Банкеръ Weekly

След Тръмп

Европа събира отломките на свободната търговия

CETA получи зелена светлина, докато TTIP виси на косъм

Председателя на Еврокомисията Жан-Клод Юнкер и кандаския премиер Джъстин Трюдо продължават да гледат по посока на свободната търговия.
S 250 27d00c12 3471 471d 8d74 7aa07f2f3db6

Решението на новоизбрания президент на САЩ Доналд Тръмп да прекрати участието на страната във всички международни търговски споразумения предизвиква противоположни реакции в останалия свят. За мнозина лозунгът "Америка на първо място" и протекционизмът няма да помогнат, а ще изолират Щатите от голямата безмитна търговия. И някои, като Европа, съзряха възможност да привлекат за партньори тези, на които САЩ обръщат гръб.

Показателно е, че ден след като Тръмп подписа заповедта за оттеглянето на Америка от сделката за Транстихоокеанското партньорство за свободна търговия (ТТП), Комисията по търговия към Европарламента одобри CETA - споразумението за свободна търговия с Канада. "Одобрявайки пакта, ние правим значителна стъпка напред и показваме, че Европейският парламент е способен да работи в името на европейските граждани и свободния пазар. Няма съмнение, че това споразумение ще повиши благосъстоянието на хората от двете страни на Атлантика", заяви преди гласуването докладчикът по CETA Артис Пабрикс.

"Това е много повече от договор за свободна търговия. Това е сигнал към останалата част от света", изтъкна и Сорин Мойса от групата на социалдемократите. По думите му след действията на Тръмп Старият континент трябва да обедини повече държави с подобни пактове. Впрочем, такава позиция изрази и френският президент Франсоа Оланд, който през седмицата бе на посещение в Колумбия и подписа редица споразумения в областта на туризма, образованието и сигурността. Той подчерта, че ще се стреми да засили търговията и инвестициите между тихоокеанските страни и Европейския съюз, както и да започне преговори за общ търговски алианс. "Докато някои искат да променят и ограничат търговските споразумения, Европа иска да разшири връзките си. Протекционизмът е най-лошият отговор на глобалните предизвикателства", каза още Оланд, правейки индиректна връзка с решенията на Доналд Тръмп.

Така или иначе, финалното гласуване за CETA ще е през февруари, когато ще се проведе пленарната сесия в Страсбург. Тогава изтичат и последните възможности да се изказват възражения, да се правят корекции или да се искат допълнителни гаранции от търговските партньори. След това ще е необходимо да се получи и одобрението на всичките 28 членки на ЕС, които ще разглеждат вече одобрения от Европарламента договор. Но докато тази процедура приключи, СЕТА все пак ще се прилага - временно и не в цялост. Например разделите за търговията, предвиждащи отпадането на 99% от търговските мита, ще влязат в сила, за разлика от главата за инвестициите. Конкретно тя, изглежда, ще получи доста трудно националното одобрение предвид несъгласието на някои региони в Белгия и Австрия.

Колкото до България, у нас темата не е много популярна и при предстоящите избори трудно ще стане такава. Помним обаче как новоизбраният президент Румен Радев обяви, че ще сезира за споразумението Конституционния съд, тъй като според него то е във вреда на националния суверенитет. "Договорът за свободна търговия ЕС-Канада предвижда трансфер на суверенитет от България към корпорациите. Един иск на чуждестранен инвеститор ще е в състояние да блокира намеренията на парламента да коригира минималната работна заплата, да ограничи вредна съставка в храните или да предприеме кампания срещу тютюнопушенето, да речем. Това е абсолютно недопустимо", беше категоричната позиция на Радев, преди да влезе на "Дондуков" 2. Само че, за разлика от Тръмп, българският държавен глава не направи нищо в тази посока нито в първия, нито във втория си работен ден. Интересно дали генералът въобще ще изпълни своеобразното си предизборно обещание, или всичко ще си остане само на думи. Иначе, ратификацията на СЕТА ще допринесе за отпадането от 1 декември 2017-а на визите за Канада за българи и румънци. Това  беше договорено от Букурещ и София срещу съгласието им да подпишат пакта.

Редица специалисти са на мнение, че придвижването напред на СЕТА може да окаже силно влияние върху решимостта на Доналд Тръмп за изключването на САЩ от търговските споразумения. Бившият американски министър на търговията (2009-2013) Роналд (Рон) Кирк посочи, че при новите реалности Америка ще е принудена да се конкурира с други държави, които са премахнали помежду си над 18 000 тарифи, но ще продължат да ги налагат за американските стоки. А сенаторът Джон Маккейн определи дерогацията на ТТП като "голяма грешка", която ще има трайни последици за американската икономика и стратегическите позиции на страната в Азиатско-тихоокеанския регион.

