Банкеръ Daily

Управление и бизнес

Държавата предлага мерки за 1,5 млрд. лева заради скъпия ток

Компенсации заради скъпата електроенергия се очаква да бъдат получени от декември тази година до края на март 2022 г. Освен обезщетенията за скъпия ток, ще се предложи да се включат и такива за потребителите на природен газ на регулиран пазар. Това обяви на брифинг министърът на енергетиката Александър Николов. В рамките на следващите четири месеца ресурсът, който ще бъде отделен, се очаква да надхвърли 1,5 млрд. лева.

Компенсациите за електроенергията ще се изчисляват спрямо реалната борсова цена в сегмента "ден напред" за юли. Това е базата, от която се тръгва, т.е. 185,59 лева на мегаватчас. Съответно всички консуматори, които са подписали дългосрочни договори под тази цена, няма да получат компенсации. Размерът на помощта ще бъде 75 процента от разликата между базова цена и реална средномесечна борсова цена за съответния месец, но не повече от 30 на сто от реалната цена. Компенсациите на тази база ще надхвърлят 900 милиона лева.

В предложенията ще бъдат включени и потребителите на природен газ на регулирания пазар. "Ще предложим фиксирана схема на мегават час за разходите за ресурс. Това ще доведе до смекчаване на натиска за потенциално повишаване на цените на топлоенергия към крайните потребители. За това са предвидени около 200 млн. лв.", съобщи Николов.

В цяла Европа има криза с цените на тока. България продължава и ще става все по-устойчив член на Европейския съюз, което означава, че няма как у нас да поддържаме много ниски цени, подчерта ресорният министър. С всички замесени контрагенти обсъждаме средносрочни и дългосрочни мерки, които да доведат до значително по-висока степен на прозрачност и предвидимост както за производителите, така и за потребителите, добави той.

"Немислимо е системният регулатор, както и ЕРП-тата да търгуват и закупуват технологичните си разходи ден напред. Ще бъдат предприети инициативи, така че тези разходи да са съобразени с КЕВР и да има дългосрочни договори, които ще се случват прозрачно, каза Николов. И увери, че тези технологични разходи няма да бъдат под шапката на търговски дружества.

От догодина у нас ще има завод за производство на соларни панели. Инвестицията ще надхвърли 150 млн. евро. Целта е от 2022 година у нас да се произвеждат панели с капацитет от минимум 1 гигават, като това по възможност ще бъде бързо разширено. Проучват и възможности за съхранение на електроенергия, както и партньорства за бърза реализация на проекти, свързани с т.нар. умни мрежи.

Енергийният министър коментира проблема с дълговете на "Топлофикация София", като заяви, че от министерството са провели срещи с представители на Столичната община. Над 70% от текущите разходи са за природен газ, като дружеството не разполага с достатъчно мощности за производство на енергия, които да компенсират тези разходи. Значително под максималния размер са доставките от "Булгаргаз", което с оглед на текущите цени, е "меко казано притеснително". Има нещо, което както ръководството на Българския енергиен холдинг, така и екипите на министерството забелязват и то е доста обезпокоително, отчете Николов: "Основен платец и основен длъжник на "Булгаргаз" е "Топлофикация София", но втори поред като длъжник е ТЕЦ "Варна", който текущо дължи над 36 милиона лева. По същия начин както управлението на потенциалните доставки на природен газ, така и управлението на вземанията в дружеството са доста притеснителни. Единственото нещо, което е комуникирано към нас от БЕХ е, че са спрени текущите доставки към ТЕЦ "Варна".

 

Facebook logo
Бъдете с нас и във