Банкеръ Daily

Управление и бизнес

Държавните предприятия остават във фокуса на Мярката "60/40"

Служебното правителство се опита да позаглади най-грубите пропуски в Плана за възстановяване и затова още дори не сме на опашката за оздравителните милиарди от ЕС. Същото се случи и с прехвалената спасителна мярка "60/40". Въпреки фанфарите и фойерверките, Борисов и коалиционните му партньори наляха големите пари в държавните предприятия и в добре селектиран набор от фирми послушковци, а нормалният малък и среден частен бизнес бе зарязан на доизживяване.

 

Днешните опасения са като вчерашните - мярката "60/40" отново е "прицелена" в големите държавни предприятия. Нищо, че преди около три месеца - на 1 юли - бившата вече служебна власт обяви, че мярката е с нов дизайн. За фирмите със спад на приходите между 30 и 40%, подкрепата ще е в размер на 50% от осигурителния доход. За фирмите със спад над 40%, подкрепата остава в размер на 60 процента. Преди това се изискваше 20%  понижение на приходите. Очаквано, повечето фирмите, които са със спад над 50% и ще се възползват от новия дизайн, са от сектора на туризма.

Мярката 60/40 ще продължи да се изпълнява до края на годината, но за да са сигурни плащанията, според социалния министър Гълъб Донев, се налага актуализация на бюджета. По мярката към момента са изплатени 1.498 млрд. лева. С тези пари са подпомогнати над 13 000 работодатели и е запазена заетостта на 311 000 работници и служители. Като само от 1 юли насам, от парите по мярката са се възползвали 2289 работодатели и 68 000 работници и служители.

Едната ръка взима, другата дава

При предишният социален министър Деница Сачева лъвският пай от субсидиите беше за държавните предприятия – едната ръка дава, другата получава. От мярката са получили пари "Мини Марица-изток", "Български пощи", транспортните и логистични  предприятия към общините, включително софийският Център за градска мобилност, който е получил над 1.1 млн. лева. За озвучаването в метрото също е отпусната субсидия. Бизнесът обаче твърди, че след 1 юли тези фирми продължават да са сред най-подпомаганите, защото били големи работодатели.

"Mяpĸaтa 60 на 40 cтapтиpa минaлaтa гoдинa в мнoгo лoш дизaйн, пopaди тoвa пpeз aпpил 2020 г. Бългapия имaшe нaй-гoлям pъcт нa бeзpaбoтицaтa в EC. И тoвa бeшe peзyлтaт oт тaзи нecĸoпocaнa мяpĸa. Cлeд тoвa тя бe пpoмeнeнa, но със залитане в oбpaтнaтa ĸpaйнocт - мярката cтaнa изĸлючитeлнo paзтoчитeлнa и нeфoĸycиpaнa. Ceгa e мнoгo пo-дoбpa, в paмĸитe нa oгpaничeниятa“, коментира председателят на Асоциацията на индустриалния капитал Васил Велев.

Нескопосана или не, големите фирми - държавни и частни, не могат да се оплачат от нея.  Haй-мнoгo ĸoмпeнcaции до момента са изплатени на предприятията от преработващата промишленост – над 397.8 млн. лв., за запазване на около 117 000 работни места.

Сектор „Хотелиерство и ресторантьорство“ е подпомогнат с около 126.4 млн. лв. за 54 000 работни места.

Към работодателите от търговията са насочени 107. млн. лв. за 34 000 работници и служители. Предприятията от добивната промишленост са получили 75 млн. лв. - за 9000 запазени работни места. А сектор "Транспорт, складиране и пощи“ – 82 млн. лв. - за близо 27 000 работници и служители.

Синдикатите искат пари за "Мини Марица-изток"

При обсъждането на новия дизайн на мярката КТ "Подкрепа" бяха единствените, които не го подкрепиха. Икономическият съветник на синдиката Ваня Григорова заяви, че това, което ги спира, е фактът, че "Мини Марица-изток" няма да бъдат обхванати от това подпомагане, защото се увеличава размерът на спада на приходите, които трябва да има едно дружество, за да получи пари от бюджета.

"Оказва се, че за мините няма 20 млн., за да ги подкрепи, за да не затворят, а има намаление на ДДС в ресторантьорството. Заради това в "Мини Марица-изток" може да се стигне до съкращение на 2000 миньори, което е огромен проблем“, коментира Григорова.

Тя обаче не отчете факта, че щом дружеството не влиза в графата за подпомагане, явно няма толкова големи загуби. Другият факт е, че скоро мините би трябвало да получат финансиране за преход към по-чисто производство, както предвижда европейския зелен план. Искаме или не, до 2030 г. много от замърсяващите производства ще трябва да останат зад гърба ни. За държавата ще бъде крайно неизгодно да влага милиони в потъващи бизнеси, вместо да се заеме с преквалификация на работниците и нови производствени планове. 

Ако има ново затваряне, парите да са сигурни

Служебните социално и финансово министерство са предвидили продължаване на подкрепата към бизнеса и заетостта, дори ако се наложат по-строги мерки заради пандемията. Според тях обаче,  ако актуализацията на бюджета не случи, трудно биха се намерили допълнителни средства за размествания по различни разходни пера на бюджета.

В края на август икономическият министър Кирил Петков обяви, че служебното правителство може да подкрепи бизнеса с 430 млн. лв. при ново затваряне като 260 млн. лв. от тях са предвидени за Мярката "60/40", 100 млн. лв. - са за самоосигуряващите се лица, 30 млн. лв. - за авиоиндустрията. С останалите 40 млн. лв. ще бъдат финансирани безвъзмездни мерки.

Правителството предупреди, че без подкрепа за бизнеса е възможно той да прибегне към съкращения на персонал и регистрираната безработица да достигне 7% до края на годината. Към 24 август равнището на регистрирана безработица, по данни от Агенцията по заетостта, е 4.93 на сто. Според ведомството наред с това ще има силно изразен негативен ефект за бизнеса, който няма да разполага с персонал при нормализиране на обстановката и няма да може да възобнови бързо предкризисния обем на производство.

Очевидно е, че добра или лоша, мярката "60/40" е необходима. Стига, разбира се, ако следващото правителство (без значение дали то ще е служебно или постоянно) й направи още един редизайн - в полза на малкия и средния частен бизнес, разбира се. Въпросът е какво ще се случи на изборите през ноември и дали тези, които ще влязат във властта, ще успеят да съберат политическа воля и личен кураж, за да свършат необходимото.

Facebook logo
Бъдете с нас и във