Банкеръ Daily

Управление и бизнес

Европейска забрана може да ни затрупа с боклуци

Европейският съюз произвежда над 2,5 млрд. тона отпадъци годишно.

От 1 януари влезе в сила забраната за износ на пластмасови отпадъци от Европейския съюз. Причината са сериозни опасения за замърсяването на околната среда в държави извън блока. Как обаче ще се отрази това на страни като България, които често имат проблеми с боклука и рециклирането му не е утвърдена практика?

Новите правила на ЕС забраняват превоза на несортирани пластмасови отпадъци до чужди държави. Въпреки че този ход ще увеличи натиска върху страните членки да започнат активно рециклиране, има и мнения, че забраната ще увеличи депонирането и изгарянето на боклуци в общността.

“Износът на несортирани пластмасови отпадъци за страни извън Организацията за икономическо сътрудничество и развитие ще бъде напълно забранен“, подчерта еврокомисарят по околната среда Виргиниус Синкевичюс. Проблемът е, че забраната за износ може да доведе до трупането на пластмасовите боклуци в складове в цяла Европа, преди да бъдат изпратени за изгаряне или депониране. 

Конкретно в България

внесените пластмасови отпадъци често се изхвърлят на незаконни сметища или се изпращат за изгаряне в централи за въглища, които не са оборудвани за такава дейности, нито имат нужните филтри за това. През миналата година например имаше сериозни дебати дори за инсинератора в София, който струва 150 милиона евро, че ще замърсява допълнително въздуха на столицата. Критиките на природозащитниците са, че собствениците на ТЕЦ-овете, в които се горят отпадъци, вероятно не са вложили и лев за екология.

Китай, който беше един от големите вносители на пластмасови отпадъци, забрани вноса им в началото на 2018 година. Затова  търговията с боклук се пренасочи към други азиатски държави като Малайзия. Но заради недостатъчните или липсващи съоръжения за рециклиране там, голяма час от европейският боклук в крайна сметка се изгаря на открити клади или се оказва в океаните.

Европейският съюз произвежда

 над 2,5 млрд. тона отпадъци годишно и сега той обновява законодателството си, за да насърчи преминаването към един по-устойчив модел, известен като кръгова икономика. Възможно ли е обаче това да се случи? Европейската комисия представи през март 2020 г. план, който включва предложения за устойчиво проектиране на нови продукти, намаляване на отпадъците и разширяване на правата на потребителите, включително за поправка на стоките. Специално внимание в него се обръща на сектори, които използват много ресурси, като електрониката и комуникациите, производството на пластмаса и текстил, строителството.

Кръговата икономика предполага,

когато един продукт достигне края на живота си, материалите, от които той е съставен, да продължават да се ползват по друг начин. Това се прави отново и отново и така се намалява до минимум изхвърлянето на отпадъци.

Търсенето на суровини и енергийни ресурси расте, но много от тях са ограничени като количество. Често те не достигат и европейските страни стават зависими от вноса им от други държави. Но екопроектирането, повторната употреба на отпадъците и други подобни мерки могат да спестят много пари на европейските предприятия и да намалят общите годишни емисии на парникови газове. Сега производството на материали, които използваме в ежедневието, генерира около 45% от вредните емисии в общността.

Според прогнозите на топ икономисти пък промяната има потенциал да добави още 0,5% към брутния вътрешен продукт на съюза и да създаде 700 000 работни места до 2030 година.

От друга страна

вносът на боклук

би могъл да е и легитимен бизнес. Например Швеция внася милиони тонове отпадъци, но има добра система за рециклиране. Тоест, преработването и превръщането им в полезни продукти за пазара може да бъде толерирано и даже е част от кръговата икономика. Стига да има кой да контролира какви точно отпадъци се внасят и как се преработват.

У нас цялата тази дейност е доста мътна. През април миналата година "Гийнпийс" - България обяви, че разрешителните, които позволяват на въглищни централи да изгарят и отпадъци, се дават с лека ръка и без нужните гаранции за здравето на хората. Няколко месеца по-рано пък - през януари, бе съобщено, че чуждият боклук, който нелегално е влязъл в страната само за три месеца, е към 10 000 тона. Информацията какво е съдържал той обаче, често се губи някъде. А много по-опасно от количеството може да е онова, което боклукът е съдържал, например токсични вещества. 

Според Брюксел основен приоритет трябва да е намаляването на отпадъците от

електрическото и електронно оборудване.

Тези устройства определят съвременния живот — от перални машини и прахосмукачки, до смартфони и компютри. Но отпадъците, които генерират, се превръщат в пречка пред екологичните усилия на ЕС. Оказва се, че по-малко от 40% от всички отпадъци от електрическо и електронно оборудване в общността се рециклират, а останалата част не се събира разделно. Същевременно практиките за рециклиране се различават в отделните държави членки - през 2017-та Хърватия е рециклирала 81,3% от всички електронни и електрически боклуци, докато в Малта тази стойност е била 20,8 процента.

Големите домакински уреди, като перални машини и електрически печки, съставляват повече от половината от всички събрани отпадъци от електрическо и електронно оборудване. Следват информационно-технологичното и телекомуникационното оборудване (лаптопи, принтери), потребителско оборудване и фотоволтаични панели (видеокамери, луминесцентни лампи) и малки домакински уреди (прахосмукачки, тостери).

 

Facebook logo
Бъдете с нас и във