Банкеръ Daily

Управление и бизнес

Електронните търгове не виреят у нас

От средство за борба с корупцията обществените поръчки у нас станаха основен начин за източване на хазната.
S 250 f6028b1e b651 4067 87ce 39a3cc9df5c8

Нормативите в България не се спазват дори и от тези, които са ги написали. Например, при приемането на изцяло новия Закон за обществените поръчки преди повече от година беше решено след 1 юли 2017-а всички търгове да се провеждат чрез единна национална електронна уеббазирана платформа. Само че такава все още липсва, а и скоро не се очаква да заработи. Тоест, всички поръчки, които се обявяват след тази дата, формално погледнато, са незаконосъобразни. Получава се така, че депутатите са отметнали задължението си и са гласували разпоредбите, но нито Агенцията за обществени поръчки, нито другите ангажирани институции са си мръднали пръста. Хич не им дреме и на управниците - вероятно защото нямат особен интерес от въвеждането на електронна система за обществени поръчки, която се очаква да ограничи до минимум корупционните практики при харченето на държавни пари. Общо взето, цари пълна безотговорност.

Как се стигна до тази абсурдна ситуация?

Новият Закон за обществените поръчки, който въвежда изискването за електронните търгове, бе приет през февруари 2016-а и влезе в сила през април същата година. Четири месеца по-късно Агенцията за обществените поръчки обяви конкурса за разработване, внедряване и поддръжка на уеббазираната платформа "ЦАИС ЕОП" - съкращение от Централизирана автоматизирана информационна система "Електронни обществени поръчки". Но още преди крайния срок за подаване на офертите в Комисията за защита на конкуренцията бе внесена жалба от фирмата "Си Ай Ти", собственост на Иван Цанков. Казано накратко, тя оспорва условията на конкурса и след извършената проверка доводите й се оказаха съвсем основателни. Излезе, че ведомството, което надзирава и управлява публичните търгове у нас, е допуснало цял куп фатални грешки в единствената обявена от самото него процедура. Така, вместо да дадат пример как да се правят нещата, чиновниците изнесоха урок по излагации. Те дори не посмяха да обжалват решението на КЗК, с което търгът беше обявен за незаконосъобразен, ами направо го прекратиха. Звучи като виц, но не е. Ситуацията предизвиква сериозни съмнения за контрола, който упражнява въпросната агенция, ръководена между другото вече цяло десетилетие от директора Миглена Павлова. След като не може да се справи със собствената си обществена поръчка, как да очакваме да открива пропуските в другите? А и как ще следи за спазването на посочения закон, щом самата го нарушава?

Колкото до конкурса за разработване, внедряване и поддръжка на новата единна национална електронна уеббазирана платформа, той бе обявен наново през март. Първоначално оферти за участие в надпреварата за 6.7 млн. лв. трябваше да се приемат до 19 април, но беше дадена допълнителна отсрочка до 22 май. От единствения публикуван досега протокол на оценителната комисия става ясно, че в състезанието са се включили пет компании: Консорциумът "Рил Ком" ("Рила Солюшънс" и "КомСофт"), Обединението "Електронни обществени поръчки" (European Dynamics SA - Гърция, European Dynamics SA - Люксембург и "Сиела норма"), "Вортал и партньори" (Vortal-Comércio Electrónico,Consultadoria e Multimédia SA - Португалия, "Лирекс БГ" и Адвокатско дружество "Йорданова и Радева"), "Индекс България" ООД, както и консорциумът "ЕОП България" ("Информационно обслужване", "Сирма Солюшънс", "Негометрикс България", "Скейл фокус" и адвокатско дружество "Събев и съдружници"). Любопитното е, че и петимата претенденти са имали пропуски в документациите си, поради което е било изискано да предоставят допълнителна информация. Все още не се знае дали всички са допуснати до отваряне на ценовите оферти. А за сключването на договор въобще не може да става и дума, тъй като тепърва ще се обяви класирането и никак не е изключено загубилите фирми да обжалват.

Всъщност такова мащабно начинание, което ще преобърне из основи отношенията между държавата и бизнеса, просто няма как да протече гладко у нас. Въпросът е защо, когато стана известно, че системата за е-поръчки няма да заработи в срок, не бяха направени промени в нормативната база, за да се избегнат всякакви съмнения за незаконосъобразност на обявените след 1 юли процедури? За две седмици парламентът можеше да гласува новите текстове и всичко да е на ред. Но вместо това на сайта на Агенцията за обществени поръчки се появи едно голо съобщение - без дата, без подпис и без заглавие. То гласи, че поради технически причини, свързани с обжалване на обществената поръчка за изработката на платформата, фактическото въвеждане на този инструмент трябва да се отложи до 18 октомври 2018-а - крайната дата за въвеждане на електроните търгове според европейските директиви. Казва се още, че били предприети действия за отразяване на необходимата промяна в Закона за обществените поръчки и дотогава ще се прилага действащият ред.

