Банкеръ Daily

Управление и бизнес

Еврокомисията извади България от групата на страните с икономически дисбаланси

Европейската комисия публикува днес докладите по държави, в които се анализират основните социално-икономически предизвикателства, пред които е изправена всяка държава членка.

Анализът в докладите по държави отразява Годишната стратегия за устойчив растеж, представена през декември 2019 г., в която се поставя акцент върху конкурентоспособната устойчивост с цел изграждане на икономика в интерес на хората и на планетата. За всяка държава членка е направена също така оценка на изпълнението на Европейския стълб на социалните права и на резултатите във връзка с придружаващите го социални показатели. Докладите за отделните държави са съсредоточени върху четири измерения: устойчивост на околната среда, повишаване на производителността, справедливост и макроикономическа стабилност.

За първи път в тях се прави оценка на напредъка на държавите членки по отношение на целите на ООН за устойчиво развитие, като се изтъкват макроикономическите политики и политиките в областта на заетостта, които могат да допринесат за постигането на тези цели. Прави се също така анализ на предизвикателствата и възможностите за всяка държава, свързани с прехода в областта на климата и енергетиката. Освен това в тях се набелязват приоритети за подкрепа по линия на Фонда за справедлив преход.

Валдис Домбровскис, изпълнителен заместник-председател на Комисията, отговарящ за икономиката в интерес на хората, заяви: Добрата новина е, че дисбалансите в ЕС намаляват. Държавите членки трябва да се възползват от тази положителна тенденция. Те трябва да продължат реформите, за да може нашата икономика да стане ориентирана към бъдещето. Трябва да намалят дълга, да повишат производителността и да направят подходящите инвестиции, за да се постигне справедлив преход към устойчива и приобщаваща икономика. Днес представяме също така специален анализ на предизвикателствата, свързани с устойчивостта на околната среда, за да помогнем на държавите членки да преминат към неутрална по отношение на климата икономика.

Никола Шмит, комисар по въпросите на работните места и социалните права, заяви: Заетостта е на рекордно високо равнище в Европа, но все още има неравенство. Трябва да се борим по-усърдно за постигане на по-голямо равенство чрез укрепване на социалното измерение на европейския семестър и цялостно изпълнение на Европейския стълб на социалните права, наред с другото като предложим рамка за справедливо минимално заплащане, като укрепим програмата за уменията и обновим гаранцията за младежта. Това е предпоставка за успешен екологичен и цифров преход, при който никой няма да бъде изоставен.

Паоло Джентилони, комисар по въпросите на икономиката, заяви: Днес правим първата стъпка към поставянето на устойчивостта в центъра на икономическите политики и действия на ЕС. В докладите по държави от 2020 г. се проследява напредъкът по отношение на целите на ООН за устойчиво развитие и е включен специален раздел за устойчивостта на околната среда. Това върви ръка за ръка с акцента на европейския семестър върху икономическите и социалните въпроси и с коригирането на макроикономическите дисбаланси. Намаляването на равнищата на държавния и частния дълг се осъществява неравномерно — докато в по-голямата си част дефицитите по текущата сметка са коригирани, големите излишъци продължават да будят безпокойство.

Основни констатации в докладите по държави

Целта на Европейския зелен пакт е Европа да се превърне в първия континент, постигнал неутралност по отношение на климата до 2050 г. В докладите е направен специален анализ на въпросите, свързани с устойчивостта на околната среда. В тях са анализирани реформите и най-съществените потребности от инвестиции в области като енергетиката, транспорта и сградния фонд. Благодарение на посочения анализ политическите действия на държавите членки могат да бъдат насочени така, че да отговарят на този приоритет.

В докладите по държави се изтъква, че равнището на безработицата продължава да се различава значително в отделните държави членки, а бедността и социалното изключване — да намаляват на фона на добрите условия на пазара на труда. При все това, за да се гарантира, че преходът в областта на климата и в цифровата сфера е коректен и социално справедлив, ще бъде изключително важно да се постигнат резултати във връзка с изпълнението на Европейския стълб на социалните права.

