Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ДЪРЖАВАТА СТАНА ЗАЛОЖНИК НА ГАЗА И ПАРНОТО

Данданията около цените на природния газ, закъсалите топлофикации и санкциите за нередовните платци на парното доби истерични размери. Особено през последните дни, когато се разбра, че шоковото поскъпване на синьото гориво няма да ни се размине, а от Булгаргаз и топлофикациите започнаха да затварят кранчето на потребителите длъжници. Разправиите се пренесоха и в парламента и този път като че успяха да поразклатят върховната власт, извисила се над всекидневните житейски проблеми. Причината е, че ситуацията вече излиза от контрол, а последствията могат да се окажат фатални. Високите цени на газа ще доведат до фалит не само топлофикациите, но и предприятията от металургията, химическата, стъкларската и керамичната промишленост. Торове за селските стопани няма да има или ще са на невъзможни цени, така че догодина съвсем ще го закъсаме с реколтата. След земеделието ще пострада и животновъдството, а и цялата ни хранителна индустрия. Спирането на парното пък ще принуди стотици хиляди домакинства да се отопляват на ток, консумацията рязко ще нарасне и нищо чудно предстоящата зима да ни сурвака с дискотечен режим (или с непосилни цени на електроенергията). Сред потърпевшите ще е Булгаргаз, който не само че няма пари да плати на руснаците за необходимото на страната синьо гориво, но и рискува да излезе на червено, и то със значителна загуба. Колкото до топлофикациите, които през последните години задлъжняват все повече и повече, те са си в технически фалит, нищо че съдът не ги е обявил в несъстоятелност. Банкрут би трябвало да поискат и стотици хиляди домакинства, дължащи общо над 230 млн. лв. за парно.
Разбира се, фалит на физически лица у нас няма. Трудно се обявяват в несъстоятелност и предприятията от комуналната сфера, включително и в развитите демокрации. На Запад обаче подобен проблем щеше бързо да се реши, като освен всичко друго, се потърси и отговорност от ръководствата на съответните компании, изпълнителните и общинските власти. У нас за отговорност само се говори, и то от ден до пладне, след което нещата продължават постарому. Примерите не са един или два:
разхищения и корупция в Топлофикация - София
има, и то за десетки, дори стотици милиони. Известни са и виновниците (или поне един от тях). Но наказани няма, а липсите и надписването на сметките продължават. Никой досега даже не признава, че столичното дружество продължава да е черна кутия, в която не се знае какво влиза, къде отива и на каква цена. Впрочем така е и с повечето от останалите топлофикации в България. Доказателствата са чисто икономически. Във финансовите им потоци капиталови съставки липсват, а амортизационните отчисления са незначителни. Тоест основното перо в крайната себестойност на произвежданата топлоенергия - малко над 87%, е цената на използваното гориво. За софийското парно, а и за почти всички останали това е природният газ. Другите 12-13 на сто са експлоатационни разходи, включително и заплащане на външни услуги. Така би трябвало да е, ако цената на топлоенергията се определя прозрачно, въз основа на нормалните икономически правила.
За съжаление практиката е съвсем различна. У нас цената на 1000 куб. метра природен газ в момента е 434.8 лв. с ДДС - 212.2 евро. В Германия същото количество е над 310 евро, което е с поне 1.46 пъти по-скъпо. Но за апартамент от 67 кв. м в Берлин германците плащат за парно и топла вода по 650-700 евро на година, а в София за отопление на същото жилище досега се плащаше годишно между 1500 и 1800 лв., които са равни на 763-916 евро. Че софиянци плащат за парно и топла вода със 17-35% повече от берличани, е известно не само на специалистите в бранша, но и на хората от Столичната община, потрошили десетки хиляди за обмяна на опит с европейските столици. Знае се и от обикновените абонати, чиито роднини или приятели са зад граница. Само че никой досега не задава въпроса защо топлоенергията в София е по-скъпа от германската? Да не говорим за някакви анализи и търсене на причините за високата цена.
