Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ЕВРОПЕЙСКИТЕ КОМПАНИИ НАЛИТАТ НА ЕДЪР ДИВЕЧ

Мениджърите на испанската спестовна банка La Caixa не се срамуват от намесата си във вътрешните дела на най-голямата местна енергийна групировка Ендеса. На среща през юни тази година директори от инвестиционното й управление посъветваха председателя на Ендеса Мануел Писаро да помисли дали не е по-добре да обедини групировката с по-дребната от нея газова компания Гас нечъръл Ес Ди Джи, 35.5% от която са под контрола на спестовната институция. След като не получиха отговор, те повториха предложението си на друга среща, този път в операта. И тъй като отново не последва реакция, на 5 септември Гас нечъръл направи неприятелска оферта за поглъщането на Ендеса на стойност 21.5 млрд. евро - по 0.569 нови акции на Гас нечъръл и по 7.34 евро в брой за всяка ценна книга на Ендеса. Благовъзпитаният шеф на спестовната банка пък покани Писаро на обяд, за да си побъбрят. Смаяният Писаро отказа, но предложението на Гас нечъръл, което е най-значимото като цена през тази година, все още стои и привлича вниманието на инвеститорите от Стария континент.
След като получи офертата за неприятелско поглъщане, главният изпълнителен директор на Ендеса Рафаел Миранда се размърда. Той предложи на инвеститорите от Европа и САЩ да отхвърлят офертата на Гас нечъръл и да запазят независимостта на Ендеса. В замяна на 3 октомври Миранда обеща да плати дивиденти за над 7 млрд. евро през идните пет години и прогнозира 12% увеличение на годишната печалба. Гас нечъръл обаче определи тези цифри като нереалистични.
В момента от Ендеса твърдят, че щатските инвеститори са отхвърлили офертата на Гас нечъръл, защото не обичали неприятелски действия. Този подход изглежда смущава и спестовната банка, чието ръководство, по данни на финансовия всекидневник Файненшъл таймс, обмисляло варианти да трансформира предложението в сделка по взаимно съгласие. Някои кръгове в Испания отново започнаха да чоплят болната тема за огромното влияние на най-голямата местна спестовна институция върху широки области от испанската икономика. Пресата пък научила, че Миранда има готовност да преговаря с Гас нечъръл, ако фирмата оттегли неприятелското си предложение за поглъщане.
В дебата бе въвлечена и Комисията за защита на конкуренцията на Европейския съюз, която трябва да отсъди дали сделката е под нейна юрисдикция или ще се прехвърли на съответните органи в Испания. Ендеса се бори за проучване от Европейската комисия, а Гас нечъръл - от испанските власти. По правилата на ЕС националните антитръстови служби одобряват сделките, ако две трети от комбинираните продажби на компаниите се осъществяват в съответната държава. Европейската комисия обяви на 25 октомври, че няма да вземе решение по казуса за обединението на Ендеса и Гас нечъръл преди 9 ноември, защото тогава той ще се разглежда в детайли от Колегията на комисарите на 25-те страни членки на общността. Няма обаче гаранция, че този въпрос ще попадне в дневния ред точно на това съвещание. От своя страна Националната енергийна комисия на Испания отбеляза, че също анализира сделката и ще представи заключенията си, макар те да нямат задължителен характер.
Ако поглъщането на Ендеса от базираната в Барселона Гас нечъръл завърши с успех, комбинираната групировка ще е трета по големина в света в енергийния бранш с 31.2 млн. потребители в Европа и Латинска Америка. Тя ще има около 30 млрд. евро пазарна капитализация и активи в размер на 60 млрд. евро. Именно това е и целта на главния изпълнителен директор на Гас нечъръл Рафаел Виласека - изграждането на мощна структура преди 2007-а, когато е крайният срок, определен ЕС за отваряне на пазарите на електроенергия и газ за пълна конкуренция.
Упоритите, пълни с пари и гладни за сделки мениджъри от Европа мечтаят за големи операции. Засега приказките за органичен растеж си остават на книга, а ръстът на корпоративните печалби се охлажда. Затова фирмени ръководители от категорията на тези на Гас нечъръл търсят пътища за по-тлъсти приходи чрез обединения. Доходите на европейските корпорации вероятно ще се повишат между осем и десет процента през 2005-а, пресмятат специалистите от инвестиционната банка Дрезднер Клейнуърт Уосърстейн, които правят проучвания в 15 държави. Това е под 22-процентния ръст през миналата година. В тази среда за фирмите е много по-изгодно да погълнат конкурент, отколкото да градят нови предприятия.
Битката за растеж тласна обема на сливания и поглъщания в Европа над нивото им в САЩ за първи път от 2003-а. Само през третото тримесечие на тази година на Стария континент са били обявени сделки за 317.2 млрд. щ. долара по данни на фирмата за проучвания от Лондон Диълоджик. Това е доста над обявените сделки за 210.9 млрд. долара в САЩ и е най-високата стойност от второто тримесечие на 2000 г. насам.
Така, след дълга дрямка, Европа узря за едри транзакции и инвеститорите отчаяно търсят фирми, в които да вложат средствата си. Европейските компании (без фирмите за финансови услуги) имат около 320 млрд. долара свободни капитали - с 18% повече, отколкото през 2004-а, по оценка на щатската инвестиционна банка Лиймън брадърс. По сметки на Диълоджик 74% от тазгодишните сливания в Европа са били финансирани само с пари в брой. Което означава, че когато авоарите в наличност се изчерпат, ще има достатъчно място за транзакции, които използват размяна на акции. По оценка на играчи от лондонското Сити, високата активност в областта на сделките по корпоративни сливания и поглъщания може да се запази поне до края на идната година.
Евентуален скок на лихвените проценти или масивен шок, причинен примерно от терористични атаки, може и да пресуши жаждата за сделки в повечето отрасли. При подобни екстремни обстоятелства обаче ще се активира дейността в сектори като финансовия, строителния, медийния или недвижимите имоти. С други думи, неспокойните мениджъри винаги ще търсят едър дивеч - при случайни срещи на представления в операта или около масата за преговори.

Facebook logo
Бъдете с нас и във