Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

Енергийни залъгалки за депутати

Временни и постоянни комисии за контрол в енергетиката само смучат парите на данъкоплатците

Улисани в проблемите с ръководенето на държавата, политическите ежби с опозицията и намирането на подходящите кадри, управляващите от ГЕРБ късно се усетиха, че са оставили енергетиката на самотек. В отчаян опит да се тури някакъв ред в този толкова важен сектор, за има няма осем-девет месеца, хората на Бойко Борисов решиха да замажат пропуските си с парламентарни комисии. Оказа се обаче, че те са само за отбиване на номера и ползата от тях е само за депутатите, които попълват състава им и отчитат заетост. Не е за пренебрегване все пак, че за това народните избраници получават нелоши бонуси към стандартните си заплати.


nbsp;


Едва ли някой вече си спомня, че в началото на април 2012-а в парламента бе създадена една временна комисия с претенциозното название За проучване, анализ и обсъждане на добри практики и законодателни решения във връзка с регулирането на дейности по проучване и добив на подземни богатства при опазване на околната среда. Всъщност целта бе чрез нея да се намери начин за


излизане от конфузната ситуация

nbsp;


в която правителството се набута, след като, първо, даде разрешение на американската компания Шеврон да проучи дали в Североизточна България има залежи на шистов газ, а после, след протестите на хората, го отмени и дори наложи мораториум за хидрофракинга.


Ангажираните с отговорната задача тринадесет народни представители, предвождани от новото енергийно гуру на ГЕРБ Диан Червенкондев, първоначално си дадоха срок от два месеца, през които да обобщят натрупания опит не само при добива на синьо гориво от шисти, но и на други полезни изкопаеми. За тези два месеца обаче комисията се събра точно три пъти - веднъж през април и два път през май. И единственото смислено нещо, свършено за това време, бе поправката на един абсурден текст в мораториума, показващ капацитета на ГЕРБ в енергийната сфера. С него бе забранено нагнетяването и вкарването под земята на течности с налягане над 20 атмосфери, при положение че за добива на конвенционален газ са необходими над 200 атмосфери. Така излизаше, че проучванията за залежи на съвсем нормално синьо гориво (както и на голяма част от други полезни изкопаеми) са в разрез със забраната и трябва да се плащат глоби от по 100 млн. лева.


Понеже двата месеца не стигнаха на групата да се ориентира и произнесе по въпроса с шистовия газ, се наложи удължаване на срока с още четири месеца. Но активът й за този период бе по-скромен дори и от предишния - едно-единствено заседание на 19 септември с една-единствена точка, предвиждаща обсъждане на бъдещата дейност. При все това в началото на октомври парламентът щедро отпусна на 13 апостоли и водача им Червенкондев още едно удължаване - този път с шест месеца. Тогава се разбра и защо след


бездействието, в което бяха изпаднали от април

nbsp;


депутатите анализатори изведнъж придобиха такъв ищах за работа.


Това удължаване с шест месеца е свързано с големия обем информация или с големия брой пътувания, които ви престоят? Предстои ви пътуване до САЩ в Тексаския универститет, не крийте истинските мотиви, заяви Христо Бисеров от ДПС.


Тези екскурзии с народни парички ли ще ги направите, или с пари от Шеврон? Ако е с пари от Шеврон, окончателният ви доклад ще е изключително опасен, добави независимият депутат Георги Терзийски.


При всички положения е изключително любопитно какво ще свърши тази т. нар. временна комисия до края на сегашното Народно събрание.


