Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ЕНЕРГИЙНИТЕ КОМПАНИИ: ВСЕ ПО-ГОЛЕМИ И ПО-МОГЪЩИ

Пет са основните проблеми в енергийния сектор на обединена Европа, се посочва в доклад на Европейската комисия. Първият е в силната концентрация на пазара на газ и електричество, резултат от наследената от миналото структура. Вторият е в твърде ограничения избор на потребителите - недостатъчното разделяне на инфраструктурата от доставката на енергия, пречи на новите играчи да стигнат до крайните клиенти. Проблем също така е, че националните оператори сякаш имат съвсем малък интерес да излязат от своя пазар, за да се конкурират в съседните страни. Другите два проблема са липсата на прозрачност и ценообразуването. Фиксирането на цените невинаги става обективно и понякога зависи от антиконкурентни практики, се твърди в анализа на Еврокомисията. Като за пример са дадени цените на природния газ, които са фиксирани към петрола и петролните продукти.

При установяването на монополно поведение на пазара на европейските газови и електрически компании ще им бъдат налагани строги санкции, съобщиха информационните агенции. Те разпространиха специално изявление на главния комисар по въпросите на конкуренция към Европейската комисия Нели Крус, която предупреждава енергийния бизнес да преразгледа досегашните си практики и да направи необходимите промени. По думите й първоначалните констатации, направени при проверките в тези два сектора, категорично доказват
необходимостта от нови антитръстови мерки
които да доведат да либерализация на пазара.
Разбра се още, че проверките в големите компании тепърва предстоят. Имена не бяха цитирани, но еврочиновници нееднократно са критикували енергийни гиганти като германската компания Е.ОN и Електрисите дьо Франс. В средата на 2005-а Брюксел започна и свое разследване, за да установи дали енергийните групировки имат достатъчно основания да държат цените високи.
Ние ще действаме решително за коригиране на сериозните проблеми на енергийния пазар, за да защитим интересите на потребителите и индустрията и за да помогнем на Европа да стане по-конкурентоспособна, заяви още Нели Крус. Изявленията й бяха посрещнати най-добре във Великобритания, според която именно липсата на конкуренция е довела до покачването на цените на газа през последните месеци. Страната внася голяма част от синьото гориво от континента и британските доставчици обясняват повишените си цени с увеличението на цените на едро на континенталния пазар. Комисарят Крус очерта за пръв път пречките пред създаването на истински конкурентен европейски енергиен пазар и как тази липса ощетява крайните потребители и отделните участници в него, изтъкна председателят на британския енергиен регулатор сър Джон Мог, цитиран от BBC. Според него това трябва да е ясен сигнал до всички европейски компании, че
монополното поведение няма да бъде толерирано
Междувременно лондонският в. Интернешънъл хералд трибюн не пропусна да отбележи, че Германия, най-големият потребител на руска енергия, изгражда чрез мрежа от холдинги голяма енергийна империя в Унгария, Чехия, Словакия, както и на юг - в България и Румъния. В момента регионът е в хватката на двете най-големи гермаски енергийни компании - Е.ОN и RWE. Тяхната консервативна инвестиционна политика е довела до създаването на нови монополи за сметка на диверсификацията, а в някои случаи и на конкуренцията, твърди изданието, като се позовава на регулаторните органи на цитираните страни.
Когато през миналата година Е.ОN направи оферта за унгарската петролна и газова компания МОЛ, потенциалният съюз изглеждаше перфектен. Германската фирма щеше да свърже мрежата на МОЛ за продажба на едро и за съхраняване на природен газ със собствените й системи за продажба на дребно на синьо гориво и с активите й в областта на електрическата енергия. Европейската комисия обаче блокира изкупуването с мотива, че след транзакцията Е.ОN ще може да използва контрола си върху газовите ресурси на Унгария за засилване на ролята си да определя цените. Освен това германската компания ще бъде в състояние да влияе върху условията за доставки на електричество и газ за промишлени и търговски клиенти, за битови нужди, както и върху производството и продажбата на едро на електрическа енергия, се казваше в становището на Еврокомисията.
След няколко месеца на преговори, през януари 2006-а, Е.ОN прие да изпълни редица условия за създаването на конкуренция. Тя плати 450 млн. евро и пое дълга от 600 млн. евро на унгарската компания. Така в резултат на компромиса, постигнат с Еврокомисията, Е.ОN ще контролира 86% от пазара на потребление на синьо гориво в Унгария .
Според изследване на Европейската банка за възстановяване и развитие обаче, приватизацията на енергийния сектор в Унгария, а и в други държави не е довела автоматично до засилване на конкуренцията.
Навлизането на RWE в Чехия
