Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ЕНЕРГИЙНО БЪДЕЩЕ С МНОГО НЕИЗВЕСТНИ

България няма да се превърне във вносител на електроенергия през 2008-2009 г., защото дотогава ще бъде готов ВЕЦ Цанков камък - 100 мегавата, и комбинираното производство на ТЕЦ Русе - още 100 мегавата. (Милко Ковачев, министър на енергетиката и енергийните ресурси - март 2004 година.)
....
Според предварителните разчети първият блок на АЕЦ Белене трябва да бъде завършен през март 2009 година. (Веселин Близнаков, председател на парламентарната Комисия по енергетика - декември 2004 година.)
....
Не можем да не се притесняваме от забавянето на други проекти, като в ТЕЦ Марица-изток 3 например, но тук случаят е друг. AЕS е добре познат и сериозен инвеститор и ще изпълни поетите ангажименти. (Румен Овчаров министър на икономиката и енергетиката - 6 юни 2006 г. при първата копка на ТЕЦ Марица Изток 1.)
....
През 2010 г. България може да възвърне позицията си на сериозен износител на ток. Тогава ще влязат в експлоатация нови мощности - два блока по 335 мегавата на ТЕЦ Марица-изток 1, както и ВЕЦ Цанков камък, който ще e с мощност 80 мегавата. (Мардик Папазян - изпълнителен директор на НЕК - април 2008 година.)

