Банкеръ Daily

Управление и бизнес

Фармацевтичните компании работят на принципа "Ден година храни"

Заради забавяне на доставките се наложи държавите от ЕС сами да потърсят спасение

Европейският съюз гордо реши да води преговори с фармацевтичните гиганти за доставка на ваксини за целия блок. Плановете му обаче се провалиха с гръм  и трясък, защото преди хуманизма компаниите предпочетоха финансовата изгода. Очевидно за търговците, дори в кризи като сегашната, парите са най-важното, но защо брюкселските чиновници не предвидиха неустойки, когато сключваха договорите?

 

Ваксинационната кампания в общността започна на 27 декември, само че критиките заваляха още по Коледа - нещата са организирани зле, дозите са твърде малко, ЕС пак е на опашката след Великобритания, Съединените щати и Израел... Няколко дни по-късно - около Нова година, се появи още един проблем, който принуди държавите членки да се спасяват по единично - доставките взеха да се бавят и размотават заради недостатъчен капацитет на производителите.

Докато Брюксел се чудеше какво точно да направи

- да удари с юмрук по масата или да заиграе по свирката на "Пфайзер", "АстраЗенека" и компания, в края на януари Виктор Орбан пръв се пусна от европейското хоро и заигра соло.Вместо да изчака одобрението на Европейската агенция по лекарствата, унгарският регулатор спешно разреши за масова употреба както руската "Спутник V", така и ваксината на китайската компания Sinopharm. През следващите няколко месеца в Унгария трябва да пристигнат 2 милиона руски ваксини и още 5 милиона китайски.

Преди седмица Чехия също открито изрази недоволството си от количеството на доставените ваксини и започна самостоятелни преговори с британско-шведската фармацевтична фирма "АстраЗенека". Едновременно с това Прага обяви, че... обмисля и вноса на "Спутник V".

“Към здравното министерство се обърнаха представители на AstraZeneca с предложение за допълнителни ваксини. Ние сме в контакт с компанията и договаряме подробности, особено за броя на дозите, датата на доставка и цената“, реши да бъда лоялна говорителката на здравното министерство Барбора Петрова пред новинарския уебсайт Seznam Zprávy.

Чешкият премиер Андрей Бабиш обаче направо гръмна бомбата:

“Докато AstraZeneca отказваше да достави на ЕС 80 милиона дози, получихме многократни предложения за тази ваксина – не само аз, но и други трима министър-председатели в Европа. Това се случи още преди началото на доставките за блока“, заяви той, уточнявайки, че премиерът на Унгария Виктор Орбан и австрийският канцлер Себастиан Курц също са получили подобни оферти. Предложението на посредника било 5 милиона дози срещу 10 долара бройката.

Чешкото правителство е отказало тази оферта като Бабиш подчерта, че е информирал председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен с нарочно писмо. Кой знае защо обаче тя побърза да каже, че не е запозната със случая.

Отговорът на "АстраЗенека" бе напълно очакван: “Ако някой предлага ваксини от наше име, вероятно е фалшификация, така че трябва да бъде докладван на местните здравни власти“

Пет региона на Северна Италия,

в които живеят близо 25 млн. души, възнамеряват да закупят допълнителни дози ваксини срещу COVID-19, независимо от състоянието на държавните доставки. На 12 февруари областният управител на Венето - Лука Зая от Северната лига, организира специална пресконференция, на която обясни, че местното население е поискало разрешение от Италианската агенция за лекарствата да купи между 3 и 4 милиона ваксини от чуждестранни доставчици. "Искаме да купим ваксини чрез самостоятелни преговори и това да се случи законно, в съответствие с правилата и директивите“, отбеляза Зая.

Подобни съобщения бяха направени от десните администрации на Пиемонт, Ломбардия, Фриули - Венеция Джулия и Емилия-Романя.

Позицията на петте региона дойде по време на преговорите за съставяне на поредното италианско правителство. Новият премиер на Италия Марио Драги - бивш президент на Европейската централна банка, встъпи в длъжност на 13 февруари. Междувременно Рим призова регионите "да не пренебрегват спазването на правилата за внос на ваксини“, а Брюксел предупреди, че паралелните пазари крият огромни опасности и затова "на всичко, което е извън канала на ЕС, трябва да се гледа с изключителна предпазливост!”

Институциите на общността нямат вина, че

компаниите играят на принципа "Ден година храни"

Еврокомисията подписа миналата година споразумения с шест производители на ваксина: BioNTech/Pfizer, Moderna, AstraZeneca, CureVac, Johnson & Johnson и Sanofi, като  за нуждите на ЕС бяха запазени почти 2 милиарда дози. Това е напълно достатъчно за 450-милионното население на 27-те държави-членки, при условие, че за всяка от ваксините трябва да има прием на две дози. Освен това обеща да помогне на по-бедните държави, които нямат възможност да купят достатъчно препарати.

Ваксините обаче се търгуват на пазарен принцип и производителите искат да спечелят. Договорените цени от Брюксел са тайна, но явно са ниски и затова фармацевтите имат изгода да сключват сделки на по-висока цена с трети страни. Затова европейските дози идват бавно. 

На всичкото отгоре фармацевтичните компании не желаят да се откажат от патентите върху ваксините, въпреки че правителствата наляха милиарди евро за разработването им. Независимо от всичко Европейската комисия оповести великодушно, че няма да ги натиска, защото не искала да създава прецедент за защитата на авторското право. 

А за да е бъркотията пълна, Европейската агенция по лекарствата

одобрява препаратите твърдо мудно.

Разбира се, европейските бюрократи имат логично оправдание - на европейския пазар трябва да се предлага само най-доброто.

Така или иначе, ама Брюксел вече е отворен за “Спутник V” и то при всичките притеснения на редица държави членки, че президентът Путин може да използва и ваксината като коз за геополитическо влияние.

Остава ни да се надяваме, че новите щамове на вируса не са толкова опасни и че забавената ваксинация няма да струва милиони човешки животи.

Facebook logo
Бъдете с нас и във