Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

Експертен съвет ще нищи доходите и заетостта

Премиерът Марин Райков откри на 22 март заседанието на Националния съвет за тристранно сътрудничество, но след кратка встъпителна реч напусна срещата, в която кабинет, синдикати и работодатели търсиха решения на острите социални проблеми. Райков приветства социалните партньори и ги помоли да бъдат конструктивни и отворени, да не търсят повод да лансират идеи, а да работят под общ знаменател. Той заяви, че държавата няма да прилага натиск и да извива ръцете на бизнеса, но призова работодателите да проявят солидарност с най-уязвимите социално българи. Няма да увеличаваме данъците или изкуствено да увеличаваме заплатите в частния сектор, ако не се разберем. Търсим конкретни проекти за реализация в социалната сфера и диалог. Нещата няма да станат за месец, но можем да елиминираме най-неприемливите форми на мизерия отбеляза министър-председателят.


Социалният министър и вицепремиер Деяна Костадинова съобщи, че в най-кратки срокове ще започнат консултациите за повишаване на жизненото равнище. Съветът прие ан блок седем вече работещи наредби, касаещи сроковете за пенсиониране, категориите труд и пенсионните каси, след което пристъпи към дебати.


Президентът на КНСБ Пламен Димитров предложи да бъдат разгледани спешно мерките за подкрепа на домакинствата и бедстващите българи. Страната чака от нас консенсус и съгласие за доходите и заетостта, каза Димитров. На което Костадинова отговори, че част от постъпилите предложения законово не могат да се случат, други надхвърлят компетенцията на служебния кабинет. Тя допълни, че Агенцията за социално подпомагане активно е започнала да търси хората, живеещи в риск от бедност.


Финансовият министър Калин Христов заяви намерението си да изпълни бюджет 2013 и да води политика в неговите рамки. Имаме разходна част, която е сигурна, а приходната част не е толкова сигурна, защото е зависима от развитието на икономиката и други фактори. Не трябва да спекулираме с размера на фискалния резерв и да създаваме несигурност за бизнеса и домакинствата, изтъкна Христов.


Според Пламен Димитров исканията по доходите и заетостта могат да бъдат вместени във фискален прозорец. Смятаме, че 300-350 млн. лв. излишни могат да се намерят, консултирали сме се с водещи икономисти, посочи той. По думите му от пет направления могат да бъдат орязани необходимите средства. Това са капиталовите разходи в бюджета, които са 5.4 млрд. лв., и по-точно в частта на българското финансиране, където имало 5% резерви, защото през 2012-а по това перо са изпълнени само 69 процента. Другото направление били лихвените разходи, които са 875 млн. лв. и се изпълняват между 80 и 95 на сто, тоест остават излишни 20-30 млн. лева. Вноската ни за членство в ЕС също не се изпълнявала напълно.


Димитров е на мнение, че мерките трябва да са насочени към пет категории - безработните без обещетение, енергийно бедните, пенсионерите с доходи до 200 лв., работещите бедни с доходи до 350 лв., и майките с 240 лв. обезщетения за гледане на дете.


Лидерът на КТ Подкрепа Константин Тренчев изрази съжаление, че премиерът е напуснал съвета предсрочно, защото било необходимо спешно да се създаде кризисен щаб в енергетиката. Според Тренчев има резерви да се повишат отчайващо ниските доходи на групи от хора и те са главно във ведомствата. По-конкретно Тренчев посочи МВР, където без да се пипат заплатите на работещите в системата, имало идиотски пера. Резерви съществуват и във военното ведомство, ако бъдат изтеглени задграничните ни контингенти, за които харчим грешни пари, както и във външно министерство, подчерта Тренчев.


Работодателите заявиха своите приоритети. От КРИБ призоваха спешно да се подобри бизнес средата, а държавата - да ускори разплащането с фирмите. Председателят на БТПП Цветан Симеонов пък поиска набор от мерки за най-уязвимите групи, но след като бъдат направени калкулации. В частния сектор заплатите са нараснали с по-бързи темпове от инфлацията, повишихме и производителността на труда, заяви Симеонов. Той добави, че работодателите са натоварени, тъй като временни мерки, като първите три дни болнични да бъдат поети от тях, са станали трайни.


Накрая министър Костадинова утвърди създаването на работна група, съставена от по двама представители на социалното и финансовото ведомство, синдикалните и работодателските организации. Те ще разглеждат спешните и дългосрочни мерки в борбата срещу бедността, безработицата и доходите.

Facebook logo
Бъдете с нас и във