Появиха се и изследвания, показващи, че промяната или отмяната на търговските спогодби може да разруши автомобилната индустрия на американците. Според нов доклад на Центъра за автомобилни изследвания в Мичигън намерението на Тръмп чрез високи данъци и допълнителни такси да принуди производителите да преместят мощностите си в САЩ е неприложимо. Дори някои концерни да отворят нови заводи за сглобяване на коли в Щатите, те пак ще се нуждаят от редица компоненти, произвеждани в Мексико или Азия. Което при оскъпения им внос ще повиши и крайната цена на превозните средства. До подобен извод са стигнали и в института "Брукингс", като допълват, че американците ще имат по-ограничен избор за нова кола, а оттам продажбите ще спаднат с около 450 хиляди на година. Това на свой ред ще намали значително нуждата от работна ръка в автозаводите и в крайна сметка ще доведе до точно обратното на желаното от Тръмп създаване на нови работни места.

На този фон Япония, която е другата голяма суперсила в Транстихоокеанското партньорство за свободна търговия, се надява сделката да бъде спасена. Един от съветниците на премиера Шиндзо Абе отбеляза, че до 2018-а, когато пактът се очаква да влезе в сила, има достатъчно време администрацията на Белия дом да бъде убедена в ползите от свободната търговия. Австралийският министър на търговията Стивън Сибио пък отправи призив към останалите страни, подписали споразумението, да продължат заедно напред дори и без Щатите. Нещо повече,  Австралия предложи вместо САЩ в Транстихоокеанското партньорство за свободна търговия да бъде поканен Китай, а защо не и Индонезия. "Има огромни възможности ТТП да бъде успешно, независимо от решението на Доналд Тръмп", изтъкна австралийският премиер Малкълм Търнбул.

По повод бързите действия на Тръмп еврокомисарят по търговията Сесилия Малмстрьом се изказа, че "имаме важен приятел и съюзник, който, изглежда, се оттегля от международната сцена, търсейки по-малко търговия и повече протекционизъм". В думите й мнозина видяха препратка към другото голямо споразумение - Трансатлантическото търговско и инвестиционно партньорство между САЩ и ЕС (ТТИП). Преговорите по него не са приключили и към момента не е ясно как точно ще се отнесат американците - дали директно ще прекратят диалога, или ще се опитат да постигнат определени промени във вече договорените параметри. 

 

 


Какви са ползите от спогодбата с Канада?

Авторите на СЕТА твърдят, че след сделката търговията между двете страни ще се увеличи с 20%, като годишно икономиката на ЕС ще се разшири допълнително с 12 млрд. евро, а на Канада - с 9 млрд. щ. долара. Основните аспекти на споразумението са:


- Премахване на почти всички канадските мита за европейски стоки (за внос на текстил например митата сега стигат до 18%). Това ще освободи 400 - 500 млн. евро. 

- Достъп до обществени поръчки в Канада не само на федерално, но и на ниво провинция и общини.

- Производителите на мляко и млечни продукти, вино, алкохол, плодове и зеленчуци и преработени храни ще могат да изнасят по-големи обеми.

- Защита на храните от ЕС с "географски индикатор" като сирене рокфор или оцет балсамико от Модена - над 140 конкретни продукта. Канада се ангажира да не допуска местни версии на тези храни.

- Премахва се двойното тестване и сертифициране, особено за дребни и средни предприятия, произвеждащи електроуреди, електроника, радиооборудване, играчки, измерителни уреди и машиностроителна техника.

- Взаимно признаване на професионални квалификации като архитекти, счетоводители и инженери.

- Улеснено прехвърляне на персонал за временна работа в ЕС и Канада.

- Разширен достъп до канадския сектор на услуги и инвестиции - фирмите от ЕС ще ползват предимства и осигурен пазарен достъп до сектори като екологични услуги, телекомуникации, финанси.

- Запазват се стандартите на ЕС за безопасност на здравето, на потребителските права и околната среда. Канадският внос трябва да отговаря и на регулациите в ЕС за ГМО продукти или третирането с хормони.
 

Какви са опасенията?

Договорът за партньорство предвижда системата за защита на инвестициите и уреждане на спорове между компании и правителства. Става дума за т. нар. арбитражни комисии. Има обаче опасения, че международни корпорации може да злоупотребяват и да извиват по този начин ръцете на държавните власти. Предвидено е да се създаде нова съдебна система за инвестициите (Investment Court System или ICS), както и съвместен механизъм (Joint Interpretative Instrument), който допълнително ще изяснява спорните моменти. "В никакъв случай публична институция няма да може да бъде принуждавана да променя закони или да плаща глоби", се казва в обяснението, разпространено от Европейската комисия.


Facebook logo
Бъдете с нас и във