Банкеръ Weekly

скрито-покрито

Енергийния борд работи на тъмно

На първото заседание на енергийния борд, медиите бяха пуснати да снимат в началото, след което учтиво им посочиха вратата.

Ключови за бъдещето на енергетиката ни решения продължават да се взимат на тъмно. Само допреди три месеца служебният вицепремиер Екатерина Захариева ни убеждаваше, че създаването на енергийния борд ще спомогне за изпълнението на една от най-важните задачи на служебното правителство - стабилизирането на сектора. Както и че сформирането на въпросната структура ще следва изяло политиката за публичност и прозрачност на кабинета Близнашки. 

Уви, оказа се че разискванията на енергийния борд са тема табу за журналистите. Те могат само да гадаят какво всъщност се случва зад плътно затворените врати на Гранитна зала в Министерския съвет, тайна за широката общественост остават и разгорещените дебати, които се водят по време на заседанията и то по теми, които засягат всички потребители. 

Още с правилника за организацията на дейността на енергийния борд за медиите бе орязана възможността да присъстват на заседанията. В същото време обаче по преценка на председателя в заседанията  могат да се включват представители на неправителствени организации и експерти поканени от него. 

Наистина на портала за консултативни съвети на Министерски съвет се публикува информация за дневния ред на срещите, част от обсъдените документи и постъпилите предложения. Има дори и протокол от заседанията. Това обаче не са пълни стенографски записи, от които може ясно да се види конкретно кой какво е предложил и по какъв начин то е било прието от останалите участници, а избирателно подбрани моменти, от които остава впечатлението че всичко е протекло в дух на мир и разбирателство. 

Ето например едва тази седмица се разбра, че предложение за подробно изследване на цената на тока и разходите на дружествата е създало напрежение на последното заседание на Енергийния борд, което се проведе на 23 септември. От Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) са поискали да се направи анализ на начина, по който се ценообразува електроенергията, какви капиталови разходи има и какво печели всеки участник по веригата - енергоносители - производствени мощности - търговия - диспечиране и мрежа - дистрибуция - потребители. От организацията съвсем резонно са отбелязали, че така може да се направи разграничение между интересите на участниците, а впоследствие ще се направят изводи и препоръки за области на въздействие и търсени политики.

Срещу това предложение са възразили председателят на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране Светла Тодорова, представителят на Българската стопанска камара Иванка Диловска и икономистът Красен Станчев. 

За този немаловажен спор така и нямаше да разберем, ако два дни по-късно - на 25 септември, от АИКБ изрично не бяха настояли пред вицепремиера Екатерина Захариева предложенията им да бъдат включени в протокола, точно по начина по който са били изложени пред състава на Енергийния борд на 23 септември. 

В крайна сметка техните изказвания бяха публикувани като приложения към протокола. Иначе в основния документ описващ срещата въпросният казус е отразен повече от скромно: "Членовете на борда обсъдиха подробно въпросите, които трябва да бъдат подложени на анализ, а именно: анализ на риска за енергийния сектор, предложени от представителя на АИКБ пет аналитични задачи пред тематична работна група "Електроенергетика". Както се казва - кратко и неясно. Иди разбери за какво точно иде реч. 

Но, за сметка на това пък е обърнато далеч по-голямо внимание на факта, че Екатерина Захариева е запознала членовете на организацията с високата оценка на  Европейската комисия по отношение на създаването и стартирането на работата на Енергийния борд, с готовността на Комисията да бъдат изпратени експерти, които да вземат участие в работата на Борда, както и в Брюксел да бъдат обучени експерти от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране и Министерството на икономиката и енергетиката. 

Какво толкова крият от гилдията, администраторите на енергийният борд? На тях би трябвало да им е ясно, че принципа на работа в комисиите на Народното събрание. Там също се събират експертите в дадена област. Те обсъждат  даден законопроект, а вратите са отворени за медиите, които могат да слушат дебатите, но без да се месят в тях. После си задават въпросите. Но всичко става при максимална прозрачност. 

Струва си да напомним и още нещо. По време на предишния служебен кабинет действаше обществен съвет към министерството на икономиката и енергетиката. Форматът му, подобно на сегашния енергиен борд бе също бе широк и в него се водеха много оживени дискусии за бъдещето на сектора. На тях обаче не само можеха да присъстват представители на медиите, но дори заседанията се излъчваха по интернет и всеки, който се вълнуваше от съдбата на сектора. 

Тогава бяха взети и редица ключови решения за разсекретяването на всички договори в енергетиката и премахването на търговската тайна. И никой не казваше, че има нещо скрито-покрито. Със сегашните си действия, служебното правителство компроментира

Енергийния борд и доверието към него ерозира. А кой печели от това вече е друг въпрос.

Facebook logo
Бъдете с нас и във