Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

Европа изоставя хартията и мастилото

S 250 a4d5b3b5 cd53 420a 9fd8 7510682f82a7

"Забравете хартията и мастилото", това послание отекна преди дни от Брюксел. Пътят на взаимодействие между бизнеса, гражданите и публичната администрация е ясно очертан - и той е електронен. Така за всички ще бъде по-евтино и услугите ще се доставят по-бързо. Ще се спомогне и за опазването на околната среда, защото дървесината няма да се преработва в хартия. И ако досега подобни начинания бяха основно в рамките на отделните страни членки на ЕС, първата крачка на "тромавите" и бюрократични европейски институции към бъдещето вече е факт.

В края на октомври - в Страсбург, за първи път законодателен акт на Европейския парламент бе одобрен с електронен подпис. Председателят Антонио Таяни и Мати Маайкис от Естонското председателство на Съвета на ЕС подписаха дигитално обвързващите текстове на ревизирания регламент за "Сигурност на доставките на газ".

След въпросната знакова церемония от Европарламента обявиха, че работят за превръщането на цифровата трансформация в реалност и искат да предложат сигурни цифрови решения в публичната сфера, като ускорят процеса по въвеждането на електронен подпис във всички държави членки.

"Щастлив съм, че можем да подпишем такъв важен регламент по електронен път. Естония е в челните редици в процеса на цифровизация и трябва да използваме инерцията на естонското председателство за насърчаване на повече цифрови решения. Европейският парламент в своя доклад за електронното правителство през май тази година помоли институциите на ЕС да дадат пример в областта на електронното правителство. Ние действаме по свой собствен призив. Този подпис е демонстрация на това как цифровите решения могат да работят на практика", заяви Антонио Таяни.

Доколко инерцията на естонците няма да приключи в българското блато предстои да видим. Но от Европарламента се надяват прилагането на регламента за електронно идентифициране, удостоверяване и доверие - "eIDAS", през следващата година да създаде средата за сигурни и безпроблемни електронни операции. Всъщност с "eIDАS" ЕС ще осъществява надзор върху услугите за електронна идентификация и електронни транзакции на своя вътрешен пазар.

Намерението на Брюксел е да осигури безопасен начин за достъп до обществени услуги и онлайн бизнес. На европейските граждани ще бъде предложена дигитална алтернатива - например на пощата, факса и документацията, които са на хартиен носител.

Освен това регламентът има за цел до 2022 г. жителите на ЕС да могат да взаимодействат изцяло дигитално с публичните администрации на своите държави. Или казано по-простичко, да имат достъп до електронно управление. 

Както "БАНКЕРЪ" вече писа, България също се присъедини към този пакт. Преди месец в Естония, която е еталон в е-управлението, бе подписан заключителният документ по въвеждането на "eIDАS". От българска страна участва председателят на Държавната агенция "Електронно управление" Росен Желязков. С полагането на неговия подпис официално страната ни пое ангажимент след четири години да е дигитализирала изцяло държавната администрация.

Един от най-ключовите моменти  е въвеждането на принципа за еднократно събиране и многократно използване на данни. Това означава, че гражданите и фирмите ще предоставят информация само веднъж на дадена публична администрация в ЕС - независимо в коя държава членка се намират, и оттам чиновниците ще си обменят тези данни при необходимост. Макар и на доста ранен етап, държавата ни работи за намаляване на административната тежест на национално и регионално ниво, което е задължително условие за пълния обхват на този принцип. В този смисъл Росен Желязков заяви, че не трябва да допускаме различни скорости в дигитална Европа. "Когато посрещаме технологичните предизвикателства, не трябва да забравяме основното - това е фокусът върху потребителя", уточни Желязков. 

Думите му, разбира се, повдигат въпроса: какво е свършила до този момент страната ни? Българският пример в електронното управление, за който говори и Антонио Таяни, е доста скромен. Според данните към месец октомври почти 150 административни структури у нас са подали заявление за присъединяване към средата за електронен обмен на документи. В момента обаче реални участници в тази система са едва 25 ведомства. Затова има сериозни основания да се съмняваме, че България ще успее да спази ангажиментите си и до края на 2018 г. да преустанови хартиения обмен между административните структури. 

Facebook logo
Бъдете с нас и във