Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ФЕРМЕРИТЕ РАЗВАЛИХА МОРЕТО НА ДЕПУТАТИТЕ

Прави или не, животновъдите развалиха лятната ваканция на депутатите от Комисията по земеделие и гори. В понеделник (25 август) те се събраха на извънредно заседание, заради ескалиращата вълна от протести. Проблемът назря, след като на 6 август министърът на земеделието Валери Цветанов подписа споразумение с разгневените фермери за незабавно изплащане на 60 млн. лв. от държавния бюджет за целогодишна субсидия от 20 ст. за литър качествено мляко.
Както в. БАНКЕРЪ писа още тогава, с този акт министерството впрегна каруцата пред коня, защото сключването на такава договореност без изричното съгласие на Европейската комисия предполага глоба в същия размер. Странно е как Цветанов се поддаде на натиска и подписа документа? Още повече, че само преди няколко месеца, когато стана министър, сам се възмути, че предшественикът му Нихат Кабил е подписал същото споразумение.
Впрочем, ако в текста липсваше думата незабавно и вместо нея беше посочено след съгласието на Еврокомисията, пред Министерския съвет тази седмица едва ли щяха да се съберат около 1000 недоволни млекопроизводители.
Междувременно, след заседание на Изпълнителното бюро на БСП, заместник-министърът на земеделието Светла Бъчварова, изтъкна, че Фонд Земеделие можело да започне да приема заявленията на фермерите за изплащане на субсидиите за мляко, но да ги изплати, след като се получи одобрението от Еврокомисията. А дори и да не го получим, ще ги изплатим, върна се на старата песен тя. Цветанов пък се опита да успокои протестиращите, като им изплати субсидия от 6 ст. за март и април, и им обеща след разрешението на Брюксел да доплати още 14 ст. за литър качествено мляко за същите месеци. Но тези тънки ходове сякаш имаха обратния ефект и още повече разгневиха животновъдите. Доста агресивни и излизащи извън всякакво приличие, протестите им все пак постигнаха нещо важно - накараха тромавата администрация в Министерството на земеделието и храните да позапретне ръкави и да си постави някакви срокове. А в ролята на арбитър между ведомството и развълнуваните представители от бранша ще е парламентарната земеделска комисия.
Целта на това заседание е да се види има ли правила и как тази администрация се съобразява с тях, изтъкна и присъствалият на извънредната депутатска сбирка омбудсман на републиката Гиньо Ганев. По думите му с влизането на България в Европейския съюз гражданите у нас имат редица нови права и едно от тях е правото на добро управление. Вие (визира млекопроизводителите Ганев) имате право да кажете: това е лоша администрация, и решаването на проблемите е само на хартия. Единственото, което премълча омбудсманът, е, че правата не включват изнудване и плащане на забранени от Европа помощи. А иначе, че управлението е лошо, никой не спори. Според депутата от Българския народен съюз Венцислав Върбанов по времето, когато са се изготвяли параметрите на европейските субсидии, тогавашният министър - Мехмед Дикме, не е бил наясно, че в България ще се използва системата за плащане на площ, а не на продукция. Нямаше никаква комуникация между отделите в Министерството на земеделието и държавен фонд Земеделие - подчерта Върбанов. - Примерно, никой не знаеше какво точно означава наддеклариране на площи и не се правеше разлика, когато има застъпване на декари на двама стопани.
В България има огромен процент от наддекларирани площи, посочи от своя страна депутатът от Ред Законност Справедливост Яне Янев. При проверка е установено, че са застъпени над 22 хил. парцела в 9100 броя заявления. Янев смята, че не са декларирани 23% от земите в Благоевград, 10% - във Враца, 11% - в Кърджали, 22% - в Ловеч, и т. н., докато наддекларирането на площ в ЕС е в рамките на едва 2 на сто. Депутатът обяви, че ще се срещне с представители на ОЛАФ и ще им представи справка за тези площи, което можело да доведе до закриване на Разплащателната агенция.
Не ни давайте на ОЛАФ, сякаш сме мошеници. Може да има некоректни стопани, които са декларирали повече площи, но и системата не е перфектна, побърза да го пресече председателят на Националния млечен борд Димитър Зоров.
След тричасовото дърдорене, наречено заседание, комисията не взе нито едно конструктивно решение. Венцислав Върбанов и Мария Капон от Единната народна партия застанаха на страната на протестиращите и призоваха колегите си да задължат Министерството на земеделието да изплати незабавно 60-те милиона, без да чака решението на Еврокомисията. Капон дори изтъкна, че с допълнителна разпоредба от бюджета имало възможност да бъдат заделени още 60 млн. лв., с която да се плати глобата. А за да не бъдат ощетени данъкоплатците, държавата можела да извоюва от Брюксел допълнителна субсидия в областта на земеделието и така сумите да се компенсират. Съветите да не се спазват европейските правила и разпоредби, а да се плащат санкциите, са, меко казано, странни, особено когато ги дават народни представители. По същата логика дали не би могло софиянци да си хвърлят боклука пред Народното събрание, плащайки си глобите? Единствен Пламен Моллов от НДСВ застана на позицията, че разрешението от Европейската комисия трябва да се изчака. Освен това Моллов каза, че за да се решат проблемите, е необходимо да се стои в Брюксел, а не у нас, и че именно там се защитават националните интереси. Според него земеделското министерство е с най-голям щат и същевременно е на най-ниското ниво.
След месеци протести има малък шанс въпросната държавна институция да се размърда. Факт е, че вече е определена среща на министър Валери Цветанов и вицепремиера Меглена Плугчиева с еврокомисаря по земеделие Мариан Фишер Боел. На нея трябва да стане ясно дали ще получим разрешение да изплатим прословутите субсидии. Факт е и че най-накрая министерството се ангажира да внесе в Министерския съвет дългоочакваната стратегия за развитие на животновъдството, за която се говори от години. Основният проблем на България, смята евродепутатът от ГЕРБ Душана Здравкова, е, че реформите у нас са хартиени и не се реализират на практика. Тя е убедена, че има начини, чрез които може да се влияе в ЕС, и това например са петициите до Европейския парламент. Шотландските животновъди използваха това и стигнаха до европарламента. Същото може да направим и ние, изтъкна Здравкова.

В началото на септември парламентарната Комисия по земеделие и гори ще очаква доклад от Министерството на земеделието по четири въпроса. Това са създаването на млечна лаборатория, строителството на екарисаж, контрол на храните и системата за идентификация на животните. Както в. БАНКЕРЪ писа, строителството на третия национален екарисаж най-вероятно няма да стане с пари от ФАР.

Още три фирми са злоупотребили при изпълнението на проекти по САПАРД, съобщи изпълнителният директор на държавен фонд Земеделие Атанас Кънчев. Новите нарушения са били открити от експертите на Европейската служба за борба с измамите (ОЛАФ). Според Кънчев необходимата координация с нея вече е налице и на чуждестранните специалисти вече е осигурен достъп до информационната система на фонда. На провинилите се фирми е изпратена покана за доброволно възстановяване на средствата. Общата сума, която трябва да бъде възстановена, е 3 млн. лева.
За 20 октомври е насрочено първото голямо дело за източване на пари от предприсъединителните програми. Тогава пред съда ще се изправят девет души, включително и бизнесменът Марио Николов.
ТПС - Премиерът Сергей Станишев и министър Валери Цветанов стиснаха ръце на 21 август и се договориха да чакат... Европейската комисия да оправи батака с парите за млякото.

Facebook logo
Бъдете с нас и във