Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ЕВРОПЕЙСКИ ЖЪЛТ КАРТОН ЗАРАДИ СЪОБЩЕНИЯТА?

Дисбалансът на българския телекомуникационен пазар е твърде сериозен и се задълбочава с бързи темпове, което може да създаде сериозни проблеми на страната при предстоящото й присъединяване към Европейския съюз. Такова предупреждение е отправила Европейската комисия към българското правителство при последните разговори на наши представители в Брюксел, научи в. БАНКЕРЪ от отлично информиран източник. И причината е главно в държавната Комисия за регулиране на съобщенията (КРС), чиято основна задача е точно обратната: да създава правилата за свободна конкуренция в този сектор и строго да следи те да се спазват. От Брюксел са посочили и няколко примера, които драстично нарушават принципите на либерализирания пазар.
Наши телекомуникационни експерти обясниха, че дисбалансът на пазара е пряк резултат от особеното отношение към определени оператори и икономически групировки, налагано от председателя на КРС Георги Александров. Особено след средата на октомври 2005 г., когато след продължителни съдебни дела новото правителство го утвърди на поста шеф на телекомуникационния регулатор.
Впрочем
налагането на частни финансови интереси
в телекомуникационния пазар започна още през 2002 г., малко след като тогавашният министър-председател Симеон Сакскобургготски назначи Александров за председател на регулационната комисия. Като икономист по образование той няма опит в бранша, но е добре запознат с търговията със земеделска техника и с операциите на финансовия пазар (главно от работата си в софийския офис на Световната банка). Последното, както и близките му отношения с Пламен Петров, по онова време министър на транспорта и съобщенията, се оказват решаващи за неговия избор. А едно от първите му действия е да промени тарифата на честотния ресурс за мобилните оператори. До 2002 г. аналоговият NMT-оператор Мобифон ползваше два пъти по-ниска тарифа за единица честотен ресурс, отколкото цифровият GSM оператор Мобилтел. Основание за това е по-високата плътност на телефонните канали в GSM-обхвата, което позволява на Мобилтел с една честотна лента да обслужва поне два пъти повече абонати от аналоговия си конкурент. През 2002-ра обаче, под натиска на своя председател, КРС уеднаквява цената на единица честотна лента за всички мобилни оператори, независимо от технологията, която използват. Така на практика тарифата на Мобилтел се намалява два пъти, за да бъде изравнена с тази на Мобифон.
Резултатът е намалени приходи в хазната - с около 40 млн. лв. годишно, и тежки финансови последици за аналоговия оператор (51% от които тогава са държавна собственост). Мобифон изпада в още по-трагично състояние, след като телекомуникационният регулатор на два пъти отказва да му разреши - заедно с американски инвеститори, да въведе цифровата система за мобилна телефония DAMPS, която се осъществява в по-ниската NMT честотна лента и успешно се прилага не само в САЩ, но и в съседна Румъния. Основното й предимство е, че тя е конкурентна на по-съвременната GSM-технология. Така Мобифон е принуден да продължи да обслужва клиентите си само чрез морално и физически остарялата си аналогова мрежа и абонатите му много бързо се стопяват.
В интерес на истината, изравняването на тарифите е ангажимент към ЕС, поет още от кабинета на Иван Костов при затварянето на глава Телекомуникации през 2001 г., който цели постигането на равнопоставеност на всички участници в този сегмент на пазара, припомнят запознати. Според тях обаче към уеднаквяване е трябвало да се пристъпи едва след като у нас е налице реална либерализация на мобилните комуникации - т.е. да са лицензирани поне трима оператори, и то по една и съща технология, а не да се изравняват тарифите за NMT и GSM-мрежи.
Подобна е картината на радиоспектъра. За период от две години - от 2002 до 2004-а, когато правителството на Сакскобургготски уволни Георги Александров,
на практика няма честотното планиране
Нормалното функциониране на пазара е блокирано, елиминирана е и успешно действащата дотогава система за определяне на нови честоти и провеждане на конкурси за тях. Оправданието на КРС е в неразрешените спорове с гражданската авиация. Което не пречи на регулатора да продължава да раздава честоти. Без каквито и да са изискавия и критерии (било то икономически, или пък технико-технологични), просто на когото трябва... През този период със спорни мотиви са спрени около 30 радиооператори и малки регионални ефирни телевизии. Затова пък големите радиооператори в УКВ-ЧМ лентата успяват да се консолидират, да увеличат честотния си ресурс и... да си разпределят изцяло рекламния пазар в този сегмент.
