Банкеръ Daily

Управление и бизнес

ЕС създава Алианс за суровини и материали

Прекалената зависимост на Европейския съюз от жизнено важни суровини и материали заплашва да навреди на ключови индустриални сектори и да изложи общността на сривове в доставките от Китай и от други богати на природни ресурси държави.

Недостигът на елементи, използвани за направата на батерии и на съоръжения за възобновяема енергия, също могат да саботират европейската цел за "климатичен неутралитет" до 2050-а. Това са предупреждения, заложени в документ, с който Брюксел ще запознае страните членки на блока на 3 септември. И ще обяви създаването на нов индустриален алианс, който официално ще заработи по-късно през този месец като част от "план за действие", целящ да гарантира европейския достъп до ключови суровини.

Алианс за суровини и материали

Новата група ще бъде моделирана по подобие на създадения през октомври 2017-а Алианс на ЕС за акумулаторни батерии, обединил повече от 200 компании, правителства и изследователски организации за производството на батерии за автомобилния бранш, съобщават източници от общността. Поредната индустриална структура ще се занимава приоритетно с метали и с редки природни елементи, използвани за създаването на магнити за батерии и на всички видове електрически и електронни устройства, споделил за "Юроактив" високопоставен чиновник от ЕС.

Марош Шефчович - вице-президент на Европейската комисия с ресор "Междуинституционални отношения и перспективи" - коментирал по време на онлайн брифинг за журналисти на 27 август, че новият алианс няма да е само за батерии, но и за "икономиката на бъдещето: ветрогенератори, фотоволтаични панели, електроника и роботика". 

Петер Карлсон - главен изпълнителен директор на производителя на батерии "Нортволт", който строи "гигафабрика" в Швеция, пък обяснява, че европейските компании се борят да осигурят стабилни доставки на базови суровини за този бранш. Защото в момента те зависят основно от снабдители извън Европа. 

Еврокомисар Тиери Бретон предупреди, че "епохата на миролюбива или наивна Европа, която разчита на други да се грижат за интересите й, е отминала". 

Екшън план за добив на ключови суровини

Господин Шефчович и колегата му Бретон в момента подготвят "план за действие за жизнено важните елементи" за толерантни към природата производства. Част от него е осъвремененият вариант на списъка на ЕС от 2017-а за базовите суровини. Той се основава на изследване на Европейската комисия, което е "трябвало да определи какви количества от тези материали ще са необходими през 2030-а и 2050-а".

В изготвения през 2020-а списък на ключовите природни ресурси на ЕС влизат 30 суровини - с три повече отколкото в този от 2017-а. Добавени са четири метала: стронций, титан, боксит и литий; изключен е газът хелий. Включването на стронция и на лития в осъвременената европейска "суровинна листа" е наложено от "зеления" дневен ред на ЕС. Стронцият се използва в магнитите за електрическите коли, а литият, подобно на кобалта (който присъства в списъка от 2017-а) - в презареждащите се батерий. 

ЕК е пресметнала, че за да успее да постигне целта си за нулево влияние върху климата до 2050-а, ще са необходими 18 пъти по-големи количества литий и пет пъти повече кобалт през 2030-а. Тези прогнози скачат до 60 пъти повече литий и 15 пъти повече кобалт до 2050-а. 

Сред водещите световни производители на литий са Австралия, Чили и Китай. Основният проблем обаче е, че преработката на добитите елементи преди те да се вложат в батериите, се доминира от китайците. Например, над 60% от кобалта се добива в Демократична република Конго, но над 80% от световното производство се преработва в Китай. А почти всичките доставки на литий от Австралия, която е най-големият производител на метала в света, се преработват от китайците. 

Сред другите важни елементи от суровинния списък на ЕК са магнезият, ниобият и боратът.

Магнезият се използва за производството на най-различни предмети: от седалки на автомобили до лаптопи. Шокиращият факт е, че 93% от използвания в Европа метал идва от Китай, по данни на ЕК.

Ниобият е ключова съставна част от обогатената стомана, използвана в реактивните двигатели, антените-мачти и петролопроводите. Той пък се внася преобладаващо (85%) от Бразилия, управлявана от президента популист Жаир Болсонаро. 

Огромните 98% от доставките на борат, който се използва в петролния бранш и е съставна част от субстанциите за ограничаване на пожари, са от Турция, чийто отношения с ЕС се обтягат все повече. 

Повече от очевидно е, че е наложителна бърза ревизия на "суровинната стратегия" на общността. Подобни прегледи са направили и други държави, включително САЩ и Австралия, но проблемите със зависимостта на Европа са по-големи, защото тя няма техните щедри залежи от природни богатства. 

Европейските "заместители" на задграничните доставчици на ключови елементи на "зелената икономика" 

Литий

Европа "може да започне да задоволява сама потребностите си (от литий) още в средата на десетилетието", уверява Шефчович.  

Основният европески производител на метала с 11% пазарен дял е Португалия. Проблемът е, че производствените разходи на страната са по-високи отколкото на задграничните конкуренти. А надпреварата за "електрификация" на европейския автомобилен парк стимулира откриването на нови мини. 

През април инвеститорите дадоха зелена светлина на проект за добив на литий и калай в Чешката република, за която се смята, че притежава едни от най-големите залежи на метали за батерии в Европа.

В Германия новакът "Вулкан енърджи рисорсиз" иска да извлича литий от геотермалните води, при което ще се отделят по-ниски въглеродни емисии. 

Огромни находища на метала са открити в Сърбия, които вероятно ще се окажат най-богатите на Стария континент, по информация на "Блумбърг".  

Нито един от тези проекти обаче няма да започне да бълва продукция през идните две-три години, когато, според експертите, търсенето на литий от европейските производители на коли, ще скочи рязко. 

Все пак, според Шефчович, тези опции поставят Европа в силни позиции да задоволява сама нуждите си от метала. За което биха помогнали и повече средства за добива му. Европейската инвестиционна банка е обещала да вложи 1 млрд. евро в подкрепа на пан-Европейския бизнес с батерии, включително за добива и преработката на суровините. Новата класификация пък ще помогне за насочването на инвестициите в правилната посока. 

Кобалт

Над 70% от глобалния добив на кобалт се извършва в Демократична Република Конго - една от най-бедните държави в света. Повече от 10% от него се осъщствява ръчно, в мнозинството случаи - от деца. Въпреки това за Европа ще е трудно да редуцира зависимостта си от Конго. 

Тук основен играч е финландската компания "Террафейм", която произвежда никел, цинк, кобалт и мед в мината си в Соткамо и планира да отвори завод за преработка на батерии във Финландия. Оценките обаче не са окуражаващи: очаква се тя да произвежда едва около 800 тона кобалт при общо 140 хил. тона предлагане на глобалния пазар. 

Графит

Китай има доминираща позиция и при тази суровина. Страната има 65% дял от световното производство на графит и 86% от анодите за литиево-йонни батерии, по данни на агенция Benchmark Mineral Intelligence. 

През юли норвежкият производител на високопречистен силиций "Елкем" обяви, че планира да построи първият в Европа завод за графит. 

Facebook logo
Бъдете с нас и във