Банкеръ Daily

Управление и бизнес

Една пета от икономиката на страната е в сивия сектор

Асоциацията на индустриалния капитал в България представи единствената по рода си не само на национално ниво, а и на европейско равнище Национална карта на недекларираната заетост. Тя е част от проект за подобряване достъпа до заетост и качеството на работните места чрез ограничаване и превенция на недекларираната заетост.

Във форума участваха Васил Велев, председател на Управителния съвет на Асоциация на индустриалния капитал в България, заместник-министрите на труда и на финансите Лазар Лазаров и Маринела Петрова, както и председателят на Икономическия и социален съвет Зорница Русинова. Проф. Емилия Ченгелова - ключов експерт по проекта на АИКБ и КНСБ.

Една пета от икономиката на страната е в сивия сектор, сочат последните данни на бизнеса. Точният процент е 20,9%, които се равнява на около 23 млрд. лв. Това обяви Васил Велев. Той обясни, че една от причините за проявите на недекларирана заетост е, че е най-изгодно да се укриват данъци и осигуровки. 

Председателят на АИКБ заяви, че недекларираната заетост е най-масовата сива практика, която се констатира на пазара на труда. Анализ показва, че най-високи са дяловете в областите Видин (33,5 %), Ямбол (32,6%) и София-област (32,5 %). Най-ниските дялове са установени в областите Кюстендил (24,1 %), Смолян (23,6 %) и Търговище (21,1 %).

Велев  коментира също, че данък "Труд" в България е най-високият - 53 процента и посочи, че, за да получи един работник сто лева нето, трябва предприятието да плати още 53 лева осигуровки и данъци. По тази причина според него, за да се ограничат тези практики, е добре да се получи взаимодействие между работодателите и синдикатите чрез механизъм за договаряне на минималната работна заплата, чрез съгласуване и изработване на общи позиции.

Какъв е обхватът на недекларираната заетост в България през 2020 г.?

Според оценките на работодателите, недекларираната заетост в българската икономика през 2020 г.е 25,3 %, при работниците процентът е 32,9. И двете групи смятат, че тенденцията през последните 3 години недекларираната заетост е да намалява.

Оказва се, че отново според оценките на работодателите и работниците най-често срещаната практика е работата на договор с фиктивни клаузи и допълнително заплащане на необлагаема сума в брой с обхват между 25 и 30 %. На следващо място е практиката за полагане на извънреден труд: обхват между 25 и 28 %. На трето място по честота на разпространение са прикритите трудови договори, като разминаването е в обхвата. Работодателите смятат, че обхватът е между 15 и 20 %, а при работещите - между 20 и 25 %.

Кои браншове са най-силно уязвими към практиката "работа без договор"?

Работодателите отбелязват, че най-рискови са секторите за ремонт на автомобили, преработваща промишленост, селско стопанство, хотелиерство и недвижимите имоти. А според работниците картината е по-различна, изследванията показват, че строителството е най-уязвим, селското стопанство, медии, автосервизите, както и застрахователните услуги.

Работниците и работодатели са на еднакво мение за рисковете при практиката "работа на договор с фиктивни клаузи и допълнително заплащане на недекларирана сума в брой". Тук отново строителството, селското стопанство, преработваща промишленост, хотелиерство са водещи при рисковите сектори.

Браншовете, които са най-силно уязвими към практиката “прикрити трудови договори”, не се различават от изброените по-горе, но се добавят секторите на образование и научни изследвания. От "фалшива самонаетост" се отличават отново научните работници.

В крайна сметка според проучванията на АИКБ  се оказва, че работата без договор далеч не е най-широко разпространената форма на недекларирана заетост, защото според работодателите и работниците, най-масово прилаганата форма на недекларирана заетост е работата на договор с фиктивни клаузи и допълнително заплащане на необлагаема сума в брой. Това означава, че работодателите, които прилагат тази практика,  разполагат със свободни суми, които използват за извършването на тези допълнителни плащания;

Продължавайки по логиката на сиви практики, това означава, че освен сиви практики за наемане на лица, в немалко предприятия от българската икономика се прилагат и друг тип сиви практики (нарушаване на данъчната дисциплина и фискалното законодателство), благодарение на което се генерират "свободни" суми, с които се правят разплащанията, отбеляза проф. Емилия Ченгелова – ключов експерт по проекта.

