Банкеръ Daily

Управление и бизнес

Европа още дълго ще страда от високите цени на енергоносителите

Всяка страна сама ще се спасява от енергийната криза през зимата

Високите цени на електроенергията в последните месеци доказаха колко непредвидими са последиците от една война, която се води за конкретни "терени" с несметни залежи на въглища, руди, природен газ и какво ли още не. И докато Европа налага на Русия икономически санкции, а Русия "санкционира" Европейския съюз, цените на енергоносителите в световен мащаб продължават да хвърчат из небесата. Без изобщо някой да има реална представа какво ще правим зимата, когато потреблението на газ и ток ще скочи двойно и тройно...

Какво се случи с европейската солидарност?

Няма човек на Стария континент, който да не е запознат с описаните проблеми, защото отдавна ги усеща по джоба си. Причините за създалата се ситуация могат да бъдат потърсени и в недалновидността на европейските политици, независимо дали са в отбора на праволинейните евроатлантици, или са сред ухажорите на руската мечка. Докато Ангела Меркел управляваше Германия и въртеше ЕС на малкия си пръст, нещата за феновете на Путин вървяха прекрасно. Сега, независимо от многогодишното тръбене как общността трябва да намали зависимостта си от руския газ, се оказа, че е станало точно обратното и европейците страдат.

Преди няколко месеца бе подновена кампанията за европейска солидарност при покупките на енергоносители. На този етап обаче по линия на тази солидарност и една бутилка с газ не е доставена на някоя от страните. А и доколко Германия ще помогне на Полша през зимните месеци с внос на синьо гориво, тепърва ще видим.

По нашите ширини също се уповаваме на солидарност – през гръцката газопреносна мрежа се доставят известни количества природен газ за България. Те са достатъчни за летния сезон, но през зимата? Все пак Гърция и Румъния ще трябва първо да осигурят вътрешната си консумация и след това, в случай на нужда, ще помагат на когото и да било.

Преди няколко години имаше подобен казус – в най-големите студове спешно поискахме да внесем електроенергия, защото консумацията бе много висока. Тогава и Румъния и Гърция ни отказаха - нямали възможности за износ. Затова и сега експертите са силно скептични, когато стане дума за подобно взаимодействие. На нашия полуостров всяка държава е велика и иска да бъде енергиен център, а просто в целия регион им дефицит на електроенергия.

Солидарността в Европа днес я няма никаква. Големите, които така активно се сближаваха с Русия, сега се опитват самосиндикално да си договорят доставки на природен газ: през април Италия сключи нови договори за газ от Ангола и Демократична република Конго, а Германия се мъчи да си осигури синьо гориво от Сенегал. Доставя се и втечнен природен газ от САЩ и Катар, но количествата са недостатъчни да запълнят руския износ към Европа.

Спокойна зима за европейските потребители на газ обещава Норвегия, само че напрежението не спира да витае във въздуха. Заради това Брюксел отиде да се примоли за гориво и на Азербайджан. Лично председателят на Еврокомисията Урсула фон дер Лайен подписа споразумението в Баку.

Следващите в списъка са Иран и Сирия. Каквито и санкции да има срещу тях, е много вероятно Европа да "клекне" и да се опита да започне доставки и от този регион.

Разбира се, докато нещата не се стабилизират на газовия пазар, то и електроенергията ще остане скъп продукт.

Богатите ТЕЦ, АЕЦ и НЕК

Покрай високите цени на тока енергийните предприятия печелят много добре и внасят солидни средства под формата на данъци и акцизи в държавните бюджети. У нас например АЕЦ „Козлодуй“ спечели само за три месеца колосалните 955 млн. лева. Парите на атомната централа достигнаха в края на първото тримесечие 2.1 млрд. лева.

Не са за оплакване, що се отнася до финансите и държавните НЕК и ТЕЦ „Марица Изток 2“. А Мини „Марица Изток“ за първи път в историята си започнаха да изнасят въглища за Сърбия.

Така войната тласна зеления преход обратно към въглищата – цяла Европа тръгна да работи с тази суровина, защото разполага с нея и е по-евтина от политически ангажирания природен газ.

Посочените мерки обаче не дадоха резултат и високите цени на газа изстреляха в небесата и цените на тока. При все че България е слабо газифицирана и синьо гориво ползват основно бизнеса и топлофикациите, цените на електроенергията на свободния пазар се покачиха сериозно през последните месеци. В началото на пандемията от COVID през летния сезон те доближаваха 20 евро/мвтч, а сега рядко падат под 200 евро/мвтч. Прогнозите са мрачни и явно тези стойности още дълго време ще останат високи.

Решението?

Никой никъде не дава адекватен отговор какво е спасението. Всички само обясняват как трябва да се пести енергия. Както е тръгнало, да не се върнем към едни други минали времена с режим на тока? Наистина това е нечуван феномен за Западна Европа, но е добре познат в България. Е, засега у нас никой не говори за тази крайна мярка. Само че започнаха притесненията на бизнеса, че няма достатъчно гарантирани количества природен газ. Дори е възможно още от следващия месец да започне принудителното спиране на производства. Ръководителят на Асоциацията на индустриалния капитал Васил Велев вече предупреди, че при тях идват сигнали как 20% от предприятията ще останат без газ още през август.

Няма съмнение, че режим на тока не е решение. Впрочем остава една малка опция за измъкване – ядрената енергетика. Нейното възраждане започна дори в Швейцария, която отвори най-старата си АЕЦ, строена през 60-те години на миналия век. Дискусиите по темата ще продължат, но днес ВЕИ просто не могат да спасят търсенето на енергия през зимата. Така че АЕЦ, в комбинация с въглищните централи, май ще запазят домакинствата и бизнеса в Европа. А зеленият преход ще се наложи малко да почака.

Мерките като таван на цените са временни и не може да продължат до безкрайност. А няма изгледи електроенергията и природният газ да поевтинеят скоро. И ако в България ще имаме ток през зимата, то не е ясно как точно ще работят топлофикациите и тежката индустрия. Ограничителният режим при липсата на газ също не може да продължи вечно. Химера си оказа и т.нар. европейска солидарност и заради това надеждите на фирмите са свързани най-вече с гръцката газова връзка и азербайджанските доставки на гориво.    

 

Пламен Симеонов

Facebook logo
Бъдете с нас и във