Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

Държавата развърза кесията

Въпреки неспирните призиви на управляващите за затягане на коланите, държавата харчи доста по-нашироко в сравнение с миналата година. За първите осем месеца на 2011-а централната и местната власт значително са увеличили разходите си за строителство, доставки и услуги, като обемът им дори доближава до нивата за цялата 2010-а. Справка в Агенцията за обществени поръчки показва, че от януари до август са били възложени договори за 3.2 млрд. лв., 115.6 млн. евро, 40 млн. йени и 475 хил. щ. долара. За дванадесетте месеца на 2010-а стойността на контрактите е била 3.57 млрд. лв., 243 млн. евро и 49 млн. щ. долара. Така, ако тенденцията за повече разходи се запази до края на декември, по всяка вероятност ще бъде отчетен ръст от 30-40 на сто в платените от държавните структури пари за обществени поръчки.
При всичките данни за продължаващ спад в строителния сектор средствата, насочени от правителството и местните власти по това направление, се увеличават и вече достигат 1.59 млрд. при 1.43 млрд. лв. за цялата минала година. Прогнозите за септември, октомври, ноември и декември пък са още по-оптимистични. Очаква се само в сферата на екологията - за пречиствателни станции и сметища, да бъдат похарчени около 300 млн. лв., а още около 150 млн. лв. ще отидат за договорите за магистрала Струма. Така общата сума със сигурност ще надмине 2 млрд. лв., което обаче остава далеч от постиженията през 2008-а и 2009-а.
С добро темпо вървят и разходите за доставки. Към 20 август те вече достигат 1.4 млрд. лв. при 1.86 млрд. лв. за 2010-а, докато при поръчките за услуги няма особена промяна. При тях договорите са за около 550 млн. лв., при 800 млн. за 2010-а.
Повечето пари за публични търгове не могат да се приемат като знак за съживяване на икономиката. Увеличаването в най-голяма степен се дължи на еврофондовете, ефектът от които наистина стана видим за широката публика едва през тази година. Благодарение на средствата от оперативните програми държавата и общините сериозно попълват дупките в бюджетите си, поради което имат възможност да отделят повече пари за нови проекти. Така стоят нещата поне на теория. Практиката обаче е малко по-различна. В повечето случаи и кметовете, и министрите продължават да бавят разплащането на изпълнените договори, което поставя пред сериозно изпитание бизнеса. Вярно, че сега става въпрос за забавяне от три-четири месеца при шест-седем през миналата година, но във време на криза и това е много. Според Българската стопанска камара най-сериозни дългове има местната власт, но ако съдим по статистиката на финансовото министерство, към 30 юни просрочените задължения на правителството са били 235 млн. лв., докато на общините са 202 млн. лева.
Друг сериозен проблем при обществените поръчки са множеството нарушения, допускани от възложителите (виж карето). Неотдавна се разбра, че в близо 85% от процедурите, които Сметната палата е проверила, има нередности, като най-често са правени опити за манипулиране на самата поръчка. При търговете, свързани с европари, които уж се контролират много по-стриктно, също са констатирани нарушения. По думите на председателя на одитната институция - Валери Димитров, има редица лоши практики при организирането им и това е трайна тенденция. Лошото е, че и с новия Закон за обществените поръчки нещата няма да се променят. Дори напротив, според сдруженията на бизнеса и неправителствените организации нормативът, който вече е гласуван от парламента на първо четене и трябва да влезе в сила тази есен, отваря множество вратички за корупционни схеми.
В действителност с новите промени се дава възможност на общините да възлагат поръчки без конкурс на собствени фирми за комунални услуги (почистване, ВиК, извозване на боклук и др.). За да се прилагат на т. нар. ин хаус поръчки, дружеството изпълнител трябва да е изцяло общинска собственост, да реализира поне 90% от оборота си от дейности, подобни на възлаганите, и да не осъществява услуги на други възложители. С друга поправка пък нарушителите на процедурите вече няма да бъдат обявявани публично. Мотивът е, че много от тях завеждали дела срещу съответните ведомства за увреждане на имиджа им. Важно е да се отбележи, че тази корекция се пробутва въпреки настояването на Европейската комисия за създаването у нас на черен списък на неизрядните фирми.
Не по-малко впечатляващо е и предложението възложителите на обществени поръчки да имат право да контролират работата на конкурсните комисии по своя инициатива или по сигнал на заинтересовано лице. Казано по друг начин, кметовете, министрите и шефовете на държавни агенции ще могат да се намесват и да коригират решенията на оценителите в правилната посока.
Един от най-големите проблеми при публичните търгове в страната обаче си остава възможността да се сключват анекси и да се променят договори, подписани при определени параметри. Изменение на контракта е позволено при непредвидени обстоятелства, тоест възникнали след сключването на договора, независимо от волята на страните, които не са могли да бъдат предвидени и правят невъзможно изпълнението при договорените условия. С тези мотиви не един и два договора бяха оскъпени значително и дори двойно. Цялата работа е, че в България се предпочита най-евтината оферта, което в повечето случаи е за сметка на качеството, и накрая възниква необходимостта от допълнителни подобрения.

Най-големите възложители
Университетската многопрофилна болница за активно лечение Свети Георги в Пловдив е начело в списъка на възложителите по брой договори. От началото на годината лечебното заведение е подписало 346 контракта, предимно за доставка на апаратура и медикаменти. Възложена е била обаче и поръчка за охрана за 17 800 лв., а в началото на годината са поръчани автомобили за 187 хил. лв. от оторизирания дилър на Renault и Dacia за Пловдив и региона Ауто Ташев ЕООД.
С 220 договора на второ място се нарежда лидерът от миналата година - Специализираната болница за активно лечение на сърдечносъдови заболявания Света Екатерина.
Само с един договор по-малко е ТЕЦ Марица-Изток 2, която през последните години винаги е сред водещите възложители по брой договори. Колкото до безспорния първенец за 2007-а, 2008-а и 2009-а - Столичната община, сега тя се нарежда на четвърто място със 164 поръчки. За сравнение, преди софийското кметство е подписвало между 350 и 560 контракта.

Нарушения
Агенцията за държавна финансова инспекция е проверила през последните четири години над 5500 процедури за обществени поръчки за повече от 5 млрд. лв., като в 60% от случаите са установени административни нарушения. Най-често става дума за въвеждането на условия, които ограничават някои от кандидатите или дават предимство на други. Агенцията е открила и над 1000 случая на непроведени процедури, при които държавата е ощетена с около 220 млн. лева.

Facebook logo
Бъдете с нас и във