Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ЕКОЛОГИЯТА СТАВА ЗАЛОЖНИК НА ФИНАНСОВАТА КРИЗА

Срещите на върха винаги изваждат на публичен показ противоречията и пререканията между държавите членки на Европейския съюз. Поредното редовно събиране на европейските лидери на 15 и 16 октомври в Брюксел не направи изключение от правилото. Още повече че обсъжданите теми се оказаха доста костелив орех, тъй като засягат твърде силно националните интереси на страните от общността. Най-ожесточените спорове около мерките срещу финансовата криза бяха в апогея си преди срещата на върха, но в края на седмицата все пак бе постигнато съгласие. Договорът за реформи спонтанно бе изтласкан на заден план, а пакетът от мерки за борба с климатичните промени на ЕС предизвика истинска буря. Италия и Полша открито заплашиха да блокират планираните норми, които целят редуциране на вредните емисии до 2020 г. с 20% спрямо нивата през 1990 година заради финансовата криза. В момента италианските фирми не са в състояние да поемат финансовите разходи, които произтичат от предложените мерки, заяви италианският премиер Силвио Берлускони. Полша е готова да наложи вето, ако бъде принудена да приеме климатичния пакет в този му вариант, коментира полският външен министър Радек Сикорски. Премиерът на Полша Доналд Туск пък призова колегите си да се съобразят
с икономическия потенциал на всяка държава членка
и въз основа на това да определят индивидуални цели. Варшава произвежда 96% от електричеството си от въглищни ТЕЦ-ове и настоява индустрията й да бъде освободена от тежките еконалози. Освен това Полша, заедно с още седем източноевропейски страни начело с Унгария плюс България, Румъния, Литва, Латвия, Естония и Словакия, настояват намаляването на емисиите от индустриалния сектор, включително и чрез търгуване на емисии, също да бъде осъществявано на база 1990 г., а не спрямо 2005 г., както предлага Европейската комисия. През 2005 г., например, емисиите от парникови газове на страната ни бяха сред най-ниските заради многото валежи и почти непрекъснатата работа на водноелектрическите централи. Така че приемането на тази година като отправна ще доведе и до по-големи разходи за индустрията ни.
Друго оспорвано предложение на Комисията е през 2013 г. да бъдат отнети 60% от правата за безплатни емисии на индустриалния сектор, а от 2020 г. просто да няма такива. Полша, Германия, Литва, Чехия и Литва настояват първото 60-процентно орязване на безплатните квоти да бъде отложено за 2020 година.
Европейската комисия пък предвижда да осигури чадър за някои отрасли поради жестоката конкуренция от страна на трети държави, като например производството на стомана. Все още обаче не е ясно кои от тях ще са защитените. Индустриалците, подкрепяни от правителствата си, настояват това решение да бъде взето до края на годината. Европейската комисия обаче, подкрепяна от френското председателство, твърдо е решила да изчака резултатите от международните преговори по въпросите на климата, които ще се проведат в Копенхаген през декември 2009 година. Твърде оспорвана е и идеята на някои евродепутати 50% от приходите от търговете на вредни емисии да се вливат в бюджета на ЕС. Идеята е те да бъдат използвани за екопроекти в трети страни, тъй като тази мярка ще създаде допълнителни разходи за страните от общността. Някои правителства се опасяват също, че след отделянето на милиарди евро за преодоляване на финансовата криза
почти няма да останат средства за борба
с климатичните промени, или че подобни разходи ще предизвикат още по-голямо икономическо сътресение. Не мисля, че точно сега е моментът да влизаме в ролята на Дон Кихот, след като най-големите замърсители с въглероден диоксид - САЩ и Китай, не желаят да се присъединят към целите ни, коментира Берлускони. Председателят на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу обаче е прав, че промените в климата няма да изчезнат заради финансовата криза. Климатичният пакет ще разреши много от проблемите, с които Европейският съюз ще се сблъсква все повече в бъдеще, като например цените на петрола и нестабилността на енергийната сигурност, твърди Барозу. Британският премиер Гордън Браун също изрази мнение, че климатичният пакет е инвестиция в бъдещето на общността и не бива да се пренебрегва. Мерките включват редица нормативни актове, сред които са директивата за възобновяеми източници на енергия, директивата за улавяне и съхранение на въглероден диоксид, предстоящите промени в Схемата за търговия с емисии (ETS) и други. Европейската комисия настоява пакетът да бъде приет до края на годината.
След бурните спорове между европейските лидери срещата все пак завърши с уговорката за взаимен компромис и за ангажимент от страна на Европейската комисия да предложи до края на годината мерки, които да смекчат тежкото бреме за индустрията. Несъмнено обаче тепърва предстоят грандиозни спорове, пазарене и задкулисен лобизъм по въпроса за климата.
Кризата около Договора за реформи
също не получи очакваното разрешение на срещата на върха. Екшън планът за спасяване на документа, който премиерът на Ирландия Брайън Коуен трябваше да представи пред европейските си колеги, бе отложен за декември. Самият той отказа дори да отговори дали тогава ще отправи предложение за провеждането на нов референдум в Ирландия. Да припомним, че 53% от ирландските гласоподаватели отхвърлиха Договора за реформи на 12 юни. Според Коуен причината за това е, че много от тях не са го разбрали, а други не са били убедени в европейската идея. Според проучвания на общественото мнение ирландците се опасяват, че документът ще даде правомощия за вмешателство на Европейския съюз в данъчното законодателство на страната, в политиката й спрямо абортите и военния неутралитет. Най-вероятно това ще бъдат клаузите, по които ще се преговаря през декември, плюс настояването всяка държава членка да разполага със собствен комисар.
Въпреки тези проблеми политически анализатори прогнозират, че в най-добрия случай Договорът за реформи да влезе в сила през 2010 година. Евроскептичният президент на Полша Лех Качински пък използва случая, за да изтъкне, че няма да подпише документа преди приемането му от Ирландия, въпреки че той вече е ратифициран от полския парламент. Швеция и Чехия също трябва да ратифицират Договора.
С леко облекчение завърши срещата на върха за
финансовите институции на общността
след като всички 27 държави членки застанаха зад договорената на 12 октомври от 15-те страни от еврозоната програма за стабилизиране на финансовите пазари.
Срещата на европейско ниво завърши с Happy end, може би единствено за Барозу, който бе предложен от лидерите на Европейската народна партия да председателства втори мандат Европейската комисия. Предвид факта, че това е най-голямата партия в целия Европейски съюз и в частност в Европарламента, а осем еврокомисари, както и самият Барозу, са нейни представители, той определено има всички шансове да пожъне успех на следващата среща на върха през декември, когато ще се решава въпросът за бъдещата му кариера.

Facebook logo
Бъдете с нас и във