Напротив - собствениците на дружеството (Столичната община с 58% и държавата с 42%) и неговите шефове не спират да ожалват тежкото му финансово състояние и бягат като опарени от исканията за повече прозрачност в сметките му. Оставяме без коментар драстичния пример с милионите на Валентин Димитров-Топлото, за които и до ден-днешен се твърди, че нямат нищо общо с парите на топлофикация, а са дошли от... нищото. Без обяснение остана и фактът, че и бившият столичен кмет Стефан Софиянски, а и сегашният Бойко Борисов не приеха условието на Световната банка за назначаване на чуждестранен мениджмънт в Топлофикация - София, и то чрез конкурс. Тогава може би щеше да се разбере, че от предприятието изтича много. Доста повече от 30-те милиона лева, открити по сметките на Вальо Топлото. Във всеки случай горницата от 17-30% над берлинските цени на парното е от порядъка на поне стотина милиона годишно, които
потъват в частни или партийни каси
Говори се, че бившият шеф на столичното парно е носил куфарчета на Раковски 134 и при царските хора. Контактите му с Позитано 20 не се коментираха особено, но като се сетим как бившият министър на икономиката и енергетиката Румен Овчаров бранеше поста на Валентин Димитров, връзката ще да е била доста топла. Доказателства за предизборните парно-подаръци едва ли ще се намерят, но е публична тайна, че през последните десетина години над дружеството неизменно бе опъван политически чадър.
Кражби и разхищения сигурно има и в малкото останали все още общински топлофикации, но размерът им, изглежда, е доста по-скромен. В частните дружества обаче ситуацията е доста по-различна. Частникът не би окрал сам себе си, но защо да не вземе нещо от държавата като безплатен газ например. Начинът е да не се плаща за изконсумираното синьо гориво и да се намерят вратички (включително и чрез партийните централи) задълженията непрекъснато да се разсрочват. Така ставаше досега с топлофикациите в Бургас, Враца и Сливен, чийто собственик е най-големият нашенски инвеститор в енергетиката Христо Ковачки. През последните две седмици оттам неколкократно обясняват, че са започнали да се издължават, но поставеният им срок - 19 септември, бил невъзможно кратък. За броени дни - от началото на септември насам, милиони наистина не се събират лесно. (Друг е въпросът как Ковачки събра 100-те милиона за ТЕЦ Бобов дол?)
Причината за целия плач на топлофикациите (и общинските, и частните) се изяснява, като погледнем дружествата във Варна, Пловдив и Русе. И те са частни - от април 2007-а варненското е собственост на френската компания Далкия, в средата на 2006-а Топлофикация - Русе бе купена от Словенске Електрарне (словенския НЕК), като по-късно в нея влезе и регистрираната в Швейцария руска фирма Мечел интернешънъл холдингс, а предприятието в Пловдив е притежание на австрийците от EVN (собственик и на електроразпределителната мрежа на Югоизточна България). Въпреки че преди приватизацията си дружествата бяха натрупали големи задължения за консумирано синьо гориво и имаха доста несъбрани сметки от абонати, днес те са напълно коректни във взаимоотношенията си с Булгаргаз. Една от първите задачи на новите собственици бе да постегнат топлопреносните мрежи, където се губи над една трета от подаваната топлоенергия. Интересното е, че варненското предприятие е единственото, което намали цените си през започващия отоплителен сезон, а неотдавна Доменик Дюда - директор на Далкия България, обяви, че тарифите могат още да поевтинеят.
