Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ЕНЕРГИЙНАТА СИГУРНОСТ СЪБРА РУСИЯ И ЕС В СОЧИ

Русия би желала да вземе предварителни мерки, за да ограничи негативните ефекти от присъединяването на България и Румъния към Евросъюза през 2007 година. Това е заявил руският посланик в общността Владимир Чижов в интервю в навечерието на срещата на върха ЕС - Русия, която се откри на 25 май в Сочи. По думите му присъединяването на двете балкански държави към Европейския съюз е предрешен въпрос, но Русия е загрижена да не се повтори този цайтнот, както преди две години с десетте страни от първата вълна на разширяването.
Загрижеността на Москва е свързана с необходимостта от анализ на съществуващата договорно-правна база. Някои от договореностите вероятно ще трябва да се променят, а други - изцяло да се отменят, твърди Чижов, допълвайки, че с двете страни ще се водят преговори по практически въпроси, като доставките на ядрено гориво за българските атомни централи например. Какво точно обаче е имал предвид така и не се разбра, след като преди броени месеци единствената българска ядрена централа в Козлодуй сключи 20-годишен договор с руската държавна компания ТВЕЛ, а проектът за АЕЦ Белене е на етап избор на изпълнител?
Световните агенции акцентираха, че основна тема на разговорите в Сочи между руския президент Владимир Путин, австрийския канцлер Волфганг Шусел, председателя на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу и върховния представител на ЕС за външната политика и сигурността Хавиер Солана са били енергийните доставки. Според БиБиСи широко е бил обсъден пороят от заплахи, които общността и руснаците си отправиха в последните месеци, че може да се обърнат към други клиенти и доставчици на горива. Коментирайки срещата, европейските медии изказаха съмнения доколко е постигнат прогрес при съгласуването на енергийните въпроси. Руските медии пък цитираха австрийския канцлер Волфганг Шусел, според който двете страни са определили положението, в което са попаднали, като ситуация победител-победител и са изразили общата позиция, че ще се опитват да избягват недоразуменията по въпросите на енергийната си политика в бъдеще.
Въпреки че Евросъюзът и Русия смятат себе си за стратегически партньори, техните интереси никога не са били толкова противоположни, отбелязва френският Монд. Сблъсквайки се с ръста на цените на петрола, европейските държави се опитват да провеждат по-мускулеста енергийна политика, подчертава още вестникът. Европа иска от Русия да предостави гаранции за надеждността си като енергиен доставчик, а Русия желае да получи гаранции, че Европа ще отправя към нея същите заявки за газ и петрол и през следващите 10 - 20 години, преди да направи необходимите инвестиции, за да ги удовлетвори, написа Асошиейтед прес и припомни, че ЕС внася от Русия една четвърт от природния газ, от който се нуждае.
В желанието си да гарантират доставките страните от общността проучват и възможностите да инвестират директно в разработки на руските газови запаси. Според Европейския съюз Газпром трябва да се раздели със статута си на монополист в експорта. Само че и руснаците не отстъпват от твърдата си позиция. На пресконференция след срещата в Сочи Путин заяви, че ако европейските ни партньори очакват от нас да ги допуснем до светая светих на нашата икономика - енергетиката, и да правят там каквото си искат, тогава очакваме от тях отстъпки по най-важните насоки от нашето развитие. Същевременно обаче руските ръководители отказват да ратифицират международната Енергийна харта, която би регламентирала търговските взаимоотношения в тази стратегически важна сфера и би осигурила на Газпром пряк достъп до европейските клиенти.
Дискусиите за енергийната осигуреност не само на Евросъюза, но и в световен мащаб ще продължат на срещата на страните от Г-8 през юли в Санкт Петербург. А в Сочи руският външен министър Сергей Лавров и европейският комисар за външните отношения и европейската политика на добросъседство Бенита Фереро-Валдне подписаха споразумения за облекчаване на визовия режим и за реадмисия на нелегални имигранти.

Facebook logo
Бъдете с нас и във