Всички, които имаха решаващата дума за развитието на енергетиката ни през последните месеци, обичаха да говорят за ключовите за страната ни проекти и да чертаят бляскаво бъдеще за развитието на сектора. Това обаче, което преди всичко обединяваше подобни изяви, бе условното им наклонение. А започналите пред години градежи, които трябваше да изведат България до така лелеяната позиция на енергиен център на Балканите, продължават да трупат сериозни закъснения и някъде все по-напред във времето се размиват шансовете да се върже енергийният баланс на държавата.
Само преди десетина дни стана ясно, че изграждането на новата централа на площадката на
ТЕЦ Марица-изток 1
от американската компания АЕS засега закъснява със седем месеца. Признанието дойде от регионалния мениджър на инвеститора за България Питър Литгоу при откриването на стоманената конструкция на първия котел на бъдещата ТЕЦ. Като причини за изоставането бяха посочени предпроектното проучване, времето за разчистване на терена заради открития азбест, както и действията на част от българските подизпълнители. За сметка на това бе обещано, че до пускането на обекта в експлоатация ще се направи всичко възможно да се навакса поне част от закъснението. На хартия първият 335-мегаватов блок на новата ТЕЦ трябва да заработи през юни 2009-а, а вторият - пет месеца по-късно. Но като се има предвид трудностите при изграждането на турбините, далеч по-реалният срок вече се измества някъде към 2010 година.
Още по-трагична е ситуацията с
ВЕЦ Цанков камък
Строителството му тръгна с тържествен водосвет и помпозно тържество през април 2004-а. Тогавашният премиер Симеон Сакскобургготски лично детонира първите три експлозива, с което започна разчистването на площадката. Ще си позволим да цитираме част от предоставената тогава официална информация. Хидровъзел Цанков камък е включен в Националната стратегия за развитието на енергетиката до 2010 г. , срокът за въвеждането му в експлоатация е до началото на 2007 година. Предвижда се да бъдат изградени язовир с обем 111 млн. куб. м, включващ дъгова куполна стена с височина 125 м, подземна напорна деривация с дължина 540 м и ВЕЦ Цанков камък с инсталирана енергийна мощност 80 мегавата и годишно енергийно производство 185 млн. киловатчаса.
Така бе тогава, а сега, близо четири години след началото, сроковете на строителството се удължават с над 18 месеца - до края на 2009-а, а стойността му от 219 млн. евро вероятно ще се коригира според натрупаната през този период инфлация.
По думите на Николай Вълканов, изпълнителен директор на компанията Алпине България, която е подизпълнител на австрийския консорциум Алпине бау - Ватех хидро, забавянето се дължи на сериозните наводнения и на промените в проекта, настъпили в резултат на геоложките проучвания. Освен това международни експерти са установили, че трябва да бъде повишена безопасността на язовирната стена, което е довело до закъснение от шест месеца. Дали проблемите е можело да се избегнат, е отделен въпрос. Факт е обаче, че изоставането се отразява на енергийния баланс на страната и съвсем не е най-добрата реклама за Протокола от Киото. Хидровъзелът се изгражда като пилотна инициатива между България и Австрия именно по този документ и механизмът позволява на инвеститора (в случая НЕК) да привлече по-евтино кредитиране, без да е необходима държавна гаранция. Ползата на австрийското правителство пък е, че покрива поетите от него задължения за намаляване на националните емисии парникови газове.
Реализирането на
АЕЦ Белене
също се отдалечава все повече във времето. Вярно е, че броени дни преди Великден френската БНП Париба победи в конкурса за структурираща банка за финансиране на проекта, оценяван на около 4 млрд. евро, но графикът за пускане на първия реактор вече е поне пет години след предварително спряганите 2009-2010 година. Министърът на икономиката и енергетиката Петър Димитров обяснява същинското строителство да започне до края на годината, само че е доста спорно дали фиксираните от него срокове ще бъдат спазени. От изпълнителя Атомстройекспорт не са представили проекта на мощността в Агенцията за ядрено регулиране, а на експертите там ще са необходими поне девет месеца, за да разгледат цялата документация и да издадат разрешение за строежа.
В списъка със закъсненията спокойно може да включим и рехабилитациите на
ТЕЦ Марица-изток 2 и 3
Заради изоставането от осем месеца в Марица-изток 2 инспекторатът на Министерския съвет вече проверява ремонта на първите четири блока, изграждането на сероочистките им, както и финансовото състояние на дружеството. Стойността на проекта е 226.2 млн. евро и се осъществява от японската компания Митсуи чрез заем от Японската банка за международно сътрудничество. Не зе знае как точно ще бъде спазен срокът от 2010 г. и за изграждането и пускането в експлоатация на сероочистките на пета и шеста турбина в централата. Процедурата се финансираше с пари по програма ИСПА, но заради предложените от изпълнителите високи цени бе прекратена и в момента тече нова.
ТЕЦ Марица-изток 3, собственост на италианската компания Енел, също изтърва първоначално разписаните срокове. Модернизацията там започна през ранната пролет на 2003-а и трябваше да продължи около три години. Е, не стана точно така и за виновник бе нарочен единият от главните изпълнители - германската фирма Ди Ес Ди. В началото на 2006-а тя бе сменена, което явно даде резултати. Днес и трите рехабилитирани блока - 1, 2 и 3, са в експлоатация и работят с включени сероочистващи инсталации към тях. След ремонта им инсталираната брутна мощност на всеки бе увеличена от 210 на 227 мегавата и така капацитетът на Марица изток 3 достигна 681 мегавата. Наред с това количеството серен диоксид, излъчвано в атмосферата, се очиства с над 94 процента. Спрян остава само четвърти блок, чието обновяване вече започна и напредва по график.
Трудностите и пред двата ТЕЦ-а тепърва предстоят. Европейската комисия ще предприеме мащабни проверки в Марица-изток 2 и Марица-изток 3 и ще излезе със становище дали те отговарят на изискванията на европейските директиви за комплексни разрешителни и за големи горивни инсталации. Ако се открие несъответствие с европейските екологични стандарти, може да се стигне и до Европейския съд в Люксембург, обяви на 2 май в Стара Загора евродепутатът Дейвид Хамърщайн.
Сигнал от Брюксел чака и процедурата за избор на инвеститор за изграждането на новата 600-мегаватова централа в комплекса Марица-изток. Както обясни министърът на икономиката и енергетиката Петър Димитров, обявяването й се забавя, тъй като Европейската комисия все още не е одобрила технологията за събиране и съхраняване на въглеродния диоксид, отделян при изгарянето на въглищата.
Със сигурност има и други изоставащи проекти в българската енергетика, но едва ли изброяването им е толкова важно. Далеч по-същественото е, че ако нещата продължат да текат по същия начин, минималното, с което ще се разминем, са глобите от Европейския съюз. По-мрачната перспектива е внос на ток, а най-черната - режим.

Facebook logo
Бъдете с нас и във