Банкеръ Daily

Управление и бизнес

Европейските пари разгоряха нашенски страсти

Новината, която дойде от Брюксел през седмицата, свързана с орязване финансирането на българския План за възстановяване и устойчивост разгоря страстите на политическия елит у нас - става дума за намалението с 578 млн. евро (малко над 1.13 млрд лева).  

Еврокомисарите са отчели, че българската икономика се развива по-добре от очакваното и страната ни няма нужда от толкова голяма безвъзмездна подкрепа. Така или иначе безспорната истина е, че предвидената първоначално сума от 6.27 млрд. евро за изпълнение на важни проекти е била свита до 5.69 млрд. евро.

Опозицията в лицето на ГЕРБ естествено не пропусна да сложи етикет на случилото се. Лидерът на партията Бойко Борисов обвини правителството на Кирил Петков и предхождащото го служебното правителство на Стефан Янев, че буквално са провалили Плана за възстановяване. И обобщи „Губят се милиарди от некадърност, от безотговорност".

От Министерството на финансите не му останаха длъжни

и веднага след изказването му публикуваха отговор на критиките.

Хората на Асен Василев заявиха, че формулировките  "некадърност и безотговорност" са верни, но се отнасят до последния кабинет на Бойко Борисов, който е гласувал правната рамка на Плана за възстановяване миналата година.

В официалната позиция се казва:  "Министерството на финансите е напълно съгласно с определението „некадърност и безотговорност", но то се отнася за правителството на г-н Бойко Борисов, което през февруари 2021 г. е подкрепило и е гласувало в Европейския Съюз задължението за намаление на средствата по Плана за възстановяване.

А там ясно е разписано, че 30% от общото безвъзмездно финансиране ще бъдат преизчислени в зависимост от икономическия растеж на държавата. Преизчисление е предвидено за 22 страни-членки на Европейския съюз, акцентират от финансовото ведомство. Но Борисов очевидно няма спомен за тази част от гласуваното в ЕС.

В подписаната от правителството на Борисов правна рамка 

е залегнало решението 30% от общото безвъзмездно финансиране да бъде преизчислено на базата на реално отчетения икономически растеж през 2021 година. Данните за този растеж са финализирани към юни 2022 г., на базата на което е направено намалението за страната ни, защото България има по-добри икономически показатели от средните за Европейския Съюз. 

Промяната в средствата от Плана за възстановяване и устойчивост е в резултат на по-добър от очаквания икономически растеж за 2021 година. Тъй като българската икономика надвиши очаквания към февруари 2021 г. растеж, докато други европейски икономики се представиха под очакванията и на базата на приетата в началото на 2021 г. правна рамка към тях бяха пренасочени други средства  от държавите-членки. 

"Изпълнението на българския План за възстановяване е в ход и към момента съответства на договорените срокове. Преизчисляването не налага на този етап промени в него“, категорични са от Министерството на финансите.

В съобщението се подчертава, че  в последните три месеца правителството е поставило нееднократно пред европейските си партньори въпроса за компенсиране на намалението на грантовите средства и активно е работило върху възможности за компенсиране с друго европейско финансиране, включително по линия на 

ново финансиране за държавите, търпящи енергийни последици 

от войната в Украйна.

Стана ясно, че след дългото чакане на одобрението на Плана за възстановяване и устойчивост все пак имаме и други очаквания, свързани с предстоящите решения на Брюксел. България се надява на сравнително бързо одобрение и на новите си европрограми за периода до 2027 година.

Надеждите са, че Европейската комисия ще даде зелена светлина на партньорското споразумение със страната ни, което на практика ще отвори пътя на еврофинансирането за следващия програмен период. След като това споразумение бъде одобрено следва и процедура по одобряване на отделните програми.

Според информация от столицата на Евросъюза, общият обем на средства, които се очаква да бъдат налети в нашата  икономика през този период са в размер на почти 11.5 млрд. евро. В тях не са включени земеделските субсидии, които се отпускат  по съвсем друго перо. Така че, общият обем европейски пари, които очаква да се влеят у нас до 2027 г. доближават сумата от 16.5 млрд. евро.

Това са средства, които са извън финансирането на грантовете по Плана за възстановяване и устойчивост и допълнителните над 4 млрд. евро заеми, които страната все още не е поискала.

След всичко казано дотук обаче възниква и логичния въпрос

кога обещаваните европейски пари ще стигнат у нас?

"Планът за кохезията и сближаването на стойност 17 милиарда евро за България е от изключителна важност след ковид кризата. Всички тези пари са най-голямата подкрепа, получена от България досега от еврофондовете", заяви през юни европейският комисар по кохезията и реформите Елиза Ферейра при посещението си у нас.

Информирани източници от правителството обясниха пред „Банкеръ“, че ще бъдат необходими поне два месеца, след като споразумението получи одобрение от Еврокомисията и очакваното последващото „да“ на отделните програми. Оптимистичната прогноза е до есента да може да бъдат стартирани част от схемите по някои от програмите. Според експерти, това би могло да се случи и по-рано, но само ако финансирането е било гарантирано от държавния бюджет и приспадано в края на годината, когато пристигнат европейските средства. 

При така стеклите се обстоятелства около управлението на държавата е трудно да се предскаже дали някой би рискувал да предприме подобен ход, преди да е сигурно, че Народното събрание ще приеме  заложените в управленската програма на „Продължаваме промяната“ промени в Закона за обществените поръчки...

Facebook logo
Бъдете с нас и във