Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

Фарс с картела при горивата

Председателят на КЗК Юлия Ненкова

Направиха ни на маймуни! Отново! Но явно ни харесва, защото пак ги избрахме да се гаврят с нас. И затова ще продължаваме да купуваме едни от най-скъпите горива (без включен акциз и ДДС) в Европа, като благородно ни обясняват, че виновни за това сме си самите ние. Имало търсене, видите ли, та затова бензинджиите не смъквали тарифите. А това, че гледали един от друг обявените по крайпътните мачти цени и се нагаждали по тях, не било проблем, камо ли картел. Ставало дума за иновативен конкурентен подход, чиято цел е да не се загубят клиенти. Забелязахте ли как 2 и 2 не направи 4 в тази сметка? От една страна, потребителите продължавали да зареждат дори при по-високите цени, а от друга - бензинджиите се дебнели и за една стотинка разлика, за да не им избяга клиентелата. Хем така, хем инак. Нещо като шизофрения, но не обществена, а политическа. Защото, няма какво да се лъжем, независимата на теория Комисия за защита на конкуренцията си е чиста партийна централа. При това участваща активно в предизборните кампании. 

На 10 октомври 2016-а - първия работен понеделник след старта на предизборната кампания, председателката на Комисията за защита на конкуренцията Юлия Ненкова бе категорична: "Разполагаме с безспорни доказателства, че има картел при горивата". На 28 март 2017-а, или един ден след парламентарния вот, същата Юлия Ненкова обяви, че картел всъщност няма и дори ценообразуването при бензиностанциите е безкрайно прозрачно. За да не изпадаме в грубости, ще оставим на читателите обяснението за това... разминаване. Ние ще изложим само фактите. 

След направен секторен анализ на пазара на горива антимонополният орган стигна през февруари 2016-а до извода, че има синхрон в ценообразуването при големите вериги бензиностанции. Открити бяха и мейли между служители на бензиностанциите, в които се обсъждат тарифите за продажбата на бензина и дизела. В съобщение от миналия октомври вече на новоизбрания през лятото състав на КЗК пък се казваше, че между "Лукойл България", "Еко България", "Шел България", "ОМВ България", "Нис Петрол" и "Петрол" има забранено споразумение и (или) съгласувана практика за обмен на ценова информация. В него пишеше също така, че те провеждат обща ценова политика, обменят данни за реализирани обеми на продажбите и друга пазарна информация. Това поведение има за цел "предотвратяване, ограничаване и нарушаване на конкуренцията на пазара на търговия на дребно с бензиново и дизелово гориво в страната", твърдяха антимонополистите.

В сегашното решение от 28 март тонът е коренно различен. Признава се, че след 2013-а измененията на цените на дребно не следват измененията на тези на едро, поради което има значително нарастване на надценките. Но се казва също, че структурата на пазарите на търговия на дребно с бензин и дизел предполага наличието на ефективна конкуренция между предприятията. Основната теза за съгласувана практика при обмен на ценова информация вече е тотално загърбена и вместо нея ни се обяснява как цените на дребно на един търговец (или съответно верига бензиностанции) не остават и не могат да останат в тайна дълго след промяната им. Което на свой ред е основание да се приеме, че на пазара на горива у нас обективно съществува високо ниво на прозрачност. "Бензиностанциите предлагат малко на брой продукти, чиито цени се обявяват на видно място и могат да се разберат дори без да се посещава търговският обект", отбелязва комисията.

Освен това Юлия Ненкова и колегите й са стигнали до извода, че поради ограничения регионален обхват на конкуренцията служителите на всеки обект могат сравнително бързо и лесно да проверяват текущите цени на дребно на разположените в близост други бензиностанции. И приемат доводите на търговците, че това е напълно легитимна и обоснована практика, която участниците на пазара използват. А конкретно фактът, че всички конкурентни бензиностанции в даден район или населено място определят една и съща цена за литър гориво, вече се обяснява не със забранено споразумение (картел), а с нормално пазарно поведение, целящо да предотврати загубата на клиенти. "С оглед обстоятелството, че разменената информация е публично достъпна и известна, подобно поведение не би могло да се разглежда и приема  като координация, имаща антиконкурентен ефект", смятат експертите на КЗК. И дори оправдават бензинджиите, като правят анализ на поведението на шофьорите. В него се посочва, че потребителите на бензин и дизел са изключително чувствителни към цената и винаги търсят най-изгодните оферти. Поради което при промяна на цените от страна на едно предприятие ефектът на пазара е толкова значим, че останалите трябва незабавно да реагират, като и те предприемат сходна промяна на предлаганите от тях цени.

На това му се вика чиста пазарна конкуренция. Само дето никой не сваля надолу, за да го последват останалите. Изключение прави новият депутат-бизнесмен Веселин Марешки, но пък за него се твърди, че продава некачествено гориво, закупено от съмнителни доставчици. И съответно не може да бъде пример за подражание.

Най-абсурдното в случая обаче е друго. Вместо членовете на КЗК да си посипят главите с пепел и да признаят, че са се издънили, те решиха да разпратят съобщение до медиите, в което се хвалят как щели да наложат строги мерки на бензинджиите. Задължавали били "Лукойл България", "Еко България", "Шел България", "ОМВ България", "НИС Петрол" и 'Петрол" да гарантират, че ще забранят контакти и обмен на информация с конкурентите си и техните служители, както и обсъждането, получаването или предоставянето на търговска информация в рамките на Българската петролна и газова асоциация. Предвидено е и дисциплинарно наказание за тези, които не спазват изискването за конфиденциалност на търговската информация. Само че до него никога няма да се стигне, тъй като за всеки е ясно, че не съществува практическа възможност да се контролира спазването на споменатите мерки. 

Накрая ще си позволим да цитираме енергийния анализатор Илиян Василев, който по повод решението на Комисията за защита на конкуренцията каза: "Знаете ли защо задържаха да не обявят решението си преди изборите - защото обектът на разследване е много важен за финансиране на изборните кампании на партиите, които са избрали членовете на КЗК".

Между другото синът на Юлия Ненкова - Александър Ненков, отново ще е депутат от ГЕРБ в 44-тия парламент.

 


При нас пак е по-скъпо

Седмичният бюлетин за цените на горивата, който съставя Европейската комисия (виж тук), за пореден път показва ,че бензина и дизела у нас се търгуват на едни от най-високите нива в ЕС. Без начислени акциз и ДДС 1000 литра А95 в България се продават за 499.67 евро, докато средното за Общността е 494.76 евро. При дизеловото гориво разликата е дори още по-внушителна. При средна цена за Европа от 509.25 евро за 1000 литра в България суровината върви по 518.2 евро. Пък после нека ни обясняват, че нямало договорки между търговците. 


Facebook logo
Бъдете с нас и във