Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ЕВРОПЕЙСКИТЕ СТАВКИ ПО ДДС ВСЕ ОЩЕ СА МИРАЖ

Един от най-омразните налози за бизнеса и за гражданите от въвеждането му през 1994 г. до днес е данъкът върху добавената стойност - по-популярен като ДДС. Наричат го още данъка убиец! Той е и едно от дежурните оправдания за увеличаването на цените на различните стоки и услуги. Срещу него се борят цели браншове (като например туристическия) и съсловия (като издателите, адвокатите и съдия-изпълнителите). Почти всяка година на официални и неофициални срещи с представители на отделни бизнес среди министри и депутати обещават, че ще въведат диференцирани ставки за едни или други стоки и услуги. В крайна сметка обаче обещанията остават неизпълнени, недоволството срещу данъка - също.
Ставката по ДДС в България си е все така бетонирана на 20% и няма изгледи и в бъдеще тя да бъде намалена или да се въведат диференцирани ставки, въпреки последните предложения на депутати от различни групи тя да спадне за лекарствата между 1 и 5 процента. Безспорно най-големите приходи в бюджета са от ДДС. Ако трябва да сме точни, постъпленията от данък добавена стойност са
гръбнакът на държавната хазна
По данни на Националната агенция за приходите (НАП) този налог представлява 48% или 4.19 млрд. лв. от всички данъчни приходи, които агенцията трябва да събере. С други думи, от успешното събиране на ДДС зависи финансовата стабилност на държавата. Управниците имат още един аргумент да се въздържат от намаляването на този косвен данък. Според тях по-ниските ставки би трябвало да доведат до намаляване на цените на потребителските стоки и до нарастване на потреблението, а оттам и на вноса. А това, от своя страна, ще предизвика увеличаване на дефицита по текущата сметка на платежния баланс, който и без това е ужасяващо голям.
В ЕС няма забрани за
диференцирани ставки
с които да се стимулират производството на определени стоки и предоставянето на услуги, имащи социален ефект. Кои точно са тези стоки и услуги всяка страна решава сама за себе си. Вярно е, че от две-три години насам в ЕС се води дискусия за преминаване към единна данъчна ставка, но е факт, че повечето държави не се отказват от прилагането на диференциран ДДС.
Чрез него правителствата провеждат националната си политика в различни социални и икономически сфери. Нищо не пречи това да се прави и у нас. Но изпълнителната и законодателната власт са се запънали и дума не щат да чуят за допълнителни ставки с оправданието, че това ще усложни администрирането на данъка.
Не е тайна, че и в момента измамите с ДДС са истински бич за хазната. Само че това е проблем за целия Европейски съюз. Неслучайно на почти всички заседания на Съвета по икономически и финансови въпроси (ЕКОФИН) една от основните теми е превенцията срещу измамите с ДДС. А щетите от данъчните престъпления се изчисляват на десетки милиарди евро годишно. В другите страни членки на ЕС обаче се прилагат няколко ставки по ДДС и те се администрират напълно успешно, т.е. там данъчните власти успяват да се справят някак.
По данни на Националната агенция за приходите
само България и Дания имат една ставка
и никакви преференции. Рекордът за най-висок косвен налог държи Дания - 25 процента. За последен път той е променян през 1992 година. В тази страна данъчно задължени лица са гражданите и фирмите, които извършват търговия или други стопански дейности, включващи доставки на стоки и услуги.
Различните проценти на косвения данък са си прокарали път дори в страна като Великобритания. Там първоначално са начислявали само 10% ДДС. За 32 години от въвеждането на този данък са прилагани различни ставки, а последните са от 1997-а. В момента англичаните плащат ДДС в размер на 17.5%, но имат и намалена ставка за отделни стоки и услуги от 5 процента.
Като говорим за данък върху добавената стойност, не можем да не отбележим, че
ДДС е роден във Франция
малко след Втората световна война. При първоначалното му въвеждане на облагане с него е подлежал само индустриалният сектор. През следващите 40 години ставките по ДДС са претърпели 18 корекции. Последната е от 2000-а и оттогава основният дължим налог е 19.6 процента. Французите имат и две диференцирани ставки - 2.1% и 5.5%, които прилагат за храните, за селскостопанските продукти, за книги, за медикаменти, за наеми на жилища, за ползването на вода, за транспорт на пътници и за ремонт на жилища.
По данни на българската Национална агенция за приходите, косвеният данък във Франция осигурява 46.5% от брутните приходи на хазната.
В Германия основното ДДС е 16% и се счита за едно от най-ниските в общността. Намалената ставка по ДДС там е 7 процента. За разлика от нашето, немското законодателство е доста сурово към нарушенията, свързани с този данък. Като нередност се третира дори преднамереното или лекомислено унищожаване или несъхранение на фактури. Също така и неправилното, непълно или несъобразено със сроковете подаване на данъчна информация. Глобите и санкциите достигат 50 000 евро, а най-тежкото наказание е до 10 години затвор.

Facebook logo
Бъдете с нас и във