Банкеръ Daily

Управление и бизнес

Езикът и транспортната инфраструктура препъват българо-румънската търговия

Прогнозите са трети мост над Дунав при Свищов и Зимнич да отпуши транспортния поток и да ускори двустранните отношения

Близостта между България и Румъния прави връзките много лесни.

Два моста прехвърлят река Дунав (при Русе и Видин), няколко фериботни компании също превозват стоки и хора, българи и румънци пътуват между граничните градове по работа или за  туризъм.

През последните години България е предпочитана дестинация за почивка от  гражданите на северната ни съседка. И в момента те пълнят плажовете на "Албена". А и числата от НСИ сочат, че най-много посещения в България през юни тази година са направили гражданите от Румъния - 252 000 от тах са били у нас. Туризмът е един от основните фактори, който сближава румънци и българи, като реализира големи приходи в България. През последните три години по над един милион туристи почиват всяко лято на българското Черноморие, а през зимата  -- в нашите планински курорти. Радостен е и фактът, че в България  вече целогодишно почиват и във вътрешността на страната много румънски граждани.

Очаква се до края на тази година да е готов реверсивния интерконектор, през който и България ще може да получава природен газ от Румъния, което е по-логично. Северната ни  съседка е сред страните с големи запаси, съоответно  и износ на синьо гориво в Европа, и е по-естествено да имаме възможност за доставки от Румъния към България, отколкото обратно. Все пак осигуряваме нуждите си само с внос на руска суровина. Румъния се разглежда като потенциален източник за доставка на природен газ в България, съобщи през април по време на изслушване в парламента и министърът на енергетиката Теменужка Петкова. Припомняме, че в края на тази година изтича срокът на договора за доставки на синьо гориво от Русия, а няма данни за преговори за удължаването му. А нашите румънски съседи разполагат с местен добив, който е в сериозни количества и дава възможност на този етап да покрият на 100% своето вътрешно потребление. По изгражданият в момента газопровод БРУА България, Унгария и Австрия ще се снабдяват с румънски газ.

Продължават проучвания и консултациите за изграждане на трети мост над река Дунав. Тъй като България избра къде да е второто такова съоръжение, то сега пък е ред на Румъния да посочи мястото. Съседите  са  предложили  списък от седем крайречни града, но като че ли везните се наклоняват към Зимнич и към българския му съсед Свищов.

Всички тези новини правят тенденцията в двустранните търговско-икономически връзки повече от оптимистична, а и числата го потвърждават. Присъединяването на България и Румъния към Европейския съюз от януари 2007 г. ги поставя в нова среда и внесе нова динамика в развитието на двустранните отношения в търговско-икономическата област. От 2006 г., когато стокообменът прескочи границата от един милиард евро, стойността му лети нагоре през нови рекордни числа. През миналата година фирмите от двете страни са изтъргували стоки за 4.607 млрд. евро, като търговията се увеличава с 6.8% спрямо 2017-а. Износът и вносът са почти равни, като и при двата показателя също има ръст - при експорта е с 3.4%, а при импорта - с 10.2 на сто. Добрата новина е, че търговското салдо за четвърта година е положително за България. Статистиката отчита, че Румъния е третият по големина търговски партньор на България сред страните от ЕС, преди нея са  Германия и Италия.

Зад тези цифри се крият проекти на много български фирми, които присъстват и развиват успешна дейност на румънския пазар - директно, или чрез смесени дружества или чрез свои представителства. Инвестициите им са в различни сектори - промишленост, преработка, метални конструкции, предприятия в секторите електроника и електротехника и други. Не липсват и румънски компании, които предлагат стоки на българския пазар или имат производство тук. В граничните крайречни региони, много местни компании развиват търговията между двете страни.

Румъния е важен икономически партньор на България. Пазарите на двете страни имат сходни характеристики, запазвайки някои собствени особености, относително предвидима икономическа среда, намаляло в последните години вътрешно потребление, дължащо се на икономическата криза, която засегна и двете страни.

Основни позиции в износа на България са пръти от желязо или от нелегирани стомани, нефтени масла и масла от битуминозни минерали, семена от репица или рапида, дори натрошени, семена от слънчоглед, дори натрошени, пшеница и смес от пшеница и ръж, трактори, машини и устройства за събиране на реколтата или вършитба на земеделски  култури,  торове, медикаменти, царевица.

При вноса на България преобладават нефтени масла и масла от битуминозни минерали, нефтен газ и други газообразни въглеводороди, семена от слънчоглед, дори натрошени, пневматични гуми от каучук, нови, отпадъци и отломки от мед, плосковалцувани продукти от желязо или от нелегирани стомани, отпадъци и отломки от чугун, желязо или стомана, кюспета, медикаменти, пътнически автомобили и други автомобилни превозни средства, инсектициди, фунгициди, хербициди, инхибитори на кълнене и регулатори на растежа на растенията, дезинфекционни средства и други подобни.

Над 200 млн. евро е сумата на  румънските инвестиции у нас. Някои от по-големите национални компании създават собствени дъщерни дружества във всяка от страните. Първите фирми от Румъния, които навлязоха у нас са: Mobexpert (мебели), Arabesque (под марката Budmax), Petrom и Romsdal. От българска страна на румънския пазар успешно навлязоха: "Белла България", "Монбат" (за дълъг период от време в Румъния беше най-голямата българска инвестиция извън българската територия) и "Датакс".

Последните данни показват, че Румъния е регистрирала над 2400 дружества с български капитал. А у нас дейност имат над 2200 компании с румънски собственици. Любопитен детайл е, че повечето от тези фирми са регистрирани в граничните райони и в столиците на двете държави.

Създават се сдружения за подпомагане на малките предприятия и развитие  на търговските отношения и партньорства в двете страни. В началото на юли правителството ни одобри Меморандум за разбирателство в областта на малките и средните предприятия между Министерството на икономиката на България и Министерството за бизнес среда, търговия и предприемачество на Румъния. Двете страни ще разработят мерки за разширяване на бизнес контактите. Ще се обменя бизнес информация, свързана с търговията, с възможностите за инвестиране, с политиката и мерките, предприети от всяко от двете правителства за насърчаване на интернационализацията на малките и средните предприятия.

Не всичко обаче е розово в двустранните отношения. Основните пречки за развитието на търговските отношения са свързани с езика - различен и труден за научаване и от двете страни. Проблем и  транспортната инфраструктура - по протежение на 600 км от границата по река Дунав има само две пресечни точки (мостове).

Facebook logo
Бъдете с нас и във