потвърждава това мнение. Сега тази компания се бори с чешкия регулаторен орган, който оспорва изкупуването от RWE за 4.2 млрд. евро на Трансгаз - монополен собственик на газопреносната мрежа на страната с обща дължина 3640 километра. Веднага, щом преди година чешкият пазар бе отворен за конкуренцията, промишлените потребители започнаха да се оплакват, че RWE е увеличила цените с 40 процента. А мнението на местните регулаторни институции е, че той не функционира, както трябва, тъй като наподобява монопол. RWE - Трансгаз единствена доставя и транспортира синьото гориво от Русия и Норвегия. Затова регулаторните власти решиха да сложат лимит на цените за всички потребители и в момента проверяват 34 договора между RWE - Трансгаз и големи чешки компании.
Не по-различна е ситуацията и на Апенините
На 17 февруари италианското антимонополно ведомство глоби националната газова компания ENI с 290 млн. евро за злоупотреба с доминиращо положение на газовия пазар. Конкретните обвинения са, че преди година ENI е отказала на конкурентите си достъп до тръбопровода, който доставя в Италия синьо гориво от Алжир през Тунис. Нещо повече, газопреносният монополист едностранно е развалил договорите си за доставка, подписани още през 2003 г., поради опасенията му от натрупването на свръхколичества гориво в страната. Позицията на антимонополистите е, че именно това поведение на ENI е довело до газовия дефицит в Италия през тази зима. Затова освен огромната глоба, която може да се окаже рекордна в европейската антитръстова практика, ENI бе задължена до октомври 2008 г. да увеличи капацитета на Туниския газопровод до 6.5 млрд. куб. м годишно.
Интересното е, че немската енергийна експанзия започна да се разпростира и над Пиренеите. Във вторник (21 февруари) E.ON предложи 29.1 млрд. евро в брой за закупуването на испанската електрическа компания Ендеса. Офертата на германците надхвърля цената от 22.4 млрд. евро, която обяви на 5 септември 2005-а за Ендеса базираната в Барселона фирма Гас натурал. Ако плановете на E.ON се окажат успешни, ще бъде създадена първата световна енергийна група, с оборот от 130 млрд. евро и с 50 млн. клиенти в над 30 страни от Европа, Северна и Южна Америка. Ако пък се стигне до сливането с Гас натурал, ще възникне испански гигант, способен да се конкурира със съперниците. Испанското правителство, което притежава златна акция в Ендеса до 2007 г., остави решението в нейни ръце. А от ръководството на частната компания отхвърлиха както предложението на немците, така и офертата на каталунските енергетици.
Каква е ситуацията в България?
Над 93% на сто от потребяваното у нас синьо гориво е руско. Руската компания Газпром държи и над 80% от разпределението на горивото в страната, притежавайки чрез дъщерното си дружество Овергаз 17 монополни лиценза. Електроразпределението са си разделили немската E.ON, австрийската EVN и чешката CEZ. От големите електропроизводствени мощности частни са две: димитровградската ТЕЦ Марица 3, контролирана от самоковския бизнесмен Христо Ковачки, и ТЕЦ Марица-изток 3, 73% от която са собственост на италианската фирма Енел. В средата на седмицата обаче АП започна преговори с чешката компания CEZ за продажбата на 100% от капитала на ТЕЦ Варна. Освен че държат 45 на сто от българския пазар на ток, чехите регистрираха през юли 2005-а и българско дружество за търговия с електроенергия. Целта е при пълната либерализация на енергийния ни пазар след юли 2007 г. CEZ Трейд да играе и като износител или вносител на ток.
Експерти твърдят, че дори и да придобие варненската централа, CEZ ще контролира под 10 на сто от произвежданата в България електроенергия. А този процент, съчетан дори и със значителния дял в електроразпределението, в никакъв случай не може да се определи като монополно или като доминантно положение на пазара.
Малко по-особена е антитръстовата картина, ако включим в нея и
проекта за изграждането на АЕЦ Белене
Дружеството Шкода Прага, което е част от консорциума, кандидат за изпълнител на строежа, е чешко. Енергийната компания CEZ пък е кандидат за инвеститор (и съсобственик) на втората българска ядрена централа. И ако те бъдат избрани за победител, тогава най-вероятно ще трябва да се произнесе и европейската антитръстова комисия.
Още по-наложително ще е становището на еврокомисията при победата на другия кандидат в ядрения конкурс - руската фирма Атомстройекспорт, чийто мажоритарен собственик е Газпром. Същевременно банката на руския енергиен гигант - Газпромбанк, има дял в един от участниците в чешкия консорциум и също е кандидат за инвеститор и собственик на АЕЦ Белене. Така, ако бъде предпочетена нейната инвестиционна оферта, Газпром ще контролира не само газовия, но и голяма част от енергийния ни пазар.
Впрочем собственикът на АЕЦ Белене ще контролира и немалка част от търговията с електроенергия в региона, където през следващите години и дефицитът, и цените ще растат. Ще расте и интересът към българската енергетика, която може да се превърне в златна кокошка за някои от големите европейски енергийни компании.

Facebook logo
Бъдете с нас и във