Банкеръ Weekly

въпросителни

Енергетиката отново е на кръстопът

Докладът на Световната банка беше поръчан в средата на 2015-а от Българския енергиен холдинг с принципал тогава Теменужка Петкова. Но едва две години по-късно видяхме какво са свършили международните експерти. И то в съкратен вариант.

В суматохата около предстоящите в края на месеца избори един важен дебат за бъдещето на българската енергетика остава на заден план. В основата му е дългоочакваният доклад на Световната банка за финансова стабилизация и пазарна реформа на енергийния сектор. Изненадващо "рецептата" на експертите от международната финансова институция предизвика много сериозни критики от страна на българския енергиен бранш. И до голяма степен те са съвсем основателни.

Най-дискусионни са предложенията за премахването на натрупания дефицит, оценен на 1.9 млрд. лв. (към края на 2015-а). От Световната банка оценяват положително предприетите досега мерки - ограничаване на изкупуваната на преференциални цени от НЕК електрическа енергия от високоефективно комбинирано производство, създаването на  фонд "Сигурност на електроенергийната система", в който да постъпват приходите от продажбата на квоти за парникови газове, а също наложения данък от 5% върху месечните приходи от продажбите на електроенергия за всичките производители и вносители на ток, увеличението на таксата "Задължение към обществото" за небитовите потребители до 36.8 лв. за мегаватчас и т.н. Те са дали своя резултат и дефицитът в сектора през 2015-а е нараснал само със 71 млн. лв. в сравнение със "стъпката" от 435 млн. лв. през 2014-а и колосалните 552 млн. лв. през 2013-а. 

Проблемът е, че стабилизацията е крехка и ако не бъдат предприети допълнителни мерки, сумарният дефицит отново ще се повиши до 1.093 млрд. лв. към 2020-а. Но ако някои от вече въведените от държавата мерки не бъдат реализирани докрай, увеличението през същата година ще е още по-голямо – до 2.250 млрд. лева.

Натрупаният досега дефицит от 1.9 млрд. лв. се покрива от БЕХ чрез емитираните два петгодишни облигационни заема. А предписаната от Световната банка "рецепта" е дългът да бъде рефинансиран за по-дълъг период от време и при по-ниски лихвени проценти, което да стане вече с държавна гаранция. "Например, удължаване на срока за погасяване от 8 на 15 години и намаляване на лихвите от приблизително 5% на 3.25 на сто би намалило ежегодните разходи по обслужване на дълга от 286 млн. на 162 млн. лв", се посочва в доклада.  

Горчиво е и другото хапче за болната енергийна сфера - петпроцентно увеличение на таксата "Задължение към обществото" през всяка година до 2019-а, докато поскъпването за битовите  потребители е оценено на приблизително 2% годишно, плюс корекцията за инфлация. 

"Предложеният подход за финансово стабилизиране чрез рефинансиране на дълговете на БЕХ по емитираните гаранционни заеми с държавен заем или държавна гаранция е неприемлив. За мен това не е пазарно решение и ще натовари основно бюджета на страната", смята председателят на Българския енергиен и минен форум Иван Хиновски. По изчисления на специалистите на организацията цената на електроенергията на регулирания пазар ще се увеличи реално с 5 на сто. "Това е числото, което се получава като сума на отражението върху цената на дребно (2-2.5%) от предлаганото ежегодно повишаване с 5% на цената "задълженията към обществото" и компонента на инфлацията 3-4 на сто. Оказва се, че тежестта на прехода към напълно либерализиран пазар у нас трябва да се поеме от бюджета и крайните потребители, което според мен няма да бъде прието с консенсус от макроикономистите и обществото", заяви Хиновски. 

От Асоциация "Свободен енергиен пазар", обединяваща редица български компании, търгуващи с ток, също определиха намеренията за нови държавни дългове като непазарни. Те обаче обръщат повече внимание на това, че чл.36 от Закона за енергетиката задължава само търговците, внасящи електрическа енергия за пазара в страната, да плащат такса в размер на 5% върху месечните им приходи от продажби. И че " включването на всички търговци в обхвата на цитираното задължение не следва да се допуска, тъй като на практика ще доведе до отрицателен финансов резултат за голяма част от търговците на електрическа енергия".

