Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ЕНЕРГИЙНИЯТ ПАЗАР ЩЕ СЕ НАЖЕЖИ ПРЕЗ 2006-А

Договорът на стойност над 30 млрд. долара, който американският гигант КонокоФилипс (ConocoPhillips) ще сключи за придобиването на производителя на природен газ Бърлингтън рисорсис (Burlington Resources), отбелязва края на една бурна година в енергийния сектор. През 2005-а гигантът Шеврон (Chevron) стана собственик на Юнокол (Unocal), китайски и руски компании сключваха активно сделки от Венецуела до Казахстан и дори Уорън Бъфет си купи енергийно дружество. Като се има предвид все по-ожесточаващата се борба за световните енергийни ресурси обаче, последната година може бързо да избледнее на фона на следващата, коментират анализатори от енергийната индустрия и банкери. Според тях сделките, които ще се сключат догодина, лесно ще засенчат всички досегашни рекорди.
Заедно с продажбата на Бърлингтън обявените през 2005-а сливания в сектора се очаква да достигнат 367 млрд. щ. долара, показват данните на консултантската организация Томсън файненшъл (Thomson Financial). През 2006-а покрай високите цени на енергията и глада за активи те може да прескочат рекорда от 1999 г. (383 млрд. долара), предричат от ПрайсУотърхаусКупърс (PriceWaterhouseCoopers).
Това не означава, че предстои поредица от гигантски сделки като сливането на Ексън (Exxon) с Мобил (Mobil) на стойност 80 млрд. долара и договора на Бритиш петролиъм (British Petroleum) с Амоко (Amoco) за 62 млрд., с които през 1998-а бяха създадени глобални играчи. Напротив, прогнозите за следващата година са свързани с вихрушка от по-малки, но също така влиятелни обединения.
Желанието за консолидиране се засилва от различни фактори. С бързата индустриализация на Китай и Индия нараства търсенето на енергия. В същото време лесни за добиване природни ресурси като нефт и газ все по-трудно се намират. Загрижени, че световните ресурси се топят бързо, но предпазливи относно наливането на големи суми в дългосрочни инвестиции, правителствата търсят обекти, които вече произвеждат енергия.
Междувременно повечето дружества разполагат с купища парични средства, натрупани благодарение на по-високите цени на нефта и газа. Естественият резултат от това е стремежът към нови придобивки. Енергийните сливания са и ще продължат да бъдат гореща тема - смята Питър Робъртс, съдружник в Дау Джоунс (Dow Jones) в Лондон. - Причината е, че те представляват неустоим коктейл от задоволяване на геополитически, стратегически цели и търговия със стока, която става все по-търсена.
В желанието си да се сдобият с газови, нефтени и въглищни находища компаниите (и публични, и държавни), често наддават за конкуренти, които контролират тръбопроводи и мрежи, способни да транспортират тези ресурси. През лятото на 2005-а този натиск стана причина за международен конфликт около Юнокол - американското дружество, което се съгласи да бъде продадено на китайската държавна нефтена компания CNOOC, но след намесата на своето правителство прие оферта от вътрешния си конкурент Шеврон. Подобни наддавания тепърва ще зачестяват. Това не е чиста икономика - казва Джонатан Грънди, управляващ директор на Моргън Стенли (Morgan Stanley) и специалист по енергийни сделки. - Тук става дума и за чисто политически активи.
Двайсетте най-големи фирми в сектора в световен мащаб разполагат със 75 млрд. щ. долара налични парични средства, пресмята Рик Робърдж от енергийното дъщерно дружество на ПрайсУотърхаусКупърс. През следващата година те ще се стремят към повече проучвания и повече международни и високорискови проекти, което изисква по-обемни баланси, допълва той.
По-нататъшната консолидация в енергийната индустрия може да се окаже далеч по-сложна от покупката на Амоко от страна на Бритиш петролиъм през 1998-а, дала началото на последвалата вълна от сливания на гиганти. Ще има по-малко на брой значителни корпоративни сделки и повече размени и покупки на активи, потвърждава и анализатор от Шрьодерс (Schroders).
