Банкеръ Daily

Управление и бизнес

Държавата изгони Вълка от гората

Работилница ли бе да я опишеш...

Като сън наяве изглеждат действията на служебното правителство през последните месеци. Никой до сега не си е представял, че е възможно чиновник да се престраши и да потърси сметка на някой богопомазан. Очевидно обаче след началният тласък, който дадоха санкциите по Закона „Магнитски“, овчедушното раболепие пред силните на деня започва да се променя.

 

За първи път Изпълнителната агенция по горите (ИАГ) към Министерство на земеделието, която от край време обслужваше приоритетно интересите на ДПС-върхушката, тръгна в друга посока.

Още с назначаването на д-р инж. Александър Дунчев за неин ръководител стана ясно, че действащите досега модели на управление генерално ще бъдат сменени. И че недосегаемите досега авторитети, управляващи държавните горски и ловните стопанства в полза на богопомазаните, вече не са такива. Или поне няма да са такива, докато тече мандатът на служебното правителство.

След серията скандали, съпровождащи произвеждането на един от най-известните храненици на държавата - Румен Гайтански (Вълка), в реален собственик на Държавното ловно стопанство "Искър", ръководството на Агенцията по горите поиска

развалянето на договора за „съвместна" дейност с фирмата му  "Био майнинг".

Преди осем години в. "Банкеръ“ пръв съобщи, че горското бижу ще бъде подарено на точно определен човек. В публикация, озаглавена „Опаковаха ловно стопанство "Искър" като коледен подарък“ (декември 2013 г.), разказахме какви чудеса от храброст е сътворил тогавашния министър на земеделието Димитър Греков, за да може Румен Гайтански (съратник и съдружник на Ахмед Доган) безаварийно да получи скъпия дар.

На 7 януари 2014 г., със своя Заповед № РД 49-5, министър Греков сбъдна прогнозата: "договор за съвместно извършване на дейности“ през следващите 15 години в Ловно стопанство "Искър" ще бъде подписан с управителя на "Био Майнинг“ АД Здравко Андреев. Той е управител на още едно дружество - "София имобилен" ЕООД, което е еднолична собственост на "Волф" АД или по-точно - на Румен Гайтански.

Според условията на контракта, частният съдружник на Гайтански е ангажиран с изграждането, ремонта и поддръжата на биотехническите съоръжения. В пари обаче картинката изглежда повече от... грозновата карикатура, да речем: разходите на Вълка по това перо "тръгват" от 8812 лв. и до края на съвместната дейност през 2028 г. спадат до... 560 лева. Горе долу в същия порядък са пресметнати приходите и разходите на Вълка по другите пера. В крайна сметка договореното "салдо" е повече от задоволително: разходи около 150 000 лв. - приходи около 450 000 лева. На година, разбира се.

През 2014 г  конкурсът беше обжалван, стигна до Върховния административен съд и... излезе с индулгенцията на Темида, че от съвместната "ловна" дейност на държава и Вълка по-изгодно нещо не съществува. На 23 юни 2016 г. заветният договор бе подписан и Румен Гайтански получи на тепсия имот от 4700 хектара, чиято югозападна граница е...

16-километрова брегова ивица на язовир "Искър"!

Плюс голямо разнообразие на дивеч -  сърни, елени лопатари, благородни елени, муфлони, диви свине, лисици, вълци, диви котки и т.н. Тоест - все животински видове, които възбуждат ловците от цял свят и чиято цена - в зависимост от възрастта и здравословното състояние на екземпляра - спокойно може да чукне и 50 000 евро "на парче".

Към всичко това можем да добавим и прекрасната ловна хижа, която разполага с ресторант и петнайсетина хотелски стаи. Тя обаче се оказа тясна за новия стопанин на ловното стопанство, макар той едва ли някога е мислил да превърне ловния туризъм в свое основно "препитание".

Освен с придобилата всеобща известност огромна и доказано незаконна сграда, напомняща на луксозен хотел, в ловното стопанства са построени още два незаконни обекта - нов склад (вдигнат уж на мястото на някаква стара постройка) и свинеферма.

На въпросите ни за сарая на Вълка през май т.г. 

новият шеф на Агенцията Дунчев заяви,

 че "на мястото на хотела, който се представя за реконструкция на стара сграда, никога не е имало и един забит пирон", а на мястото на „съпътстващите“ я градежи няма данни да са съществували стари сгради. Всичко това сега е на път да бъде върнато на държавата, стига намеренията на Изпълнителната агенция по горите да потънат в поредната дългогодишна съдебна сага с неясен краен резултат.

Дунчев обясни още, че т. нар. съвместна дейност в ловните стопанства е разрешена след 2008 г. - с подобаващи промени в Закона за лова и опазването на дивеча. Идеята е държавата и частния бизнес да си делят разходите и да се грижат за дивеча, така че да се подобри неговото състояние. Данните до момента обаче показват, че разпределението на правата и задълженията между т. нар. партньори обаче е повече от странно: държавата акумулира само разходи, а частниците - предимно приходи и влияние.

Според експертите на Агенцията, от началото на този тип партньорство, държавата е инвестирала в „съвместното сътрудничество“ четири пъти повече от частниците, които държат ловните полета на родината. Като само за последните пет години

държавата е похарчила 43 млн. лв., а частниците - едва 12 милиона.

Влаганите средства са основно за сметка на горите, като дърводобивът в стопанствата или около тях е основна възможност за генериране на средства. В много от случаите стопанствата са и на загуба. А с ниските вноски определени в договорите годишно, реалните владетели на 7 млн. дка държавни земи и гори (6.4% от територията на България) са си осигурили доволно добри печалби и безпроблемен контрол върху това богатство.

Ще се промени ли "ловното" статукво и кога? Защото с 6.4% от "поземленото" богатство на България се разпореждат шепа произведени от властта "велможи", които дори не спазват условията на сключените с тях договори. И къде дремят слугите на Темида, които уж били призвани зорко да бдят в защита на държавните интереси и сурово да санкционират подобни фрапантни закононарушения?

Facebook logo
Бъдете с нас и във