Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ЕНЕРГЕТИКАТА: ВСЕ ПО-ЗАВИСИМА И ПО-ЗАСТРАШЕНА

Енергийната зависимост на Европейския съюз от Русия и от другите държави износителки на петрол ще нараства през следващите десетилетия, сочат данни от аналитични доклади на водещи агенции за глобални прогнози в САЩ. Докато през 2000 г. енергийната зависимост на ЕС е била 50%, през 2030 г. се очаква тя да стигне 80 процента. Тогава около 90% от европейската консумация на петрол ще зависи от внос, а 80% от природния газ също ще е вносен, а 60 на сто от доставките на синьото гориво ще са от Русия. Като се прибави и вносът на нефт от Руската федерация, Европейският съюз става силно зависим енергийно от Москва, сочат данните на щатските анализатори. Според тях ЕС ще има доста ограничен избор.
И през тази седмица в Европа се говори за газ. Поводът обаче не са геополитическите амбиции на Москва, а изключително ниските температури в Русия, предизвикали рязко повишение в потреблението на суровината там. Мощностите за добив и транспортиране на природен газ на Газпром работят с максимален капацитет, извличаните от газохранилищата количества са достигнали рекордни за компанията стойности, заявиха официално от руския газов гигант в четвъртък (19 януари). Уточнено бе още, че доставките на синьо гориво за руските потребители са увеличени с 40% над планираните, европейските консуматори пък са получили с около 7% над договорените количества. В същото време Газпром, която произвежда и снабдява страните от Европа с близо 25% от необходимата им суровина, временно е ограничил доставката на синьо гориво към Унгария, Сърбия, Босна и Херцеговина, и то с около една четвърт от договореното. По-късно през деня световните информационни агенции съобщиха, че са намалени доставките на руско синьо гориво и към Италия и Австрия. По-сериозни бяха последствията за италианците, независимо че руските доставки за тях са намалени едва с 5 на сто. Газпром доставя 37% от количеството, потребявано в Италия, и само за ден тя бе принудена да прибегне до 4 млн. куб. м от своите резерви. Правителството в Рим намали доставките на синьо гориво за някои от големите промишлени потребители, прието бе и решение енергийните компании да използват нефтено гориво вместо природен газ.
Пак в сряда ВВС разпространи първото обръщение на австрийския канцлер Волфганг Шусел по повод началото на шестмесечното австрийско председателство на ЕС. В него Шусел призовава страните от общността да намалят зависимостта си от доставките на руски газ. От една страна, става дума за намаляване на зависимостта ни само от един доставчик, а от друга - за разнообразяване на доставчиците, заяви австрийският канцлер пред Европейския парламент в Страсбург. По думите му общността се нуждае от влагане на дългосрочни инвестиции в енергийния сектор и търсене на дългосрочно решение. След газовия конфликт между Русия и Украйна, който причини временна криза в Европа, ЕС трябва да обезпечи сигурност на доставките, каза още Шусел и уточни, че конфликтът с Украйна е бил внимателно следен, защото всяко прекъсване на европейските доставки можеше да окаже сериозно влияние във всяка от страните - потребители на руски газ.
Междувременно станаха ясни доста интересни факти около тридневната газова война Москва - Киев от първите дни на 2006-а. Една от тях е посредничеството на бившия германски канцлер Герхард Щрьодер в руско-украинския газов конфликт, коментирано в последния брой на немското списание Шпигел. Според изданието ексканцлерът убедил руския президент Владимир Путин и ръководителя на Газпром Алексей Милер да намалят претенциите си към Киев. От офиса на Шрьодер не са пожелали да коментират тази информация. Представители на Социалдемократическата партия, на която Шрьодер е член, неколкократно са се обръщали към бившия канцлер с молба да повлияе върху позицията на Кремъл в спора. В резултат на това при проведените няколко неофициални разговори Шрьодер убедил Путин да се съгласи на компромис с украинците, пише Шпигел. Както е известно, в скоро време бившият германски канцлер ще заеме поста председател на съвета на директорите на компания North European Gas Pipeline Company (NEGPC). Това е съвместно предприятие на Газпром и германските дружества BASF и E.ON. В него руският газов гигант притежава 51 на сто от акциите. То е създадено да управлява проекта за строежа на морската част на Северноевропейския газопровод (СЕГ), заобикалящ Украйна и Полша в преноса на руски газ за Западна Европа. Любопитна подробност е, че за председател на NEGPC бе определен Матиас Варнинг, който до 1989 г. е работил в ЩАЗИ и се познава лично с руския президент Владимир Путин.
Новият газопровод не е замислен като алтернатива на тръбата през Украйна и Полша, а щя е допълва, коментираха наблюдатели. Просто защото потребностите от синьо гориво и на Германия, и на Западна Европа бързо се увеличават. Повече руски природен газ обаче означава по-голяма енергийна зависимост на Европа от тези доставки. В момента 40% от синьото гориво, консумирано в Германия, е руско. Във Франция руският природен газ е една четвърт от потребяваните количества. До 2010 г. Лондон има намерение да увеличи руските доставки на синьо гориво до 10 млрд. куб. м годишно. Далеч по-зависими от Москва са страните от Централна и Източна Европа. Газпром осигурява 80% от синьото гориво за Унгария и Полша и над 70% за Чехия. Естония, Латвия, Литва, Словакия и България пък зависят изцяло от руския природен газ.