Сивите практики обикновено "вървят в пакет", показва още изследването - прилагането на една или друга сива практика по отношение на трудовото и осигурителното законодателство не би била възможна, ако не се съпътства от сиви практики по отношение на отчитането на оборотите и продажбите.  

По европейски проект АИКБ е изследвала недекларираната заетост в България чрез проучвания сред работодатели и работници. По думите на проф.Ченгелова, недекларирана заетост е част от сивата икономика и е всяка дейност, осъществявана срещу заплащане, която е законна по своето естество, но не е декларирана пред органите на публичната власт.

Основни фактори за недекларираната заетост

Според проучванията на асоциацията 91.1% от работниците и 83.3 % от работодателите считат, пропуските и "вратичките" в законодателството са фактор, директно влияещ върху възникването на недекларирана заетост;

Други 741 % от работодателите и 70.5% от работниците са преценили, че ако нормативните регулации се променят често, това няма да способства за създаването на устойчива законова среда, а 74,7 % и 73,1 % смятат, че липсата на коректно работещи предприятия оказва детерминиращо влияние за възникване на недекларирана заетост;

Според 63.6 % от работодателите и 90.6 % от работниците, наличието на кредити, заеми или дългове също подтиква към включване в практики на недекларирана заетост. 

27.2 % от работниците съобщават, че през последната една година техни приятели, близки или колеги са работили без договор. 


  • 36,0 % от работниците изтъкват, че имат впечатления от техни приятели, близки или колеги, извършвали заетост, оформена с договор с фиктивни клаузи и допълнително заплащане на необлагаеми суми в брой;

  • С прикрити трудови договори са работили приятели, близки или колеги на 18,4 % от работниците;

  • 6,9 % от работниците имат впечатления за извършвана от техни приятели, близки или колеги фалшива самонаетост;

  • 39,8 % от работниците съобщават, че техни приятели, близки или колеги са полагали извънреден труд през последната една година.

Кои възрасти са най-уязвими към недекларираната заетост?

Най-уязвими са младите хора, навлизащи на пазара на труда, започващи първа работа и доказващи се на своята първа работа, както и пенсионерите - хората, които вече са излезли от активната трудова възраст и търсят начини за повишаване на своите доходи.

Лицата в активна трудова възраст са в много по-ниска степен склонни към включване с сиви практики на работното място. Това с особена сила касае лицата между 35 и 54 годишна възраст.

Пандемията и мерките, които държавата предприема в подкрепа на бизнеса и хората заради ограниченията за работа, доказаха необходимостта от деклариране на трудовата заетост и доходите. Мерките на държавата за запазване на заетостта и доходите на наетите, както и за подкрепа на бизнеса, допълнително са довели до изсветляването на икономиката. Около това становище се обединиха заместник-министрите на труда и на финансите Лазар Лазаров и Маринела Петрова. 

Зам.-министърът на труда и социалнта полиика изтъкна, че отчетеното намаляване на недекларираната заетост през годините се дължи на предприетите мерки на кабинета за формализиране на икономиката. Според него за ограничението на този вид заетост важно значение тази и следващите години ще имат приетите в края на миналата година промени в Кодекса на труда. Справянето с недекларирания труд е един от основните приоритети и в дейността на Главната инспекция по труда, като сред проблемните сектори, където се правят проверки, Лазаров посочи "Търговията", "Ремонт на автомобили и мотоциклети", "Строителството", "Селското стопанство" и "Туризма".

Председателят на Икономическия и социален съвет Зорница Русинова заяви, че мерките, свързани с превенцията на сивата икономика и недекларираната заетост, ще бъдат сред акцентите в работата на съвета тази година.

Facebook logo
Бъдете с нас и във