Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

Ехо, има ли бизнес в България?

Всякакви уж лесни на пръв поглед неща у нас са трудни. Дали от проклетия или просто защото толкова си можем, в повечето случаи сами се спъваме по пътя към успеха. И е много верен онзи виц за ада, в който над казана с българите нямало пазач, защото сами се дърпали едни други.

Да вземем прословутия български износ, за който управниците много обичат да говорят. Всички знаем, че стоките ни трудно се продават зад граница и някак по навик хвърляме вината върху качеството. Понякога това несъмнено е така. Но има и една друга съществена причина, за която почти не се говори. Като изключим транспорта, който по принцип е най-лесен за уреждане, и митническите подробности, които също не са кой знае какво, най-сериозното предизвикателство е набавянето на самите продукти, които ще се изнасят. Колкото и невероятно да звучи, в България няма институция, която да обединява различните производители и да преговаря от тяхно име. Поради което всеки желаещ да изнася например бяло саламурено сирене трябва да обикаля от мандра на мандра и да се договаря на дребно. Същото е и при земеделците, и при месопроизводителите. Тази ситуация е напълно достатъчна, за да откаже и най-големия ентусиаст, пък бил той и с много пари. Поради което пък не бива да се учудваме на статистическите данни, че от всичките малки и средни предприятия у нас (каквито са 99% от регистрираните в страната фирми) едва 5%, или 15 хил., извършват някакъв експорт. А от тях само една пета (3000 компании) успяват да продават на трети пазари извън ЕС.

Същевременно интерес към нашите производители, изглежда, не липсва. В националния експортен портал (http://export.government.bg) има десетки запитвания от различни държави за конкретни български стоки и е необходимо единствено някой да откликне на отправените покани. Само че, както винаги в нашата действителност, има едно голямо "НО" - достъпът до въпросния портал продължава да е истинско приключение. Ако човек не знае за него, трудно ще го открие дори и цял ден да се лута из сайта на Министерството на икономиката. За да се стигне до търсената информация, е необходима и регистрация и единствената обяснима причина за тази допълнителна спънка е желанието на някой да докаже наличието на потребители, за да не излезе, че данните се ползват само от шепа хора.

Да обърнем внимание обаче на публикуваните оферти. Най-свежата (от 29 март) идва от търговското ни аташе в Кайро - Пламен Василев. Макар че на сайта на икономическото ведомство Василев и Египет като цяло не присъстват в списъка с търговските представителства зад граница, в портала е отбелязано, че египетска фирма проявява интерес към партньорство с български производители на пшеница. Целта е ясна - да се осъществява внос в африканската страна. 

От Швейцария има цели две оферти. Едната е от фирма, която търси партньори у нас за развойно-дизайнерска и конструкторска дейност за малки машини, градински уреди, детайли от ламарина, щамповани части, както и стоки за лично потребление. "Наложително е владеенето на немски език, тъй като този партньор ще бъде и офисът за комуникации между конструкторския отдел и поддоставчиците на фирмата", се посочва в обявата. Другата швейцарска компания иска да разшири производствения си капацитет за специализирано работно облекло и предлага три различни опции - закупуване на съществуващо в България предприятие от текстилната промишленост и започване на собствен бизнес, предоставяне на българска фирма да изработва нейната продукция или подпомагане на развитието на съществуващ текстилен цех.

Поглед към България е обърнала и южнокорейската компания от хранителната промишленост - PALDO. Тя търси производители на розова вода, за да обогати портфолиото си от напитки, полуготови храни, морски водорасли и други. Запитването е постъпило чрез посолството ни в Република Корея, но са дадени и директни контакти с нея.

Преди месец е била публикувана и една доста любопитна обява, пристигнала от посолството на Узбекистан в Кралство Белгия. Предложението е България да се възползва от възможността за участие в модернизацията на азиатската страна чрез включване в проекти, свързани с развитието и осъвременяването на инфраструктурата, продажбата на държавни предприятия и модернизацията и диверсификацията на индустрията. Странно е единствено защо българските институции не са разгласили публично това?

Необяснимо е и друго. Докато производителите у нас негодуват срещу наложените от Русия санкции за внос на определени стоки, бизнесът от района на Санкт Петербург е заинтересован от възстановяване на предишните обеми в търговията с български фирми. Качен е и списък с 15 конкретни дружества, които търсят партньори у нас. Но тази информация не се тиражира, при все че са очертани и сферите за сътрудничество - фармацевтичната промишленост, строителството, консервната и винената индустрия и други.

От експортния портал се разбира още, че една от най-големите и популярни световни търговски вериги - AUСHAN, е отправила предложение до търговския ни представител в Париж Анна Лазарова, търсейки възможности за продажбата на български продукти. Френската компания, чийто асортимент включва хранителни и нехранителни стоки, има 3800 хипермаркета, 337 000 служители в 16 държави и над 50 млрд. евро годишен оборот. Един от нейните директори Клеман Питер е заявил, че AUСHAN се интересува от дрехи, бельо, чорапи и чорапогащи, стъклария, посуда, свещи, препарати, играчки от пластмаса или дърво, училищни пособия, козметика, завивки, килими, автоаксесоари. От веригата са поставили и изисквания - за да им станат партньори, българските фирми трябва да произвеждат по-голямата част от продуктите си в Европа под собствена марка, оборотът им да е поне 1 млн. евро и броят на служителите им да е 50 или повече души.

Индийската фирма Kejriwal Group също е обявила, че търси контакти с потенциални български компании, при това в няколко направления. Едната оферта е за реализиране на техническо или финансово сътрудничество за създаване на съвместно предприятие за производство на козметични препарати и лекарства на базата на пчелен мед, цветен прашец и прополис. Другата е за внос на леща от България, като се изисква представянето на конкретна оферта -, предвид огромния потенциал на индийския пазар. За заинтересованите е предоставен и директен контакт. Но проверка на вестник "БАНКЕРЪ" установи, че мераклии за бизнес с индийците у нас явно няма, тъй като подобна покана Kejriwal Group е отправила и миналото лято.

Всичко това ясно показва, че чужденците ни търсят. Въпросът е дали успяваме да ги чуем?

Facebook logo
Бъдете с нас и във