Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

Държавата узря за партньорство с бизнеса

Доживяхме ли най-сетне държавата и бизнесът да си стиснат ръцете, или отново всичко ще си остане в сферата на добрите пожелания. Логично е да задаваме този въпрос, след като през седмицата правителството най-накрая одобри дългоочаквания проект на Закон за публично-частното партньорство. За съжаление основания за скептицизъм не липсват. На бизнес отношенията между държавата и частния сектор у нас никога не се е гледало с добро око. Разбира се, за това си има причина - обикновено зад подобни връзки се крият всевъзможни корупционни схеми и винаги се прокрадват личните интереси на хора от властта.


След като се опари от неиздължените сметки на управляващите (от 2009-а насам) бизнесът пък въобще не иска да чуе за сътрудничество с държавата. Най-малкото защото знае, че ще си получи парите за свършената работа с огромно закъснение. Така че ред в отношенията е крайно време да се сложи. И за това кой какво дава при взаимното партньорство, и за това кой какво ще свърши, и за това кой колко ще спечели от него. На Запад публично-частните партньорства (ПЧП) са добре приети от десетилетия и носят редица облаги за обществото. Колкото и изненадващо да звучи, в нормативната база у нас дори няма правно определение на термина публично-частно партньорство, въпреки че той се използва широко в различни наредби и приложения. Няма и конкретна структура или звено, което да се занимава с тази дейност. Всичко свързано с ПЧП се изчерпва с част от задълженията само на един от отделите към една от двайсетте дирекции във финансовото министерство. Нещата обаче са напът да се променят, и то коренно.


Преди всичко в новия закон се дефинира публично-частното партньорство. То е дългосрочно договорно сътрудничество между един или повече публични партньори и един или повече частни партньори за извършването на дейност от обществен интерес при оптимално разпределение на ресурси, рискове и отговорности между партньорите. Законопроектът определя още, че ПЧП се реализира чрез партньорски или концесионен договор за строителство и услуга. Разликата е, че в първия вариант частният партньор не получава приходи от потребителите на дейността или от други (трети) лица във връзка с тази дейност.


Държавната политика в тази деликатна материя ще осъществява министърът на финансите, за да се гарантира ефективното харчене на публични средства, както и по-добрият контрол върху него. Предлага се всички проекти (без значение дали са държавни, или общински), по които се предвижда финансова подкрепа, да се съгласуват предварително с ковчежник №1 на държавата. Той ще трябва да гарантира също, че поетите ангажименти са бюджетно поносими, че необходимите средства са осигурени и изпълнението на дейностите няма да доведе до финансови сътресения в сметките на съответните ведомства или общини.


На практика партньорството с бизнеса ще бъде приложимо за всички обекти на социалната инфраструктура (болници, училища, детски градини, затвори, спортни обекти, социални жилища и др.). В този кръг влизат още безплатните за потребителите обекти на техническата инфраструктура (текущо и зимно поддържане на пътища, жп гари, обекти на жп инфраструктурата, събиране, депониране и преработване на битови отпадъци и др.), както и всички други договори за услуги от обществен интерес, при които заради изискването за социална поносимост на услугите публичният сектор трябва да поеме част от разходите. Дефинирани са формите и условията за финансова подкрепа, която предоставя публичният партньор. Това ще става при реализиране на проекти, при които частният партньор не получава приходи от потребителите на дейността, за да се постигне социално приемлива цена на услугата или при необходимост да се възстанови обектът, ако е пострадал от природна сила. Формата и максималният размер на финансовата подкрепа ще се определят с решението за откриване на съответната процедура, като размерът ще е съобразен с бюджетните възможности на публичния партньор, пише в разясненията към закона. Със законопроекта се предлага и промяна в Закона за концесиите, която възстановява конкурсните процедури състезателен диалог и договаряне с обявление (но в ограничени случаи). В сега действащия правилник единствената допустима процедура е откритата. Но поради липсата на гъвкавост тя не позволява избор на частен партньор в по-сложните от правна или финансова гледна точка случаи, се казва още в мотивите към норматива.


Това обаче може да се окаже една доста удобна вратичка която дава възможност за заиграване с определени лица или фирми. Състезателният диалог представлява комбинация от ограничена процедура и процедура на договаряне, като възложителят има само най-обща идея за обекта на поръчката, но не знае как да я осъществи на практика. Състезателният диалог е свързан с много време и разходи както за възложителя, така и за кандидатите. При него често се получава противоречие между принципите на публичност и равнопоставеност и фактическата възможност за фаворизиране на определен кандидат. Проблемът е, че комисията и органът, който организира провеждането на процедурата, гарантират равнопоставеност на всички участници, включително и да не предоставят информация, която да дискриминира и облагодетелства някои от тях за сметка на други. Но всичко това досега многократно се е оказвало само добро пожелание и няма никакви гаранции, че в бъдеще нещата ще се променят. В новия норматив е предвидено проектите за ПЧП да се планират предварително, чрез изготвянето на Национална програма и План за действие. В нея ще се включват проектите за партньорства с бизнеса, независимо от източника на финансиране и от етапите на изпълнение. Планът пък ще се изготвя по години и ще съдържа сроковете за изпълнение на етапите на включените в програмата проекти и необходимите средства за тяхната реализация, ще бъдат посочени и източниците на финансиране. За ПЧП на общините съответният общински съвет ще разработва и приема конкретен план.


Според Евгений Кънев, съосновател на Европейския институт за стратегии и политики (ESPI), една от най-важните причини досега държавата да не си сътрудничи с бизнеса е, че на пръв поглед този модел изглежда скъп. Публичният сектор смята, че ПЧП е трудоемко начинание, свързано с много повече разходи, отколкото провеждането на обществени поръчки. Това наистина е така, но само що се отнася до първоначалната инвестиция. Ако обаче се проследи проектът през целия му живот, нещата се обръщат. При публичните процедури се плаща еднократно, но след това поддръжката на обекта изисква допълнителни средства, докато при ПЧП тези разходи са за сметка на частния партньор, обяснява Кънев. Изглежда обаче, сегашните ни управници са стигнали до извода, че публично-частното партньорство е и лесен начин за намаляване на бюджетните разходи чрез привличане на частен капитал в публичната сфера. От Министерския съвет обясняват, че комбинирането на ограничените публични средства с финансовите възможности на частния сектор и еврофондовете посредством публично-частното партньорство ще спомогне за покриване на нуждата от инвестиции в техническа и социална инфраструктура, в услуги от обществен интерес, в научноизследователска дейност и други.


Има и друго - ПЧП гарантира по-добро качество на услугите - все пак ако проектът не е изпълнен добре, инвеститорът няма да може да си възвърне вложенията. Само за сравнение - при обществените поръчки изпълнителят изобщо не се интересува от това, дали се работи качествено, тъй като той просто взима парите и си тръгва. Всъщност именно това е и най-ключовият момент за ПЧП - държавата прехвърля риска към частния си партньор.


Най-неприятното е, че всички тези безспорни ползи се обръщат на 180 градуса, когато става дума за българската действителност. Макар и единици, опитите на държавата да си сътрудничи с бизнеса досега са достатъчно показателни. Най-яркият пример е грандиозният скандал около концесията на магистрала Тракия, при която неясно как избраният българо-португалският консорциум Магистрала Тракия успя да си издейства гаранции от държавата за минимален трафик.


В последна сметка може да се надяваме, че с новия закон публичните партньорства в България най-сетне ще придобият европейски вид.

Facebook logo
Бъдете с нас и във