Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ЕВРОКОМИСИЯТА КЪМ БЪЛГАРИЯ: ПАРИ ЗА ЗЕМЕДЕЛИЕ ИМА, ДЕЙСТВАЙТЕ!

Зададе ли се партньорска проверка откъм Брюксел, и във финансовото министерство се стягат за подписването на поредния меморандум между страната и Еврокомисията. Изключение от това правило не бе направено и на 17 януари (вторник), когато финансовият министър Пламен Орешарски и колегата му от земеделското ведомство Нихат Кабил си стиснаха ръцете с ръководителя на Делегацията на ЕК в България Димитрис Куркулас. Поводът да се лее шампанско бе поредният транш в размер на 75 млн. евро за страната ни по линия на програмата за подпомагане на селското стопанство САПАРД. Съвсем в духа на дипломатическата лексика и изискванията на протокола, по време на церемонията бе напомнено, че сумата е със 7.080 млн. евро повече, отколкото при предишното споразумение по САПАРД. С това общата сума, която Брюксел е заделил за развитието на българското земеделие от 2000-а насам, набъбна на 560 млн. лева.
Както се вижда дори и от сухата статистика, пари определено има. Друг е въпросът дали действията на българската администрация за усвояването им, както и подготовката на фермерите ни и на дружествата от хранително-вкусовата промишленост да ги използват са на същата висота? Едва ли е нужно да се припомнят скандалите със замразеното финансиране (бел.а. по вина на българската страна) през 2005 г. на стотици аграрни проекти, за да стане ясно, че парите сами по себе си не значат нищо.
Доколко предизвикващото някога национална гордост българско земеделие се е доближило до европейските стандарти може би ще стане ясно след края на започналия през тази седмица маратон от осем европроверки за изпълнението на договореното по глава Земеделие. Както в. БАНКЕРЪ вече писа, областите, които ще наблюдават детайлно евроекспертите в продължение на цели три седмици, са: контрол върху заболяванията по животните, хуманно отношение към животните, производството и безопасността на храните, субпродуктите, системите за ветеринарен контрол, химични остатъци и замърсители, подготовката на Интервенционната агенция и Интегрираната система за административен контрол, пазарът на мляко и генномодифицирани организми.
По повод на изоставането ни в подготовката за работа на разплащателната агенция и системата за административен контрол на засетите площи е говорено и писано много. Но някак си встрани остават проблемите с организацията на пазара на мляко у нас, опаковането и маркирането на храните, лансирането на т. нар. биологични продукти (без нитрати), както и въвеждането на задължителните системи за самоконтрол в месопреработвателните предприятия. А според експерти от този бранш изпълнението на тези ангажименти не е впечатляващо.
В последния мониторингов доклад на Еврокомисията от октомври миналата година бе посочено, че Брюксел очаква да види от нас напредък в процеса на разпределение и управление на квотите за производство на мляко и млечни продукти, въпреки че у нас вече бе създаден т. нар. Млечен борд. Има също така какво да се желае около одобрението на изкупвателни пунктове, както и изграждането и акредитирането на независими лаборатории за анализ на маслеността на продуктите от млекопреработвателните предприятия. Малка утеха за страната ни е, че е договорила преходен период от момента на присъединяването си до 30 април 2009 година. В този интервал ще бъде разрешено мляко с масленост 2% да бъде продавано като полуобезмаслено и с масленост 3% - като пълномаслено. Преференцията обаче ще важи не само за вътрешния пазар в страната, а и за този на общността.
С ускорени темпове ще трябва да бъдат покривани и въведените с обнародвания през 1999 г. Закон за храните. Според неговите разпоредби най-късно до края на 2006-а всички компании от хранително-вкусовата промишленост у нас следва да въведат системи за самоконтрол на качеството (популярни с латинската си абревиатура HACCP). Специалисти в областта на контрола върху стоките коментираха пред в. БАНКЕРЪ, че много малка част от компаниите, произвеждащи храни, са изпълнили това изискване. А съблюдаването на критериите за качество тепърва трябва да се затегне, тъй като в рамките на Евросъюза се въвежда нов пакет от директиви, свързани с хигиенните изисквания за преработвателните фирми.
Малко по-добре стоят нещата с изпълнението на изискванията за разделно оползотворяване на опаковките от хранителните продукти. През последните няколко години у нас бяха учредени четири обединения на търговци (Екобулбак, Булпак, Екопак и Репак), които успешно работят в тази насока.
Проблемите с покриването на евростандартите в хранително-вкусовата промишленост предстои да бъдат обсъдени в началото на февруари на национален форум на дружествата от бранша, назован Български бизнес дни. Инициативата е организирана от образователен бизнес център Хермес и аграрното ведомство.

Facebook logo
Бъдете с нас и във