Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ДЪРЖАВНИТЕ ВУЗ-ОВЕ СА С ОКЪСАНИ ДРЕШКИ

Проф. Борисов, свикнахте ли с мисълта, че на 13 юни ставате член на управителния съвет на БНБ?
- Като студенти ни учеха, че финансите са кръвоносната система на икономиката. Ако продължа това образно сравнение, БНБ е сърцето на тази система. Да си член на управителния съвет на националната банка на България означава преди всичко голяма отговорност и внимателно обмисляне на всяко решение. Това е истинско професионално предизвикателство и превръщането му в рутинна дейност е недопустимо.
Кои са най-важните, според вас, решения, които предстои да вземе ръководството на Централната банка?
- Мисля, че най-отговорните решения ще са свързани със стратегията на БНБ за присъединяване към еврозоната. Тази тема е изключително сериозна. На второ място - продължаване политиката на стабилност на финансовата система в страната.
Когато се говори за проблеми в дадена област у нас, обикновено се започва оттам, че властите не й обръщат достатъчно внимание и не отделят необходимите пари. Можем ли да кажем същото и за висшето образование?
- Да, и то в най-голяма степен, както е и при здравеопазването. Проблемът обаче не е в това, че държавата не обръща внимание и не заделя средства за висшето образование, а че ги няма. Финансовото благополучие на образованието е функция от състоянието на икономиката, а то за съжаление не е добро.
Преди време казахте пред БАНКЕРЪ, че моделът на финансиране на държавните висши училища не им позволява да представят на пазара своя образователен продукт. Промени ли се положението?
- За съжаление - не! Държавните университети са прогонени от образователния пазар, което е недалновидно от всякаква гледна точка, особено от икономическа. Ако се върна на темата за недостига на финансови средства, които държавата отпуска на университетите, логично възниква въпросът защо след като тя не е в състояние да ги осигури, не им даде възможност сами да ги заработят чрез образователни услуги? Сега ситуацията ми прилича на многодетно семейство, в което родителите не могат да осигурят издръжка на децата си, но не им дават да работят, за да изкарат някой лев, и те ходят с окъсани дрешки и полупразен стомах.
До края на 2006 г. Министерството на образованието и науката ще представи стратегия за висшето образование. Какво трябва да съдържа тя?
- Едва ли мога да изброя всичко, но най-важното е да има нов Закон за висшето образование. Сегашният, който беше приет преди десет години, е променян и допълван 15 пъти. Нарушена е неговата вътрешна логика, да не говорим, че съдържа недомислици и изисквания към организационната структура за управление на университетите, които по същество бламират академичната им автономия. А без свобода няма наука, както е казал проф. Стефан Бобчев - първият ректор на УНСС.
Необходимо е новият закон да се базира на принципите на истински съдържателна, а не формална (да не кажа псевдоакадемична) автономия на университетите, на равнопоставеност на държавните и частните висши училища, на високи и ясно формулирани критерии за тяхната акредитация и оценка. На второ място бих поставил приемането на нов Закон за научните степени и звания. Много сериозно трябва да се обмисли въпросът дали това да е отделен закон, или да се включи като самостоятелни раздели съответно в Закона за висше образование и в Закона за БАН.
Министър Даниел Вълчев съобщи, че висше образование се получава в 99 точки в страната. Много или малко е това?
- Министър Вълчев се е изразил доста дипломатично. Точките са много повече и в това нямаше да има нищо лошо, ако ставаше дума за сериозни учебни заведения. Значителна част от тях обаче са псевдоуниверситетски структури и самият факт на тяхното съществуване води до профанизация на висшето образование. Отстраняването им може да стане само ако Националната агенция по оценяване и акредитация си свърши съвестно тежката задача, която има. За жалост Законът за висше образование не й е дал достатъчно ясни и ефективни механизми за тази цел.
Тъй като университетите берат плодовете на гимназиалното образование, хора като вас могат най-добре да определят неговото качество и тенденциите през последните години...
- Тенденцията на спад в качеството на гимназиалното образование е ясно очертана от десетина години, но е особено очевидна през последните няколко. Незнанието на завършилите средно образование е ужасяващо. Често може да срещнете в буквалния смисъл на думата полуграмотни кандидат-студенти, които на общия слаб фон стават и студенти. Преди години подготовката в училище бе на достатъчно добро равнище и имаше плавен и естествен преход от урочната система към лекционната и семинарна форма на занятия в университета. Сега това е трудно постижимо. Между първокурсниците и преподавателите има информационна пропаст и много от колегите са принудени часове наред да обясняват гимназиални истини, за да могат да предадат материала си. Това е един от най-сериозните проблеми, а може би и най-сериозният, свързан с качеството на университетското образование.
