Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ДЪРЖАВАТА СЕ УМОРИ ДА СЕ БОРИ С ПИРАТСТВОТО

Сред работите, които българските министри свършиха през февруари, бе и тази да прекратят действието на едно постановление отпреди десет години. На стр. 55 на Държавен вестник от 14 февруари е поместено на пръв поглед безобидното съобщение, че кабинетът отменя Постановление № 87 на Министерския съвет от 1996 г. за контрола върху използването на обекти на авторското право и сродните му права, лицензирането на производителите на компактдискове и на производителите на матрици (стампери) за производството на компактдискове. След като решението, взето още от кабинета Виденов, вече не е в сила, производителите и вносителите на музикални, видео и филмови носители и на телевизионни и радиопрограми оттук насетне не са длъжни да регистрират в Министерството на културата (МК) продуктите, с които търгуват, да посочват технологичния брак и да уточняват от еди си колко носителя без запис колко със запис са направили. Както и да дават по-подробна информация за себе си. С отпадането на постановление № 87 министерството вече няма да упражнява контрол над продуктите, защитени от Закона за авторското право и сродните му права по своя инициатива, а ще действа по сигнали. Просто казано, оттук-нататък секторът се оставя в ръцете на саморегулацията, при която действащите на пазара фирми ще се следят една друга.
По принцип отмяната на всеки тромав регистрационен или лицензионен режим, който спъва стопанската инициатива, би трябвало да се приветства. В конкретния случай обаче фанфарите ще почакат. Преди тях е добре да се припомни, че на 14 февруари правителството отмени не друго, а онова постановление, благодарение (или поне следствие) на което преди години България слезе надолу в прословутия списък 301, с който американската президентска администрация класира държавите без ефективни мерки за борба с интелектуалното пиратство. Ако не заради, при всички случаи след приемането на въпросния документ голяма част от чуждите наблюдатели спряха да наричат България втория най-значим (след Китай) производител на пиратски CD-та в световен мащаб. И отбелязаха, че почти всички известни им фабрики за незаконен презапис са напуснали страната и са се изнесли на други места по света.
Решението на изпълнителната власт да остави контрола над търговията с интелектуален труд в ръцете на конкуриращите се на пазара фирми обаче има една съществена слабост. За да се разчита преди всичко на саморегулация, големият брой играчи в процеса би трябвало изцяло да се движат от страната на светлия бизнес и да не разчитат на сиви хватки. Само тогава те без страх ще защитават правата си и открито ще общуват с контролиращите органи. И въпросът е колко компании от музикалния, филмовия, телевизионния, кабелния и видеобранша в страната са готови на подобна смелост в момента? И дали повечето не предпочитат да си траят от страх сами да не загазят при проверка?
Интересно е запитали ли са се в Министерството на културата защо по-голямата част от кабелните оператори в страната предпочитат да плащат за телевизионни програми, които със сигурност не са лицензирани да се препредават на територията на страната? А дали не е защото самите те крият част от абонатите си? И по логиката ти на мене, аз на тебе са решили да отделят някой лев за нещо, за което по принцип не са длъжни да плащат, вместо да се развикат и да предизвикат проверка и в собствените си недотам чисти обори? Пита се обаче как тогава държавата ще очаква на пазара на кабелен тв пренос да съществува саморегулация, която да подпомага културното ведомство да си върши работата?
Преди да прекрати действието на постановление № 87, правителството може би трябваше да се замисли и има ли сили дирекция Авторско право и сродни права към МК да се справи с новите си задачи. В тях пише, че вече не фирмите са длъжни да тропат на вратата й, за да получат разрешение, а обратното - малобройните й служители трябва да обикалят по села и градове и да проверяват сигнали, че еди кой си няма разрешение да се занимава с това, което се занимава. И не беше ли по-добре, след като ще се сменя системата за контрол, първо да се създаде адекватната на нея организация.
Естествено никой не е толкова наивен да твърди, че няколкото написани преди и отменени сега изречения имат толкова епохално значение, ако зад тях не стоят мощта и енергията на държавата. И да не отчете, че ако тя е решила да си свърши работата, останалите действащи правила и закони могат да се навържат така, че никой да не се сети за постановление № 87. В същото време обаче опитът достатъчно ясно е показал, че в България едно и също зло трябва да се забрани няколко пъти, за да се предотврати веднъж. Също така е вярно, че по света продължават да се ориентират за случващото се в страната по официалните сигнали, които администрацията разпраща. И е трудно да се повярва, че някой ще ни благодари за отменения акт. След като само преди месеци Европейската комисия за пореден път припомни, че една от най-дразнещите хората на Запад характеристики на държавата ни е неспособността й да затвори цепнатините, в които цъфти интелектуалното пиратство.
Светослав Спасов

ПОСТАНОВЛЕНИЕТО ПРЕЧЕШЕ НА НЯКОГО
През изминалите години ефектът от постановление ПМС№ 87/1996 г., което Министерският съвет отмени неотдавна, бе значителен. Смятам, че картината на аудио-визуалния пазар днес е коренно променена в сравнение с времето преди влизането му в сила. И въпреки дългогодишното му действие оценките за България за нивото на пиратството продължават да са остро критични. Защо тогава то бе отменено? Отговорът е еднозначен - защото пречеше. Макар да има нова нормативна уредба за лицензиране на производството на магнитни носители, към днешна дата постановлението съвсем не бе изживяло актуалността си. Тенденциозна и провокативна за външните наблюдатели е отмяната му точно два-три месеца преди очаквания с трепет и съмнения голям мониторингов доклад в навечерието на пълноправното ни членство в Евросъюза. Логично е да питаме - чие търпение провокираме и на чие късогледство разчитаме с тази формална манифестация на либерализиран режим за разпространение на интелектуални продукти и цели телевизионни програми. Справка - базарът на пл.Славейков в столицата. Да не говорим за телевизионните канали, достигащи бройката 100 при някои оператори. Дали отговорните фактори си задават въпроса - с какви приходи се заплащат авторските права за толкова много програми?
С отмяната на постановлението Министерството на културата драстично намалява собствената си работа по регистрацията на участниците на пазара и по контрола им. Надеждата е, че пазарът у нас вече е способен да се саморегулира. Което е една илюзия, особено по отношение на софтуера и на ИНТЕРНЕТ. Ще спечели ли България от свалянето на една ефикасна, макар и непълноценно използвана досега бариера срещу неправомерна експлоатация на чужда интелектуална собственост? Ще затвърдим ли репутацията си като територия, достойна за инвестиции в индустрията на интелектуални продукти? По тази проблематика модерният свят е свръхчувствителен и безкомпромисен.

Facebook logo
Бъдете с нас и във