И както ни убедиха събитията от началото на месеца, съществува реалната заплаха Кремъл едностранно да наложи нови, по-високи цени за всяка от тези страни. Или да завърти кранчето. В края на миналата седмица заплахата бе обявена официално. Средната цена на руския газ за европейските страни ще бъде увеличена до 250 долара за 1000 куб. м, цитира на 12 януари изявление на прессекретаря на Газпром Сергей Куприянов руският икономически вестник Коммерсантъ. Той не назова цени за отделните страни купувачи, като се позова на търговската тайна. По данни на Асошиейтед прес, според действащия договор с Газпром Латвия плаща 120-140 долара за хиляда кубометра руски газ, Литва - 151 долара, Естония - около сто. Полша купува синьото гориво от Газпром по 200-250 долара, Румъния - по 230 долара. Газовите експерти на Финландия, които не пожелаха да разгласяват условията на договора на страната, заявиха, че цената на газа от Газпром е не по-малко от 200 долара.
От поскъпването на руския природен газ е недоволна и Турция. Руската компания доставя 65% от потребностите на тази страна. Пред Ройтерс представител на турското министерство на енергетиката е казал, че ако не се договорят за снижаване на цената на доставяния от Русия газ, Турция ще се обърне към международните арбитражни органи. Преговорите започнаха миналата година, но досега от тях няма резултати. Според турската държавна компания Боташ (Вotas), която е монополист при вноса, през януари Анкара плаща по 273 долара за всеки 1000 куб. м руски природен газ.
На практика нито един от европейските контрагенти на Газпром и на дъщерните му структури не одобрява преразглеждането на действащите договори за доставка на газ, коментираха през тази седмица световните агенции. Според Ройтерс против увеличението са се обявили както страни членки на Евросъюза, така и такива, които са още далеч от присъединяване. Някои страни от Европейския съюз, които внасят от Русия по около 25% от необходимия им газ, започват да търсят алтернативни доставки, твърди агенцията.
У нас газовите дискусии продължиха и през седмицата, но със затихващо темпо.Директна пряка заплаха за България няма и цялата истерия беше пресилена, публично заяви министър Румен Овчаров. По думите му България има своите ходове и те съвсем не са в това да се повтаря, че имаме договори. Един от тях бе срещата между представители на Министерството на икономиката и енергетиката и на Булгаргаз с големите потребители на синьо гориво у нас (топлофикационните дружества, Неохим, Стомана , Биовет и др.), В понеделник (16 януари) държавните служители и хората от този бизнес са обсъдили дългосрочните перспективи на снабдяването на страната ни с природен газ, дискутирана е била и общата позиция на България за споразумението с Газпром, съобщиха от ведомството. Представителите на фирмите, които консумират около 80% от внасяния у нас природен газ, са на мнение, че не бива да променяме договора с Газекспорт за транзитните такси, заяви след срещата министър Румен Овчаров. По думите му обаче синьото гориво със сигурност ще поскъпне, и то не само поради настояванията на Газпром за по-високи цени, но и заради минималната акцизна ставка върху синьото гориво, която ще бъде въведена у нас в началото на 2007 година. Според заместника му Валентин Иванов, който е и шеф на директорския борд на Булгаргаз, бизнесът настоявал да се подготвим по-отдалеч с промяната на цените и да приемем един от двата варианта - или да започне поетапно вдигане на цената на природния газ още сега, за да не се усети шоково поскъпването му после (след изтичане на дългосрочните договори през 2010 г.), или да отложим във времето необходимото вдигане на цената.
В българската държавна газова компания се опасяват от негативни реакции на руснаците по повод на категоричния отказ на Булгаргаз да бъдат намалени ставките в дългосрочния транзитен договор, изпратен до централата на Газпром още на 6 януари. Защото отношенията между двете газови компании не се изчерпват само с двата подписани контракта и няма да бъдат преустановени с тяхното приключване през 2010 година. В момента например предстоят преговори за увеличаване на транзита към Гърция до 5.2 млрд. куб. м, твърдят осведомени. Възможно е тези количества дори да се увеличат, ако бъдат реализирани договореностите между Газпром и италианската газова компания Ени (Еni) за свързване на италианската и гръцката газопреносни мрежи. Към това се прибавя и възможността за изграждане на транзитна магистрала от Ихтиман до Ниш, която ще позволи преноса на руско синьо гориво и за Сърбия.
Задачата пред България е да останем основна стратегическа точка в преноса на енергийни ресурси на Балканския полуостров, заяви през седмицата министър Овчаров и изрази надежда Газпром да гледа стратегически на отношенията си с България. По думите на министъра съществуват и алтернативи, търсенето на които обаче не трябва да затваря отношенията ни с Газпром и Русия, както не може да става дума и за цялостно предаване на българската енергетика в ръцете на Газпром.

Facebook logo
Бъдете с нас и във