След въвеждане на матурите редно ли е резултатите от тях да се признават за влизане във висше училище?
- При сегашното равнище на средното образование е напълно естествено университетите да се отнасят с недоверие дори към резултатите от матурите. Публична тайна е, че шестица в затънтена провинциална гимназия отразява много по-малко знания, отколкото четворка, получена например в Националната природо-математическа гимназия. Затова университетите с основание въвеждат приемни изпити. Средното образование трябва да извърви дълъг път към доверието на университетите.
Защо в УНСС не харесахте предварителните изпити?
- Не са ни необходими. Като правило Университетът за национално и световно стопанство заема челно място по брой на кандидат-студенти и може да направи достатъчно добър подбор и без предварителни изпити. В съответствие с възприетата стратегия за непрекъснато повишаване на качеството на обучението Академичният съвет реши от тази година да не се приемат кандидат-студенти с бал, по-нисък от 8 единици - образуван от оценките по български език и математика от дипломата за средно образование.
Мнението ви за класациите на университети?
- Има един анекдот за смесеното чувство, което зетят изпитвал, гледайки как тъща му, която карала неговата кола, полетяла в пропастта. Безспорно класациите са необходими. Въпросът е каква е методиката, по която се правят? Сега някои класации будят смях - например като видиш на първо място висше училище, за което всички знаят, че е посредствено. Ако ректорите на университетите се запознаят и одобрят дадена методика, те ще приемат като обективна и достоверна съответната класация.
Има експерти, които съветват да не се стремим да прилагаме европейските образователни модели. Как българските висши училища трябва да се подготвят за времето, когато ще сме част от Европейския съюз?
- Няма единен европейски образователен модел. Всяка страна е внесла определена специфика в националната си образователна система. Има обаче някои общи параметри на образованието в Европа и ние не може да не се съобразяваме с тях - примерно образователно-квалификационните степени и основните им параметри. В скоро време българските университети ще излязат на много по-конкурентоспособен образователен пазар, който неминуемо ще наложи изискването за по-високо качество на обучението. Тези, които не съумеят да го постигнат, ще трябва да затворят вратите. Впрочем аз твърдя, че и сега в България доказалите се във времето университети и някои от новосъздадените провеждат обучение на европейско равнище.
Не се ли стигна до пренасищане на пазара на труда с икономисти, юристи… Разполагате ли с информация за професионалната реализация на вашите студенти?
- Отнасям се скептично към подобни констатации, защото ги слушам още от времето, когато бях кандидат-студент. Университетите нямат задача да подготвят кадри само за потребностите на деня. Те обучават специалисти и с оглед на бъдещи потребности. Друг е въпросът, че икономиката ни не се развива с темповете, които бихме искали, и не може своевременно да ги поеме. Що се отнася до реализацията на завършилите УНСС, ежегодно правим проучвания. С малки различия за отделните години 76% от завършилите работят по специалността си, а 16% - като икономисти, но по специалност, различна от завършената. Тоест само 8% не работят това, за което са учили в УНСС.
Вие сте председател на Съюза за стопанска инициатива. Възможно ли е работодателите да бъдат стимулирани по някакъв начин да поддържат по-тесни взаимоотношения с университетите и да инвестират във висшето образование?
- Това е изключително важен въпрос и за двете страни. Сега връзката между тях е напълно прекъсната от Закона за висшето образование, който не позволява работодателят да поръча обучението на свои кадри в държавните университети. Ще дам един пример. Миналата година разкрихме магистратура по корпоративна сигурност. Привлякохме най-добрите лектори в света - американски, руски, френски и други професионалисти в тази област. Веднага получихме заявка от известна българска фирма да обучим 25 нейни служители. Условието й беше само едно - в групата да няма хора от други компании. Абсолютно нормално изискване, като се имат предвид характерът на специалността и фактът, че по време на дискусиите и семинарите може да се разкрие много информация, която има конфиденциален характер за фирмата. Прекрасен пример за взаимоотношения между бизнес и университет. Да, но университетът не може да отговори на такава поръчка, като сключи договор. Законът пречи. Той изисква да се обяви приемен конкурсен изпит и до него да се допуснат всички желаещи. Така и направихме, но понеже се явиха много други кандидати, които издържаха изпита, фирмата оттегли заявката си.
За да се възстанови връзката бизнес - университет, е необходимо да се даде възможност на университетите свободно да се договарят с работодателите по въпросите на обучението на кадрите.

Facebook logo
Бъдете с нас и във