И докато местните радиочестоти се раздават ей така, е обявен един-единствен конкурс: за трета национална ефирна телевизия. При това, без да е осигурен легален честотен ресурс за излъчване в национален мащаб. Част от честотите не са съгласувани и защитени международно, други силово са отнети от действащи в момента оператори (като телевизия Варна например).
Хаосът в честотното планиране има и един друг ефект, доста негативен за страната. През 2004 г. България окончателно загуби една от трите си геостационарни точки за спътникови комуникации, извоювани чрез Международния съюз по далекосъбщенията още през 1981-ва. Причината е пълната незаинтересованост на КРС и на правителството, която, както се твърди, е поради липсата на преки финансови интереси.
Липсата на лична финансова заинтересованост доведе и до провала на българското участие в Регионалната европейска радиоконференция, която се провежда през тази година. Необходимо бе заявката за участие да се подаде още през 2004-а. Тогава трябваше да се представи и честотно планиране на националния ефир и да се дадат заявки за участие в европейското разпределение на спектъра за цифрова телевизия. За съжаление и по тази тема КРС бе трогателно индиферентна. В резултат - сега България ще очаква съседните държави и евроконференцията да определят какъв ще е българският цифров телевизионен ефир...
Следващият гаф на телекомуникационния регулатор
бе при приватизацията на БТК. Всъщност гафовете тогава са поне два и са с различни автори. Първият е заслуга на Георги Александров. Като шеф на КРС той забави с повече от година лицензирането на третия GSM-оператор, отдаден на телекома още през март 2002 г. с приетата от Народното събрание стратегия за неговата приватизация. Според членове на регулаторната комисия по онова време лично председателят й е отказал да издаде разрешителното. Негативите бяха изцяло за потребителите на мобилни услуги, за които липсата на конкуренция означава най вече по-високи цени. Негативи обаче тогава обра и Георги Александров, който бе уволнен от КРС заради забавянето и спънките в процеса на раздържавяване на националния телеком.
Неговата приемничка Гергана Сърбова пък ускори максимално продажбата и... въведе поредица от регулаторни облекчения за БТК. Това, заедно с ниската цена при продажбата на телекома, бе вторият голям гаф при тази сделка.
Колкото до частната вече компания, тя така и не можа активно да се възползва от бонусите - повечето от тях отпаднаха твърде бързо поради сериозната съпротива на останалите играчи на телекомуникационния пазар и силния обществен натиск. Все пак, освен очевадната подкрепа за националния телеком, Сърбова се опита да поподреди и хаотичния радиочестотен ефир, но до истинската му подреденост не се стигна. Върховният административен съд върна Георги Александров на предишната длъжност, а благодарната БТК откри за безработната вече Сърбова нова началническа длъжност - административен директор.
Веднага след завръщането си в КРС
Александров поде битка срещу частния телеком, но разви и друга бурна дейност. Като положителен факт може да се отчете провеждането на двата търга за пет лиценза за радиомрежа от вида точка към много точки. Малка подробност е, че наддаването бе подготвено от Сърбова и се проведе броени дни след като Александров отново стана председател на телекомуникационния регулатор. В случая действително бяха спазени конкурсното начало, равнопоставеността и прозрачността и бяха постигнати рекордни за Европа цени на радиочестотния спектър. Останалата част от спектъра обаче Александров продължава да раздава постарому и комуто трябва...
Че една държавна комисия не бива да защитава отделния частен интерес е азбучна истина. Само че вестникарските публикации не са достатъчни, за да се премахне дисбалансът на телекомуникационния пазар. Ред в КРС е необходимо да въведе правителството, слагайки там хора, които наистина разбират от телекомуникации. И за които е важен законът, а не нечии интереси. Иначе, докато се борим с корупцията, наесен Европейската комисия може да ни покаже червен картон и заради телекомуникациите.

Facebook logo
Бъдете с нас и във