Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

Държава и бизнес - в развод преди брака

За празноделието в българския парламент се говори отдавна, но вече има конкретни доказателства, че народните избраници трошат купища средства за бутафорна дейност. През лятото на 2012-а, в резултат от скъполатения депутатски труд, се появи Законът за публично-частното партньорство. Година и половина по-късно не само че няма нито един договор за подобно партньорство, но дори и отговорните институции не изпълняват задълженията си, разписани в него. Казано иначе, въпросният норматив е един кух документ, въпреки че за създаването му са били ангажирани десетки чиновници в редица институции.


Сега правителството на Пламен Орешарски предлага на Народното събрание да отмени ненужните разпоредби. Министърът на регионалното развитие Десислава Терзиева мотивира решението с думите, че това е неработещ и рестриктивен закон. "На практика вместо да облекчи инвеститорите, той допълнително затрудни инвестиционния процес - коментира тя. - Политическата цел беше всичко да минава през един министър -СимеонДянков, и той да контролира и координира всичко: какво се прави като публично-частното партньорство в общините и в държавата".


При съотношението на силите в парламента днес отмяната несъмнено ще се случи. Но по-важното е какво ще последва след нея? Непосредственият резултат ще е, че в българския правен мир отново ще се получи предишният вакуум, тъй като формално определение за публично-частното партньорство в нормативната ни база няма. Няма и конкретна структура или звено, което да се занимава с тази дейност. Различните форми на сътрудничество с бизнеса пак ще се върнат в кметствата или в Министерския съвет, както беше преди приемането на спорния норматив. А без правна рамка винаги може да очакваме някакъв момент на непрозрачност, подобно на случая с магистрала "Тракия", която кабинетът на Симеон Сакскобургготски искаше да строи с подкрепата на частни предприемачи.


Дали ще пишат нов Закон за публично-частното партньорство, или ще оставят нещата да си вървят по стария утъпкан път, засега управляващите не са казали официално. "БАНКЕРЪ" обаче установи, че властта се готви да плати около 665 хил. лв. на частни консултанти за доразработване и оптимизиране на нормативната уредба за публично-частните партньорства. Възнагражденията на консултантите ще се плащат по проект на Министерството на финансите, който се финансира от оперативната програма "Административен капацитет".


Ха сега, де! Уж законът се отменя, а ще доразработваме и оптимизираме нормативната база. В конкурсната документация за избор на външните експерти пише, че освен предложения за промени в закона от тях ще се очакват и препоръки за правилника за прилагането му, актуализиране на Националната програма за сътрудничество с бизнеса, както и изготвянето на една дузина методики. Консултантът ще трябва да направи също проучване и анализ на средата, като предложи десет сектора, в които публичните институции могат да работят съвместно с бизнеса, и да представи не по-малко от пет проекта в Германия и Португалия, реализирани по този начин. Идеята е служителите на финансовото министерство да ги проучат на място и да получат допълнителна информация за наличните добри практики. Отделно избраната компания ще изготви десет бизнес модела на публично-частното партньорство в различни икономически отрасли, правила, процедури, типови документи и примерни схеми за финансиране.


Всички тези дейности е необходимо да приключат преди 28 ноември, когато е крайният срок за получаване на безвъзмездното европейско финансиране. Проблемът е, че все още не е избран изпълнител, тъй като кандидатите можеше да подават оферти до 30 януари.


В последна сметка е вън от съмнение, че Закон за публично-частното партньорство у нас трябва да има. И то не само защото подобни актове от десетилетия съществуват в развитите демокрации. На първо място комбинирането на ограничените публични средства с финансовите възможности на частния сектор и еврофондовете ще спомогне за увеличаване на инвестициите в техническа и социална инфраструктура, в услуги от обществен интерес, в научноизследователска дейност и други. Освен това чрез публично-частното партньорство се гарантира по-добро качество на услугите - все пак ако проектът не е изпълнен добре, инвеститорът няма да може да си възвърне вложенията. Докато при обществените поръчки изпълнителят изобщо не се интересува дали се работи качествено, тъй като той просто взима парите и си тръгва. Колкото до опасенията, че публично-частното партньорство е трудоемко начинание, свързано с много повече разходи, отколкото провеждането на обществени поръчки, това наистина е така, но само при първоначалната инвестиция. Ако обаче се проследи проектът през целия му живот, нещата изглеждат по друг начин. При поръчките се плаща еднократно, след което поддръжката на обекта изисква допълнителни средства, докато в другия случай тези разходи са за сметка на частния партньор.


Най-неприятното е, че всички тези безспорни ползи могат да се обърнат на 180 градуса, когато става дума за българската действителност. Точно затова на бизнес отношенията между държавата и частния сектор у нас никога не се е гледало с добро око. От една страна, зад подобни връзки обикновено се крият всевъзможни корупционни схеми и се прокрадват личните интереси на хора от властта, а от друга - след като се опари от неиздължените сметки на управляващите, бизнесът въобще не иска да чуе за сътрудничество с държавата.

Facebook logo
Бъдете с нас и във