Растежът на производителността продължава да представлява предизвикателство, още повече предвид демографските промени. Недостатъчните инвестиции, застаряването на работната ръка, недостигът на умения и несъответствието между търсените и предлаганите умения възпрепятстват потенциалния растеж.

Държавите членки продължават да имат много разнородни позиции по отношение на дълга и предизвикателствата, свързани с устойчивостта. Средно за ЕС държавните дефицити започнаха отново да нарастват, като обърнаха наблюдаваната през последните години тенденция на спад. В някои държави членки текущите високи равнища на държавния дълг са източник на уязвимост.

Включване на целите на ООН за устойчиво развитие

Включването на целите за устойчиво развитие е част от новите елементи в европейския семестър. Докладът за всяка държава вече съдържа обобщена оценка на напредъка на държавите членки по отношение на постигането на целите за устойчиво развитие, както и специално приложение, в което се посочват резултатите по отношение на тези цели за конкретната държава членка и тенденцията през последните пет години. Съвкупно беше постигнат напредък по почти всички 17 цели за устойчиво развитие.

През следващите години ще продължи работата за по-нататъшно задълбочаване на анализа с цел проследяване на изпълнението на целите за устойчиво развитие и обхващане на прехода към неутрална по отношение на климата икономика, в която ресурсите се използват ефективно.

Определяне на приоритети за Фонда за справедлив преход

Преходът към устойчива и неутрална по отношение на климата икономика трябва да бъде коректен и социално справедлив. Докладите по държави са съсредоточени върху регионите и секторите, които са най-силно засегнати от прехода към неутрална по отношение на климата икономика. Те включват анализ на предизвикателствата, свързани с прехода, и представят приоритети за получаване на подкрепа по линия на Фонда за справедлив преход, за да се гарантира, че никой няма да бъде изоставен при полагането на усилия от ЕС за постигане на неутралност по отношение на климата.

Напредък по отношение на реформите

Несигурната икономическа перспектива подчертава значението на реформите за увеличаването на потенциалния растеж. В докладите по държави се прави оценка на напредъка на държавите членки в изпълнението на специфичните за всяка държава препоръки — съобразените с отделните държави политически насоки, които Комисията представя всяка година.

В докладите по държави се посочва, че приетите през 2019 г. препоръки са изпълнени в голяма степен в областта на финансовите услуги и активните политики по отношение на пазара на труда. Изпълнението на реформите е все така слабо в области като конкуренцията в сектора на услугите и осигуряването на дългосрочна устойчивост на публичните финанси.

Като цяло държавите членки са постигнали поне някакъв напредък в изпълнението на около две трети от препоръките, отправени от въвеждането на европейския семестър през 2011 г. досега.

Разработването и изпълнението на реформи от държавите членки се подпомага от Програмата за подкрепа на структурните реформи (ППСР). Днес Комисията приема годишната работна програма за ППСР за 2020 г., посредством която ще предостави за първи път подкрепа във всичките 27 държави членки, осъществявайки над 240 проекта за реформи.

Коригиране на макроикономическите дисбаланси

Процедурата при макроикономически дисбаланси цели установяване, предотвратяване и коригиране на потенциално вредни макроикономически дисбаланси, които биха могли да повлияят неблагоприятно на икономическата стабилност в дадена държава членка, в еврозоната или в ЕС като цяло.

В доклада за механизма за предупреждение за 2020 г., който беше публикуван миналия декември, бяха идентифицирани 13 държави членки, по отношение на които трябва да се направи задълбочен преглед, за да се прецени дали са или може да бъдат изложени на риск от дисбаланси. В анализа се разглеждат сериозността на дисбалансите, тяхното развитие и ответните мерки на политиката.

Резултатите от тези задълбочени прегледи, включени в докладите за съответните държави членки, сочат, че:

- в Гърция, Италия и Кипър продължава да има прекомерни дисбаланси;

- в Германия, Ирландия, Испания, Нидерландия, Франция, Хърватия, Португалия, Румъния и Швеция все още има дисбаланси;

- в България вече не са налице дисбаланси.

Facebook logo
Бъдете с нас и във