Високите цени на петрола правят публично търгуваните компании прекалено скъпи, а повечето големи корпоративни сливания - по-малко атрактивни. Освен това едрите играчи започват да губят предимствата си пред държавни гиганти като CNOOC и руския Лукойл, които са готови да платят каквато и да е цена за дадени активи. Междувременно предприятията за комунални услуги се насочват към обединяване с източниците на енергията, която пренасят, вместо да гледат как печалбите им се топят заради растящите цени на доставчиците.
По-рано през тази година Националната нефтена корпорация на Китай купи Петроказахстан (Petrokazakhstan) - канадска компания с активи в Казахстан на стойност над 4 млрд. долара, като плати повече от 20% надбавка към цената на акциите й и победи индийски и руски държавни нефтени фирми. Публично търгуваните компании нямаха шансове при наддаването, твърдят запознати със сделката и допълват, че в конкретния случай цената не е била основната движеща сила за избирането на купувач.
Държавните компании показват също така, че за да си осигурят успех в дадена сделка, са склонни да обединяват усилията си. Съвсем неотдавна Националната нефтена корпорация на Китай обяви, че ще се присъедини към индийската Ойл енд нечъръл газ (Oil Natural Gas) и заедно с нея ще наддава за дял от сирийско петролно дружество. Тези компании очевидно играят по различни правила, смята Рик Робърдж. Публично търгуваното международно дружество не може да мери сили с китайците и индийците, за които не важат изискванията на Уолстрийт, обяснява той. След като не може да се откаже от международните проекти, то трябва да разчита на мащаб, за да се конкурира.
Случва се дори големите в бранша да срещат пречки в стремежа си да придобият европейски държавни предприятия, тъй като местните правителства се активизират, за да запазят контрола върху енергийните си запаси. Когато преди пет години италианците от ЕНИ (ENI) купиха дял от португалската Галп енергия (Galp Energia), тя беше оценена на 3.43 млрд. щ. долара, а от ЕНИ обявиха, че искат да придобият още акции. В началото на декември 2005 г. голям дял от Галп беше купен от португалски инвеститор, който оцени компанията на 5.15 млрд. долара. Целта му беше да запази контрола върху нея в Португалия.
Независимо от протекционизма в някои страни анализатори и банкери вече правят списъци на вероятните кандидати за нови поглъщания и сливания. В него присъстват британските Би Джи груп (BG Group) и Сентрика (Centrica), норвежката Норск хидро (Norsk Hydro) и дори италианската ЕНИ. Преди сделката с Бърлингтън и КонокоФилипс беше сочена като евентуална мишена.
В нетърпението си непременно да сключат сделка някои фирми не смятат намирането на готов за такъв ход партньор за решаващ фактор. Тази есен испанският газов производител Газ натурал (Gas Natural) отправи враждебна оферта на стойност 28 млрд. долара към двойно по-голямата Ендеса (Endesa), надявайки се да създаде национален първенец, който да привлече подкрепата на кабинета. Операцията все още не е доведена докрай, но пък и Ендеса не успя да накара Европейския съюз да се намеси, за да я предотврати.
Активни по отношение на сделките се оказаха и дружествата за комунални услуги. След вълната от придобивания през 90-те години на миналия век, довела до появата на тромави конгломерати, те се насочват към компании, които генерират енергия. Малката румънска фирма Електрика Мунтениа Суд (Electrica Muntenia Sud) например, която снабдява с електричество Букурещ, не изглежда типичен обект на международен интерес. Но когато местното правителство обяви дял от нея за продажба, повече от дузина големи енергийни дружества се захванаха нетърпеливо да правят сметки. Десет попаднаха в списъка на одобрените кандидати за евентуална сделка, сред които и американската АЕС (AES), италианската Енел (Enel) и германската Е.ОН (E.ON).
Истината е, че повечето пазари вече са силно концентрирани, а това означава, че всички се състезават за един и същи малък брой възможности, обобщава Джонатан Грънди от Моргън Стенли.

Facebook logo
Бъдете с нас и във