава или отказва сливането, вливането, отделянето, разделянето или доброволното им прекратяване и може да отправя искания до съда за откриване на производство по несъстоятелност.
До влизането ни в ЕС тези решения не можеха да бъдат обжалвани. Откакто България е членка на общността обаче, за да са в хармония с европейските изисквания, индивидуалните административни актове на комисията могат да се мотивират и подлежат на обжалване пред Върховния административен съд. Това обаче не спира тяхното изпълнение. Даже само изброяването на функциите на хората в КФН подсказва, че техните позиции акумулират доста власт. Още повече че законът не изисква кой знае какви качества от кандидатите за тях. Достатъчно е да са български граждани с висше образование, които притежават подходяща професионална квалификация и опит в сферата на икономиката и финансите.
Ако се съди от други подобни ситуации, народните избраници и този път най-вероятно ще докажат, че
от всичко най-добре умеят да се мотаят
И докато решават кой и какво, членовете на комисията ще трябва да останат на местата си. Добре поне, че в това отношение има законов текст: че те изпълняват функциите си и след изтичане на мандатите им - до встъпване в длъжност на новите избраници, а техните решения са легитимни. Затова и поднадзорните им не са обезпокоени. Застрахователите например смятат, че в момента е по-важно парламентът да се справи с кашата около здравните фондове, отколкото да се занимава с кадруване в КФН.
Няма признаци ситуацията да прилича на тази през 2004-а и 2005-а, когато застрахователният сектор у нас на практика бе останал без надзор. Но примерът все пак не бива да се забравя. Нека припомним: когато през 2003 г. бе създадена Комисията за финансов надзор, бе взето решение правата на застрахованите да бъдат защитавани от дотогавашния директор на Агенцията по застрахователен надзор Румен Гълъбинов. През март 2003 г. той бе назначен за ръководител на управление Застрахователен надзор за период от пет години. Няколко месеца по-късно - през септември 2004 г., Гълъбинов депозира оставката си при председателя на тогавашния парламент Огнян Герджиков, тъй като постъпи на работа в ЗК Български имоти. Оставката му обаче отлежава в Народното събрание повече от година. През този период функциите на ръководител на Застрахователен надзор изпълняваше Нуредин Кафелов.
С приемането на молбата за освобождаване на Гълъбинов на 20 октомври 2004 г. започнаха истинските мъки за бизнеса, защото тогава приключиха и правомощията на Кафелов да изпълнява длъжността. Нямаше кой да налага наказания и да лицензира. Точно по това време три застрахователни компании - МЗК Европа, Българска взаимозастрахователна компания и ЗК Юпитер, бяха поставени под особен надзор. Никой нямаше права да се занимава с казусите около тях. Липсата на шеф на надзора се почувства осезателно и в началото на кампанията по Гражданска отговорност на МПС за 2005 година...
За щастие през пролетта на 2005 г. парламентът най-накрая избра за заместник-председател на КФН Ралица Агайн и й възложи да надзирава застраховането до изтичане на първия мандат. Тя ще продължи да изпълнява функциите си и
ще се грижи да не настъпи хаос
в българското застраховане до преизбирането й или до назначаването на нов заместник-председател.
Проблемът обаче не е в толкова дали е възможно да се повтори кризата от 2005-а. Въпросът е защо след като продължителността на един мандат е определена в закона, тя не се спазва? Би могло да се мисли, че сегашните ръководители на управленията в Комисията за финансов надзор могат да останат на постовете си доживот. А отделен въпрос е, че те контролират един от най-динамичните сектори на българската икономика и е добре надзорниците да се сменят от време на време, за да не се създават предпоставки за корупционни практики.
Както и че по този начин се нарушава и принципът на приемствеността в дейността на КФН. Именно, за да се гарантира спазването му, през 2003 г. бе взето решение мандатите на първите заместник-председатели и членове на комисията да бъдат с различна продължителност - съответно четири години за ръководещия управление Осигурителен надзор, пет за надзорника на застрахователната дейност и шест за заместник-председателя, наблюдаващ инвестиционната дейност. След изтичането им новите членове на КФН ще бъдат избирани за шест години. Заради дългото протакане на избора обаче в един момент може да се окаже, че трябва едновременно да се смени цялото ръководство на комисията. Това ще затрудни не само работата на самия надзорен орган, но и на всичките му поднадзорни структури, заяви в отговор на въпрос на БАНКЕРЪ Ралица Агайн.

Facebook logo
Бъдете с нас и във