"При това положение от възложителите не следва да се търси отговорност, а обявените поръчки трябва да се възприемат като законосъобразни, тъй като същите ще са съобразени с принципите и правилата на закона и действащите европейски директиви. Промяната в срока не може да е причина за подаване на жалби срещу обществените поръчки и оспорване на тяхната законосъобразност, още по-малко да доведе до прекратяването им", пише също в съобщението на агенцията. Това обаче в никакъв случай не означава, че срещу някои поръчки няма да бъдат заведени дела за незаконосъобразност. 

Защо ни е новата система?

Допреди 2007-а у нас нямаше никаква публична информация за разходите на държавните и общинските структури. Министри, кметове, шефове на агенции и комисии харчеха, както могат, договаряха се с избрани от тях фирми и въртяха купища пари под масата. След приемането ни в ЕС се наложи да направим регистър на обществените поръчки. И за времето си този портал беше направо революционен - разкриваше коя институция какви стоки и услуги поръчва, с кого сключва договори и какво му плаща. Затова и през годините регистърът се превърна в основен източник на корупционни скандали, на политически сътресения и понякога на уволнения. Но от известно време има проблеми. За цялото последно десетилетие базата данни на Агенцията за обществени поръчки не е модернизирана. Софтуерът е морално остарял, а функционалността му е по-скромна от тази на най-обикновените съвременни ИТ продукти. Няма как да се филтрира наличната информация, за да се види например коя фирма колко точно пари е взела от държавата или кое министерство колко е похарчило. 

От две години Брюксел настоява за въвеждането на т. нар. електронни обществени поръчки. При тях субективният фактор е сведен до минимум и всичко се случва онлайн - пред очите на заинтересованите страни и на обществото. 

Какво всъщност е ЦАИС ЕОП?

Според плановете, описани в документите към търга, се предвижда да бъдат създадени общо 31 модула за обезпечаване на различните дейности в процеса на провеждане на търговете. Първоначално  ще бъдат пуснати само 15 от тях. Това са Електронна регистрация (e-Registration), Електронно обявяване (e-Notification), Електронен подател (e-Sender), Електронна документация (e-Access), Обмен на информация в хода на процедурата (Information exchange), Електронна оферта (e-Submission), Отваряне на оферти и заявления за участие (e-Opening), Електронен каталог (e-Catalogue), Доклади и статистически отчети (e-Reporting), Електронно фактуриране (e-Invoicing), Служебен административен модул (Back office), Служебен модул за управление на работните процеси (Business Process Management), Служебен модул Генератор на образци/шаблони (Form generator), Служебен модул Интерпретатор на логически условия и формули (MLI), както и модул за попълване на Единния европейски документ за обществени поръчки (ESPD). 

Едва две години по-късно ще заработят и останалите елементи на Централизираната автоматизирана информационна система. И именно тогава ще настъпи съществената промяна, защото онлайн ще се случват и процеси като подбора и оценяването на кандидатите, възлагането на поръчките, външния контрол, подаването на жалби и други.

Има ли алтернатива?

Неотдавна създателят и собственик на "Уолтопия" Ивайло Пенчев обяви, че е създал платформа за прозрачни, открити и честни обществени поръчки - Auxionize. При нея ще може изцяло онлайн да се провеждат всички фази на процедурите, а всяка заинтересована компания да подава сигнали за проблеми в тръжната документация. Според Пенчев така цените ще паднат поне с 30 процента.

Първоначално бизнесменът заяви, че платформата ще започне да работи с възложители на обществени поръчки от Коледа, но сега смята да я задейства още на 10 юли. "Ако държавните институции и ведомства не са корумпирани, могат да се възползват от нея напълно безплатно. Така ще се разбере колко много пари изтичат от джобовете ни, които биха могли да бъдат разходвани по-разумно", казва Пенчев, който миналия месец попадна в полезрението на Комисията за финансов надзор заради продажбата на застраховки през Auxionize. Само че в случая има един проблем -  държавните институции не могат само с желание да започнат да ползват външна платформа, тъй като в чл.40 на Закона за обществените поръчки изрично е записано, че при възлагането им "възложителите използват единна национална електронна уеббазирана платформа".

Facebook logo
Бъдете с нас и във