От Института за пазарна икономика пък са на мнение, че е разумно да се предлага осигуряването на допълнителни източници на приходи едва след като са оценени и изчерпани вътрешните за системата резерви за покриване на натрупаните задължения. Като примери се посочва освобождаването на държавните компании от несвойствени дейности (ТЕЦ "Марица-изток 2" е собственик на футболния клуб "Берое", почивни станции и т.н.), изкупуването от държавата на публична държавна собственост от НЕК, която е свързана с изградена от компанията инфраструктура около хидровъзела "Цанков камък", повишаването на ефективността и намаляване на злоупотребите. В тази връзка от института припомнят скандалния случай от 2015-а, когато Националната електрическа компания продаде авансово на няколко фирми цялото си количество пикова електроенергия. Това доведе до пропуснати ползи по-късно през годината и заради този случай Комисията за защита на конкуренцията предяви към нея твърдение за злоупотреба с господстващо положение.

Иван Хиновски отива още по-далеч в критиките си към свършеното от Световната банка. "Буди недоумение отсъствието на анализи и препоръки за структурни реформи и оздравяване на някои от дружествата на Българския енергиен холдинг, като НЕК и държавните мини "Марица-изток", което за мен са първостепенните задачи. Авторите на разработката неизвестно защо са заложили като основна цел на реформата запазване на настоящата структура на НЕК, без да проучат например приложимостта и успешния опит от оздравяването на аналогичното на НЕК дружество "Хидроелектрика" в Румъния, което от много по-тежко финансово състояние от това на НЕК в момента, вече е реформирано, финансово оздравено и успешно се листва на борсата. Съществени пропуски в методиката и подхода на анализа са липсата на проучвания и анализ на съществуващите вътрешни резерви на системата на електроенергийния сектор, които са съществени особено в държавния сегмент. Позволявам си да направя паралел с подобен доклад на Световната банка за българската енергетика, изготвен през 2002-ра, в който предложението за стъпалообразно повишаване на цената на електроенергията (което бе осъществено на практика) бе придружено от анализ и отчитане и на вътрешните резерви на системата."

По всичко личи, че ще трябва сериозно да се внимава с посоката, в която ще продължи българската енергетика. Решението ще е в ръцете на следващото избрано правителство, но определено си заслужава да се чуят и гласовете на българските експерти, които най-добре познават спецификите на сектора. 

 

 


Консенсусните препоръки

Част от предложенията на Световната банка са добре приети от почти всички и може би реформата в енергетиката  трябва да започне точно от тях.

1.  Моделът "единичен купувач", доминиран от НЕК,  е изчерпан и е необходим преход към нов конкурентен пазарен модел в съответствие с правилата на вътрешния електрически пазар на Европейския съюз.

2. Преход към закупуване на технологичните загуби на пазарен принцип. В момента цената, по която НЕК продава електрическа енергия на операторите на електропреносната и електроразпределителните мрежи за покриване на технологичните им разходи по преноса, е фиксирана на 30 лв. за мегаватчас, без ДДС (при необходими годишни приходи 118.32 млн. лева и прогнозни количества електрическа енергия - 3 943 999 мегаватчаса). Според Асоциацията "Свободен енергиен пазар", ако тези количества се изтъргуват дори по минималната цена от 73 лв. за мегаватчас, то положителният ефект за НЕК ще е над 169.59 млн. лв. годишно.

3. Обединяване на производителите на електроенергия с дългосрочни договори за изкупуване на енергията в отделен пул, включването му в борсовата търговия и прилагането на "договорите за разлики" за всички тях. При такива контракти енергията на тези централи ще се търгува по пазарни цени, а разликата по дългосрочните договори ще се компенсира допълнително.

4.Свързване с енергийния пазар на Европейския съюз, което се оценява като единствения начин за повишаване на конкурентоспособността на сравнително ограничения местен енергиен пазар.

5. Осигуряване на социална поносимост на прехода към пълна либерализация за енергийно уязвимите домакинства и физически лица чрез програми за социално подпомагане и стимулиране на прилагането на мерки за пестене на енергия в средносрочен план.
 


Facebook logo
Бъдете с нас и във