Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ЕФИРЪТ В ГОДИНАТА НА ГОЛЯМОТО ДАВАНЕ

Сложен се очертава животът на около 150 регионални радиостанции и телевизии през 2006 г., след като от 1 януари започна да действа стратегия за развитието на пазара на електронни медии в страната до 2009 година. Документът позволява на Съвета за електронни медии (СЕМ) отново да организира и провежда конкурси за радио и тв оператори. Тази функция му бе отнета от Народното събрание през лятото на 2002 година. Но след първото заседание на надзорниците за новата година, състояло се в четвъртък (5 януари) и продължило повече от три часа, така и не стана ясно какви ще са приоритетите на съвета при изпълнението на стратегията. Неофициално от СЕМ поясниха за БАНКЕРЪ, че членовете са влезли в конфликт по въпроса дали първо да се търси решение на проблемите с медиите, които по една или друга причина излъчват без необходимите им разрешения. Преди около година парламентът позволи на двайсетина градски телевизии и близо 130 радиостанции, които попадаха по ударите на тогавашното законодателство, да работят до приемането на стратегията и до провеждането на конкурси за честотите, които заемат в момента. Проблемите със споменатите радиа и телевизии се натрупаха през годините, през които парламентът бе спрял лицензирането.
Другата идея била директно да се искат сведения от Комисията за регулиране на съобщенията за наличния свободен честотен ресурс в страната, след което да се пристъпи към изготвянето на критерии и срокове за обявяване на конкурсни процедури. Слуховете от съвета са, че засега застъпниците на втората идея имат числено преимущество.
Стратегията предвижда до началото на юни честотите на радиата и телевизиите, които към момента по някаква причина не притежават всички разрешения, да бъдат разиграни на конкурси. В проблематичния спектър попадат и честоти в някои от най-големите градове на страната (виж таблицата). Когато през миналата година утвърждаваха документа, народните избраници не дадоха ясни указания как да стане това. От СЕМ обаче намекнаха, че на предстоящите конкурси досегашните ползватели би трябвало да имат някакво предимство пред останалите. През ноември най-голямата асоциация на частни електронни медии АБРО предложи старите медии изобщо да не бъдат допускани в бъдещите процедури. Според ръководството на сдружението опитът от предишни конкурси показал, че по правило ползвателите запазвали честотите си, с което се накърнявали интересите на останалите претенденти. От асоциацията заявиха, че би било по-справедливо всички ползватели да бъдат подложени на предварителна селекция, на която да докажат, че не са длъжници на държавата и че не са нарушавали законите. АБРО посъветва СЕМ да издаде без конкурс лицензи на тези, които успеят да го направят. В края на годината бе сформирана работна група от депутати, представители на АБРО и на медийния съвет, която трябваше да напише съответните корекции в медийния закон.
Въпреки че формално стратегията за развитие на радио-телевизионния пазар е в сила едва от няколко дни, още през миналата година пролича, че интересът към задаващите се лицензионни процедури ще е голям. Както и че в тях вероятно ще се включат и няколко сериозни европейски фирми, които ще се конкурират (или пък ще влязат в коалиции) с местни претенденти за свободния честотен спектър. Особено ако държавата реши да обяви конкурси за четвърта национална ефирна телевизия и радио, каквато вратичка стратегията оставя. Спорове по въпроса трябва ли това да стане към момента не липсват. Като най-големи противници на идеята се изявяват преди всичко радио-телевизионните браншови организации, чиито представители твърдят, че рекламният пазар в страната не може да издържи още една голяма електронна медия. Другите по-сериозни противници са в Комисията за регулиране на съобщенията. Част от членовете й смятат, че държавата не разполага с достатъчен честотен ресурс да лицензира още една национална тв програма. На другия полюс са депутатите, които специално поискаха стратегията да предвиди възможност за лицензирането й. Доказателство, че в Народното събрание живо се интересуват от възможностите за създаване на нови електронни медии, е и фактът, че повече от два месеца представителите му не могат да се разберат кой да е новият член на СЕМ от тяхната квота. Припомняме, че той ще участва във взимането на важни решения на предстоящите конкурси.
Извън плана за доразпределяне на регионалния радио-телевизионен пазар в страната, и то само що се отнася до радиостанциите, остават десетте най-големи града. Преди около пет години там вече се проведоха конкурси, с които бяха лицензирани десетки радиооператори. Освен създаването на регионални тв програми сред приоритетите на телевизионния пазар през следващите три години ще е националните канали да получат достъп и до най-слабо населените и пограничните райони на страната. От ръководството на БНТ периодично се оплакват, че Канал 1 трудно разпространява сигнала си в Североизточна България, Благоевград, Кюстендил и по Черноморието. По данни на Комисията за регулиране на съобщенията към момента БНТ и Би Ти Ви покриват около 95% от населението.
До 2007 г. държавата трябва да разработи план, а след това да създаде условия поне в няколко града да бъде въведен цифров ефир, предвижда още стратегията. Преди няколко години БТК вече бе лицензирана като цифров оператор за територията на София, но платформата й все още не е заработила. Слуховете са, че това няма да стане и в близко бъдеще. Както е известно, от 2012 г. всички тв приемници в Европейския съюз трябва да са с дигитален сигнал.

КЪДЕ ПРЕДСТОЯТ КОНКУРСИ ЗА ЕФИРНИ ТЕЛЕВИЗИИ
СОФИЯ
ВАРНА
БУРГАС
ШУМЕН
КЪРДЖАЛИ
БЛАГОЕВГРАД
СЛИВЕН
ХАСКОВО
ДОБРИЧ
БЕЛОСЛАВ
ПОМОРИЕ
ШАБЛА
КАРНОБАТ

КЪДЕ ПРЕДСТОЯТ КОНКУРСИ ЗА РАДИОСТАНЦИИ
ДОБРИЧ
КЮСТЕНДИЛ
ДУПНИЦА
ГАБРОВО
ПАЗАРДЖИК
ПЕРНИК
ПЛЕВЕН
ЛОВЕЧ
СИЛИСТРА
СЛИВЕН
РАЗГРАД
ТЪРГОВИЩЕ
БАНСКО И ОЩЕ НАД 15 ГРАДА

СЕМ И БНР ЗАРОВИХА ЗАСЕГА ТОМАХАВКИТЕ
Съветът за електронни медии, ръководството и генералният директор на държавното радио Поля Станчева проведоха среща във връзка с двете наказателни постановления, който регулаторът наложи на БНР за нарушаване на правилата за излъчване на реклама в предаването Закуска на тревата по програма Хоризонт. БНР бе наказано с минималната глоба от 2000 лв. на акт. СЕМ изпрати и писмо, в което обърна внимание на медията върху констатираните нарушения. Не бих казал, че между радиото и СЕМ е имало грандиозни проблеми, заяви след срещата директорът на програма Хоризонт Петър Галев. По думите му хората в Хоризонт са се почувствали огорчени от писмото, което им прозвучало като обща констатация за работата в програмата. При нас чувствителността е по-изострена заради борбите, които сме водили, добави той.
От СЕМ обясниха, че въпросното писмо е нормален и формален начин за уведомяване в такива случаи.

Facebook logo
Бъдете с нас и във