Банкеръ Daily

Институт за енергиен мениджмънт:

Енергийната политика отзад напред

Вече няколко месеца цените на тока на българската борса поддържат изключително високи нива. Някои силно енергоемки производства спряха, други отчитат огромни загуби. Малкият бизнес започна да изнемогва, а всички работодателски организации се обединиха и поискаха от държавата да реши проблема и тя се задейства. От Института за енергиен мениджмънт обаче смятат, че всички предложения, които се изсипват за справяне с кризата с високите цени на електроенергията, са нереални.

Председателят на института Славчо Нейков, главният му икономист Калоян Стайков и членът на управата му Иванка Диловска споделят едно и също мнение и определят обявените мерки у нас - една от друга по-абсурдни. Според тях те засягат вече работещи пазарни механизми и представляват съмнителна държавна помощ за предприятия, които и без това получават компенсации заради своята енергоемкост и излъчваните въглеродни емисии.

 

Прогнози vs Реалност 

Прогнозата на енергийните експерти е, че нещата по естествен път ще се регулират през следващата пролет, когато неимоверно нарасналото търсене на природен газ на европейския пазар ще бъде урегулирано в новите договори за доставки. Изискват се само краткосрочни решения чрез използване на финансовите ресурси на приходите от парникови емисии за покриване на плащаните сега от потребителите добавки и данъци към цената на тока, както и директна квота от АЕЦ "Козлодуй" за малките и средни предприятия и за технологичните разходи на електроразпределителните дружества, а не малки обеми през борсата, които всъщност се купуват от големите търговци, защото дребните фирми нямат капацитет и време да пазаруват пряко от свободния пазар.

Енергийната политика отзад напред

"У нас енергийната политика е отзад напред, винаги върви след събитията" коментира Калоян Стайков.

Той определи българските политиците като неадекватни, защото често говорят само за развитието на производствените мощности; в Плана за възстановяване и устойчивост да има само проект за модернизация на електропреносната мрежа на държавния оператор и да няма нищо за електроразпределителните мрежи, където и без това от години инвестициите се натискат надолу, за да не се отразяват върху цената на тока за домакинствата. 

Стайков е категоричен, че енергийният преход е невъзможен без мрежа. Нещо повече - самият сектор не може да работи без мрежа. Сред предстоящите предизвикателства той вписа и нарастващия дял на ВЕИ - 50% от ВяЕЦ и 75% от ФЕЦ. "Обещават се все повече възобновяеми енергийни източници (ВЕИ), но няма яснота как те ще се присъединяват към мрежите", заяви той.

Край на въглищата у нас през 2038 г., но защо е избрана точно тази година? 

На този въпрос търсят отговор и експертите. Спорд тях решението на правителството да запише датата без аргумент защо е избрана точно тя и без ясен план за извеждането на ТЕЦ от експлоатация по години и заместването им пак по години с нови ВЕИ или газови мощности, е повече от абсурдно. Те смятат, че това ще доведе до риск за енергийния баланс на системата и ще изложи на опасност сигурността на икономиката ни.

Зелената сделка и липсващият цялостен подход 

Председателят на института Славчо Нейков коментира, че при нас чисто пазарният проблем се усеща много остро и заради пропилени през годините възможности за въвеждане на механизми за капацитет, които биха позволили субсидии за електроцентралите и съответно по-ниски цени. Били са пропуснати възможности и за определяне кои са енергийно бедните хора и как те да получават финансови помощи.

"Трябва цялостен подход в контекста на зелената сделка на ЕС, а не решения на парче - като дойдат миньорите да внесат подписка", каза Нейков, визирайки протеста на работещите в "Марица Изток" преди ден с невъзможните за изпълнение искания комплексът да работи, докато има въглища.

Правилата за борсова търговия у нас вероятно могат да се подобрят,

смята Иванка Диловска. Тя обаче е на мнение, че това надали ще има съществен ефект върху цените и не смята, че е необходимо безхаберното създаване на повече борси, защото в момента проблемът на борсата е предлагането, което се държи на 90 процента от държавните мощности АЕЦ "Козлодуй" и ТЕЦ "Марица Изток 2". 

"Не е нужна втора борса за ток, а да се помисли трябва ли да съществува "Българският енергиен холдинг", защото там е финансов лабиринт, в който не е ясно кой на кого какво дължи. Правилата за търговия не са гвоздеят на проблема", категорична е тя.

Политиците обичат да намаляват цените, но не мислят как да го постигнат 

Мерките заради високия ток в Европейския съюз са насочени към намаляване на данъците и таксите, които утежняват сметките за ток в Европа с 35 на сто, докато 30% от фактурата се пада на мрежовите услуги, а 35 процента на самата енергия.

В България обаче нещата, както обичайно стоят по раличен начин - въпреки че пари и начин има, тъй като се оказва, че страната ни разполага с приходи от продажбата на парниковите емисии, които в момента се използват само за поддържане на ниски цени на тока за бита.

"Досега 4 млрд. лв. от тези квоти са отишли за натиск на цените на регулирания пазар, само за сегашния ценови период са предвидени 1.6 млрд. лв. за същата цел", каза Диловска и предложи повишените приходи от търговията с емисии да се използват за намаляване на цената, вместо да се раздават за директни помощи.

 

Facebook logo
Бъдете с нас и във