По същия път, общо взето, върви и постоянната Комисия за наблюдение на дейността на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР). Да си го кажем направо - тя бе


приумица на премиера Бойко Борисов

nbsp;


който по този начин сложи на мястото му уж независимия енергиен регулатор заради обърканите изчисления за поскъпването на електроенергията от 1 юли не с 10, а с 13 на сто. В интерес на истината въпросът доколко ДКЕВР е независима, отдавна не е дискусионен, тъй като през последните години се нагледахме на уж спестени поскъпвания на цените под откровеното политическия натиск на едно или друго правителство. Но е факт, че там работят най-добрите ценовици в енергетиката - експерти, които не се формират за ден или два. Така че всеки сам може да се досети с какво и колко са им помогнали шестимата депутати, определени да ги наблюдават. Тяхното първо заседание бе на 25 октомври (или почти два месеца след създаването на структурата) и


продължи точно... 10 минути

nbsp;


За това време бяха гласувани вътрешните правила за работа на комисията, Петър Димитров от БСП предложи да се организират изнесени заседания в централите на ЧЕЗ, ЕОN, и EVN, но предложението му бе парирано от председателя Димитър Главчев.


Следващата сбирка се състоя само седмица по-късно и на нея бяха поканени ръководството на ДКЕВР, водено от председателя Ангел Семерджиев, както и една камара представители на неправителствени енергийни асоциации, производители на зелена енергия, банки, адвокатски дружества и работодателски организации. В залата надълго и нашироко се обсъждаха проблемите, свързани с производството на зелена енергия, но нещо конкретно от цялата лакардия така и не произтече. Заседанието обаче като че ли поизчерпа силите на депутатите - контрольори, и те не направиха друго до края на 2012 -а. Събраха се отново едва тази сряда - 9 януари, и вяло дискутираха цените на газа и електрическата енергия.


Далеч повече шум вдигат други две временни комисии - за борба с корупцията по високите етажи на властта и за проверка на всички данни, факти и обстоятелства за решения и действия по проекта АЕЦ Белене от 2002 г. до края на месец март 2012-а. Първата, създадена в началото на октомври и оглавявана от Яне Янев, проведе десет заседания, като пет от тях бяха посветени на енергетиката, а гвоздеят на програмата, разбира се, бе централата в Белене. Не може да не споменем и казуса с доставките на гипс за ТЕЦ Марица-изток 1 и 3 от фирмата Каолин, както и сигналите срещу бившия икономически министър Трайчо Трайков.


Не изоставаше по-назад и


комисията за лов на атомни вещици

nbsp;


начело със споменатия вече Диан Червенкондев. Тя също потегли ударно - две заседания през октомври, още шест през ноември, след което през декември позабави темпото и проведе едно, а последното бе през тази седмица. Нейните сбирки се предаваха директно по Българската национална телевизия и националното радио и засега ще ги запомним най-вече с изключително изнервените спорове на бившите директори на НЕК Любомир Велков и Мардик Папазян с шефката на Агенцията за държавна финансова инспекция Теменужка Петкова. Първите двама неуморно твърдяха, че споразумението с руската Атомстройекспорт за изграждането на Белене от 26 ноември 2006 г. има всички правни атрибути на договор. Петкова пък бе категорична, че документът не е договор и представлява нарушение на Закона за обществените поръчки.


Важно беше и комисията на Янев , и тази на Червенкондев да дадат ясен отговор на въпроса дали е имало


злоупотреби при този проект

nbsp;


Поне първоначалната идея бе да се изготви доклад, който да информира и подготви по-добре българските граждани за предстоящия на 27 януари ядрен референдум. Но, уви, това няма да се случи. В края на ноември се разбра, че ловците на атомни вещици няма да сколасат със сроковете и парламентът им гласува мандат да работят чак до 29 март тази година. Е, каква ще е тогава ползата от работата на тези комисии дори и да установят някакви прегрешения? Единственото, което ще могат да направят, е да предадат констатациите си в прокуратурата, която и без това повече от година се занимава с установяването на злоупотребите около Белене.


Накрая само ще припомним, че сумата, под която се подписват всеки месец народните избраници, се равнява на три средни работни заплати в държавния сектор, плюс надбавки за трудов стаж и професионален опит, както и за участия в комисии. Редовите членове в тях вземат 15% отгоре върху заплатата си, председателите - 35%, а заместниците им - по 25 на сто.

Facebook logo
Бъдете с нас и във