Французите със сигурност не работят на загуба, но управляват дружеството по правилата на пазарната икономика - през октомври ще влезе в експлоатация новата ко-генерационната мощност, предвижда се изграждане на турбина на биомаса, а инвестиции в топлопреносната мрежа ще намалят в пъти 35-процентните загуби. И докато топлофикация Далкия може да послужи за пример как се стопанисва енергийно дружество,
Булгаргаз е еталон на партийно-лобистки игри
Известно е, че шефовете му разчитат нетолкова на професионализъм, а на партийна подкрепа, особено през последните няколко години. Инак трудно бихме си обяснили очевадните закононарушения и в холдинга, а и в отделните дружества, за които в. БАНКЕРЪ вече писа. Против всякаква логика е не само огромният административен персонал в шапката, която би трябвало да има само координиращи функции, но и милионите, платени за наема на луксозния столичен хотел Анел. Какви и колко са разхищенията в газовата компания, установяват в момента служителите на Държавната агенция за национална сигурност (ДАНС), а според осведомени и хората на министър Петър Димитров. По-сериозните проблеми на газовия монополист обаче са в доста сбърканата схема на преструктурирането му, както и в липсата на икономическа логика при управлението му. Очевидци разказват, че неплащането на милиони за изконсумиран газ се уреждало... с едно телефонно позвъняване. Така по неофициална информация задълженията към търговското дружество вече са над 250 млн. лева. От Булгаргаз обявиха през седмицата, че само Топлофикация София има 150 млн. лв. стари дългове (до септември 2007-а), а новите надхвърлят 74 млн. лева. Останалите не бяха огласени, но бе оповестено, че за периода януари-август 2008 г. Булгаргаз е калкулирал загуба от над 61 млн. лева. През последните две седмици компанията започна силово (чрез спиране на кранчето) да събира газовите дългове. И с това на практика отприщи истерията, от която
най-потърпевши ще се окажат... обикновените абонати
Дори и тези, които коректно са си платили всички сметки. Булгаргаз намали с 35% горивото, подавано към столичната топлофикация, и заплаши, че ако не се уреди новият й дълг, ще затегне кранчето още повече. От Топлофикация София пък започнаха да изключват топлоподаването на сгради с над 50% неплатени сметки за парно, наказвайки и редовните платци. Комисията за защита на конкуренцията моментално скочи и обяви, че за това самоуправство столичното предприятие ще бъде глобено с 300 хил. лева.
При обиколката си из сградата на Народното събрание в сряда (17 септември) изпълнителният директор на Топлофикация София Петко Милевски съобщи, че вземанията й от неизрядни клиенти са над 230 млн. лева. Но събирането на неплатените сметки било блокирано, защото с последните промени в Гражданскопроцесуалният кодекс от април това може да стане само със съдебно решение. Така процедурата твърде много се забавя, като делата се точат по две-три години, обясни заместник изпълнителният директор Иван Маринов. По думите му сега текат процедури срещу длъжници за 60 млн. лв., но никак не е ясно кога ще приключат. Затова от Асоциацията на топлофикациите предложиха промени в Закона за енергетиката и в двата процесуални кодекса (НПК и ГПК), така че да могат да събират задълженията си с извлечение от сметката чрез изпълнителен лист. С друга поправка се иска кражбата на топлинна енергия да стане криминално престъпление, каквото е кражбата на ток. Отделно с предлаганите промени в Закона за етажната собственост се настоява при неплащане на две трети от абонатите в сградата пък топлофикациите да могат да спират общото захранването. В момента отказването от парно става чрез писмено съгласие на живеещите и решение на общото събрание на етажната собственост.
Ръководството на дружеството ще поиска помощ от ДАНС срещу клиенти с натрупани големи задължения, които имат финансови възможности да плащат сметките си, но не го правят, изпъчи се в парламента Петко Милевски, допълвайки, че част от длъжниците са натрупали дългове от по над 20 хил. лева. Според топлофикационния шеф съществувала законова възможност за намесата на агенцията, тъй като сигурността на доставките е част от националната сигурност. Защо обаче ръководството е оставило нещата да стигнат дотук и какво са управлявали началниците, та сега друг да им върши работата, Милевски не каза.
Не е ясно дали предлаганите законови промени ще бъдат приети, но няма никакво съмнение, че започнатото поетапно спиране на сгради с над 50% неплатено парно ще принуди съседите да се хванат гуша за гуша. В същото време на баш-виновниците отново ще се размине. И нито имената им ще бъдат оповестени, нито милионите им ще бъдат иззети. Видно е още, че агентите в ДАНС занапред ще бъдат доста заети в издирването на тези, които могат да си платят парното, но не искат, тъй като се чувстват обидени и ограбени от очевадните кражби в столичната топлофикация. И тъй като Наказателният кодекс предвижда лишаване от свобода на всеки, който застраши националната сигурност, най-вероятно проблеми ще имат и директорите на затворите. За тяхно облекчение някой умник утре може да предложи да бъде институализирано ново Белене. Но не на острова, приютявал десетилетия наред противниците на социалистическия режим, а на изграждащата се атомна централа. Така всеки, който с неплатената си сметка за парно е застрашил Топлофикация София с фалит, а държавата с режим на тока, ще внесе своя дан в строежа на Втора атомна. Както впрочем учителите на сегашните социалисти строяха нови заводи - с трудови лагери и с яки бетонни стени.

Facebook logo
Бъдете с нас и във