Банкеръ Daily

Управление и бизнес

ЕС извади инструментите срещу високите цени на енергията

Европейската комисия обяви набор от инструменти, чрез които страните от ЕС да се справят с нарастващите цени на енергията и горивата. ЕК предприема този ход, тъй като се очаква цените на природния газ за домакинствата и бизнеса да се покачат допълнително през зимните месеци поради по-високата консумация и ниските запаси в европейските газови хранилища.

Краткосрочните мерки, одобрени от ЕК, дават възможност за раздаване на ваучери за енергийно бедни домакинства, предоставяне на държавна помощ за бизнеса и временно намаляване на данъци, свързани с производството и доставка на енергия. Комисията ще подкрепи също държавните инвестиции във възобновяеми източници и в проекти за енергийна ефективност. Предстои Брюксел да разгледа възможностите за общоевропейска енергийна банка, обща схема за закупуване на природен газ и промени в дизайна, свързан с ликвидността на пазара на електроенергия.

"Повишаването на световните цени на енергията е сериозна грижа за ЕС. Когато излезем от пандемията и започнем икономическото си възстановяване, важно е да защитим уязвимите потребители и да подкрепим европейските компании. Комисията помага на държавите -членки да предприемат незабавни мерки за намаляване на въздействието върху домакинствата и бизнеса тази зима. В същото време ние идентифицираме други средносрочни мерки, за да гарантираме, че нашата енергийна система е по-устойчива и по-гъвкава, за да издържи на всяка бъдеща променливост през целия преход", заяви комисарят по енергетиката Кадри Симсън.

Краткосрочните инструменти

В краткосрочен план ЕК предлага на държавите да раздават ваучери на енергийно бедни домакинства или да изплати част от месечните им сметки. Държавите могат и да наложат мораториум върху плащането на сметки от граждани, което обаче ще представлява отсрочка, но не и опрощаване на задълженията. Брюксел съветва да се инвестира в инфраструктура, която да гарантира непрекъсваемост енергийната мрежа. Другият инструмент е временно намаляване на данъчната тежест за уязвими домакинства. Както и осигуряване на държавна помощ за малкия и среден бизнес. Основна препоръка е също държавните органи да разследват за анти-конкурентно поведение на енергийния пазар.

Средносрочни мерки

ЕК казва, че в средносрочен план трябва да се засилят инвестициите във възобновяеми източници, да се задвижат проектите за енергийна ефективност и ускоряване на търговете и издаването на разрешителни за възобновяеми енергийни източници. Другата мярка е развитието на капацитета за съхранение на енергия.

"Увеличете ролята на потребителите на енергийния пазар, като им дадете възможност да избират и сменят доставчици, да генерират собствено електричество и да се присъединят към енергийни общности", призовава Брюксел.

Какво предстои

Комисар Симсън ще представи обявените мерки пред Европейския парламент в четвъртък (14 октомври). Следващата седмица тя ще разговаря и с министрите на енергетиката от ЕС - на 18 октомври. След това европейските лидери трябва да обсъдят цените на енергията на предстоящия Европейски съвет на 21-22 октомври.

Някои страни от ЕС обаче не изчакаха зелена светлина от Европейската комисия и вече предприеха мерки на национално ниво. Такива примери са Франция, Испания и Гърция. Правителствата на държавите от Алианса призовават Брюксел за решения и на европейско равнище. Част от исканията са ЕС да координира покупките на газ, както и да създаде общоевропейско хранилище за съхранение на газ.

Икономистите отчитат, че един от факторите за покачването на цените на природния газ е икономическото възстановяване от COVID пандемията. Изчисленията показват, че цените на синьото гориво на едро в Европа са се увеличи над три пъти тази година. В резултат нивата в газовите хранилища на Стария континент са заплашително ниски преди идването на студените месеци. Рисковете се засилват, тъй като и цените на петрола и въглищата също се повишиха.  

Русия - източникът на по-голямата част от вноса на газ в ЕС - беше обвинена от някои европейски представители, че е съкратила доставките в опит да извие ръцете на Германия за по-бързо пускане на спорния газопровод "Северен поток 2", припомня "Дойче веле". Оттеглящият се германски канцлер Ангела Меркел обаче оспори тези твърдения, казвайки, че явно европейските страни не са успели да си осигурят достатъчно дългосрочни договори за доставка на газ.

*Статията е обновена в 14.04 часа на 13 октомври

Facebook logo
Бъдете с нас и във