Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ФИНАНСИСТЪТ ЕМИЛ ХЪРСЕВ ПРЕД В. БАНКЕРЪ: ГОЛЯМА ГРЕШКА Е ДА НЕ СЕ НАМАЛЯВАТ ДАНЪЦИТЕ

Г-н Хърсев, предстои парламентът да гласува на второ четене новия закон за данъка върху добавената стойност (ДДС). Освен промяната на режима на облагане в проекта си правителството запазва досегашната ставка от 20 на сто за 2007 година. Как ще коментирате отказа на управляващите да намалят косвения налог?
- Общо взето, това е проява на предпазливост от страна на правителството. И тя е разбираема, тъй като все още никой няма идея с колко ще се намалят постъпленията от ДДС след акта на присъединяването ни към Европейския съюз (ЕС). Така че от тази гледна точка е обяснимо да се пасува по отношение на ставката. Защото логично едно евентуално намаление ще се окаже непреодолима тежест за бюджета догодина.
Всъщност хората от екипа на министър Орешарски вече пресметнаха, че приходите от ДДС ще намалеят с около 10 на сто. От друга страна, България ще плати 620 млн. лв. вноска на страната за членството й в ЕС. Няма ли да бъде много голямо напрежението за бюджета през 2007 година?
- Не мисля, защото със сигурност ще завършим сегашната година със доста сериозен излишък. Друг е въпросът, че оценката за 10% намаление на постъпленията от ДДС ми се струва леко преувеличена. Напротив, много вероятно е приходите от ДДС да нараснат заради увеличения оборот от стоки, които ще се търгуват. Очаквам именно той да компенсира обективния спад на приходите от данъка, който ще настъпи вследствие на промяната на ДДС-режима. Причината е, че с присъединяването ни към ЕС режимите внос и износ ще отпаднат при сделки с държава от съюза, а вместо тях се въвежда режим на вътреобщностни доставки.
Не е ли именно намаляването на ДДС основен инструмент за намаляване на инфлацията в България? Така поне твърдят депутатите от опозицията и неправителствените финансисти...
- Намаляването на ставката по ДДС наистина може да направи чудеса по отношение на инфлацията. Това е просто икономическо правило, защото налогът се отразява върху крайната цена на всяка стока, респективно върху инфлацията. Но, както виждаме, няма изгледи този инструмент да бъде използван.
Бихте ли коментирали какви ефекти могат да се очакват от облагането на правните услуги с поголовен ДДС?
- Правните услуги, както и всички останали услуги от фискална гледна точка трябва да се третират по един и същи начин . Не мисля, че ще произтече някаква гигантска трагедия заради решението от 2007-ма те да се облагат по общия режим. По отношение на фирмите това облагане даже ще е вид облекчение, тъй като те ползват данъчен кредит. За населението също не се очаква някаква драма, тъй като ще се облагат само адвокатски кантори и адвокати, които прехвърлят задължения за регистрация по ДДС от 50 хил. лева. А това не засяга кой знае колко голям процент от всички адвокати в България.
Как оценявате решението за уеднаквяване на режима на облагане в туристическия сектор с този в останалите сфери в икономиката - 20 процента?
- Като стъпка към сриване на конкурентоспособността на отрасъла, който така или иначе е в неравностойно положение в сравнение с останалите държави в региона. В повечето страни от ЕС има т.нар. намалени паркинг ставки, с които се стимулира туристическата индустрия. България обаче открай време се е прочула със своята праволинейност и ултракатолицизъм при прилагането на европравилата. Но такава е политиката и на този, и на предишния кабинет. Мислех си, че все пак е възможно някога да се прояви по-специално отношение към определени отрасли в икономиката, като се намали тяхното облагане. Но засега такива изгледи няма. Става дума за туризъм, образователни услуги и др., за които се смята, че един ден биха могли да повишат конкурентоспособността на страната. Бюджетът има възможности да прояви толеранс към тези сектори и няма никакви аргументи да продължава да прибира и от тях целия размер на ДДС.
Можем ли да очакваме, че с премахването на ДДС-сметката ще зачестят престъпленията, свързани с източването на данъка?
- ДДС-сметката, макар и не съвсем удачна като механизъм, все пак беше някаква спирачка за източването на пари от хазната. Но, разбира се, тя не изпълни ролята си и беше неефективна с идеята си, че като минат всички плащания през ДДС-сметката, данъкоплатецът няма да бъде тероризиран през следващите векове. Проверките си продължаваха и наистина не е логично административно да се блокират огромни обеми пари от оборота.
Вече станаха извести основните параметри на макрорамката на бюджета за догодина. Не ви ли се струва, че правителствените финансисти отново са действали на принципа на матрицата, като просто са прибавили към миналогодишните разходи процента на инфлацията?
- Това се прави всяка година и всъщност е нормален подход при бюджетирането. Къде с помощта на Международния валутен фонд (МВФ), къде самостоятелно, но така или иначе е ясно, че не можем да избягаме от приходно-разходния модел на бюджетиране.
Вярвате ли на обещанията, че преразпределителната роля на държавата ще падне до 39.5% от брутния вътрешен продукт (позиция на БСП), само че като не се отчитат парите за членската вноска в Евросъюза?
- Дълбоко се съмнявам, че това правителство ще намали преразпределението през бюджета под 40 на сто. Освен това и въпросното сконтиране на вноската изобщо не трябва да се прави. Но и казаното дотук е само прогноза от страна на кабинета и не е задължително тя да се сбъдва.
Само че именно прогнозите за падане на приходите от ДДС и плащането на евровноската са основните аргументи, за да не се предвидят почти никакви данъчни намаления догодина?
- Това е голяма грешка. Още повече че беше анонсирано намаление на корпоративния данък на 12 процента. А това е минималното, което трябва да се случи догодина, за да бъде стимулиран бизнесът.
Смятате ли, че обществените очаквания за шоково вдигане на цените заради акта на приемането ни в ЕС са обосновани?
- Няма да има сериозен ценови бум. Поради простата причина е, че България трябва да спазва критериите от Маастрихт. Затова няма да се случат и много от административните увеличения на цените, с изключение на електричеството.
Но няма как българинът да не се почувства по-беден, когато започне да се сравнява с останалите европейци. Все пак му остава утехата, че ще има подобрения в битието му, пък макар и бавни и малки. Такива ще има най-вече на пазара на труда и при работните заплати.
Чуха се гласове, включително и в доклада на президента Първанов, за това, че фиксираният курс на лева към еврото прави българската икономика неконкурентоспособна. Как оценявате тези твърдения?
- В тези опасения няма и капка реализъм. Нито пък е вероятно да се направи преоценка на курса лев-евро. Настина в някои европейски държави е имало промени в курса, но те не са били във Валутен борд. Ние направихме тазиврътка през 1997-ма и подобна не ни очаква в бъдеще.
Как, според вас, изглежда най-общо фискалното бъдеще на България през 2007-ма?
- Общо взето, националните финанси ще се развиват като в държава, прясно присъединила се към ЕС. Очаква се преразпределение на данъчните потоци, тъй като влизаме в една интеграционна общност. Това обаче няма да има никакво отношение към положението на редовия данъкоплатец.

Facebook logo
Бъдете с нас и във