Банкеръ Weekly

В ход е Национална стратегия за малкия и среден бизнес

Едрият бизнес ще вади "дребосъците" от будната кома

Васил Велев, председател на АИКБ.
S 250 b6b71a86 bb54 4825 9717 e79560e81d35

Малкият и среден бизнес у нас е изправен до стената и повече няма накъде да отстъпва. Официално, големите виновници са глобализацията на пазарите, конкуренцията и революционните промени в технологиите. Неофициално (уж), в този "черен списък" фигурират още липсата на адекватна държавна политика в тази област и непосилната административна тежест. Затова бизнесът предлага подготвяната "Национална стратегия за малки и средни предприятия 2021 -2027 г." да се приеме без отлагане и да бъде гарантирана със съответните законодателни промени. 

Според статистиката, към днешна дата в България има 750 големи и над 400 000 малки и средни предприятия. В най-уязвимо положение са микро предприятията - с персонал до 10 души, като повечето от тях са пръснати по села, махали и вилни зони, т.е. са единствен източник на препитание. 

Времето за мислене изтече 

По принцип, целта на "Националната стратегия за насърчаване на малките и средните предприятия 2014-2020 г." беше осигуряване на държавни гаранции, че изпадналите в несъстоятелност почтени предприемачи, ще получат бързо втори шанс и ще им бъде съдействано административно да си стъпят отново на краката. Вариантите бяха два - улеснен достъп или до участие в процедури по Закона за обществените поръчки, или до проектно финансиране.

Това обаче не се случи!

Ето защо, на 7 февруари ръководството на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) свика на извънредно заседание изпълнителния си съвет, на което покани и представители на Министерството на икономиката. На обсъждане бяха подложени няколко конкретни мерки за оцеляването на "дребосъците" пред следващия програмен период, сред които и... най-важната от тях: спешно създаването на подкрепяща регулаторна среда с цел рязко съкращаване на процедурите и още по-рязко поевтиняване на административните услуги.

"Всяко забавяне може да окаже изключително негативно въздействие, тъй като малките и средни предприятия  са изправени пред сериозни предизвикателства – ожесточена конкуренция, недостиг на човешки ресурси, нови форми на организация на производството и труда, най-високите цени на енергоносителите в ЕС и висока зависимост от конюнктурни промени, при ограничени възможности за реакция. За да се подпомогнат тези компании, Асоциацията настоява стратегията да бъде основана на по-прецизно формулирани и по-ефективно изпълнявани инструменти и мерки за насърчаване на МСП“, заяви председателят на работодателската организация Васил Велев.

От къде ще дойдат парите?

Според работодателите, най-важно е да се  подобри достъпът на "малките" до финансиране - чрез банки, различни борсови инструменти или средства от европейските фондове. Затова те настояват в бъдещата стратегия да бъде посочена и конкретната роля на "Българската банка за развитие". За целта може да бъде създаден и национален "кредитен омбудсман“, към който малкия и среден бизнес да се обръща, ако отказът за кредитиране е по неразбираеми за тях причини. Бизнесът предлага още разработването на механизми не само за улеснен достъп до нови пазари и високи технологии, но и за преодоляване на хроничните проблеми с недостига на работници и неадекватната им професионална квалификация. 

Работодателите предлагат също държавата  да приеме по-благоприятно законодателство за търговската несъстоятелност, което да стимулира поемането на умерени рискове и да работи за издигане престижа на предприемачеството.

И накрая - спешна актуализация на дефиницията за малки и средни предприятия. Според едрия бизнес, управляващите трябва да дадат свобода на малките и средни компании сами да избират по кои критерии да се самоопределят. В момента тези критерии са три - численост на персонала, годишен оборот и стойност на активите. Идеята е собствениците на малки и средни предприятия да си изберат два от тези критерии и толкоз. Дали ще са персонал и годишен оборот, оборот и активи или персонал и активи - няма чак толкова голямо значение. След като за големите предприятия е задължително само да имат персонал от над 250 души... 

Кога секторът ще влезе в XXI век?

Друга ефективна мярка, според работодателите, е предприемане на съвместни действия на правителството и социалните партньори за справяне с проблемите в най-приоритетните области за бизнес средата и икономиката - енергетиката, демографията, образованието, пазара на труда, трудовата миграция и политиките за социална защита.

Част от по-важните мерки са приемане на балансирана национална енергийна стратегия до 2030 година. Тя трябва да е основана на реални национални приоритети и да насърчава въвеждането на иновационни технологии в производството, съхранението и доставката на енергия.

Задължително е прилагането и на новата европейска политика „Индустрия 2030“, базирана на приоритетното развитие на отраслите с традиционни конкурентни предимства и на иновационните производства с висока добавена стойност.

Демографската криза също не бива да се подценява, предупреждават работодателите. Според тях изходът е в разширяване правомощията на Агенцията по заетостта, която трябва да стане проактивен посредник за внос на квалифицирани работници и специалисти от трети страни за нуждите на българската икономика. 

Сред другите предложения, които АИКБ представи на Министерство на икономиката, са привличане и обучение на човешки ресурси, както и създаване на мрежа от клъстери за развитие на специфични умения сред работниците. 

 

 


Малкият и среден бизнес произвежда над 65% от БВП на страната


Малките и средни предприятия са гръбнакът на българската икономика, защото повече от 75% от работещите у нас са наети там според данните на Европейската комисия за 2018 година. В Европейския съюз те са работодател на почти 70% от заетите в Европейския съюз като цяло.

За 2018 година малкият и среден бизнес е  произвел над 65% от брутния вътрешен продукт на страната. Водещата роля в тази икономическа категория е на нефинансовите предприятия.

През 2018 г. у нас е имало 412 410 нефинансови компании и в тях са работили общо 1. 649 млн. души:

- микропредприятията (с персонал до 9 души) са 382 742 и в тях са работили 689 665 човека;

- малките предприятия (с персонал до 50 човека) са 25 005 и са осигурили препитание на 495 627 работника;

- средните компании (с до 250 души персонал) са 4663, а работещите в тях - 463 316 души. 

Facebook logo
Бъдете с нас и във