Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ДУНАВ СЕ ВЪЛНУВА - ЗАСТРАХОВАТЕЛИТЕ СЪЩО

Пролетното топене на снега предизвика големи наводнения в Чехия и Германия и създаде грижи на хората и властите в потопените райони. И у нас някои селища бяха частично наводнени през март заради високото ниво на подпочвените води и недовършените през зимата ремонти за отстраняване на авариите, причинени от миналогодишните стихии.
Овластените български институции с повишено внимание продължават да следят нивото на река Дунав и вземат превантивни мерки, за да избегнат най-лошото. Речния бряг край Видин ще бъде укрепен с нова защитна стена, облицована с камъни, и съоръжението ще струва общо 593 хил. евро. Обектът във Видин ще е последният изграден по дунавския бряг. Проектът България - защита на речните и морските брегове от ерозията и абразията и свързаните с тях свлачищни процеси се финансира с 25 млн. евро от Европейската инвестиционна банка (ЕИБ), с 15 млн. евро от Банката за развитие на Съвета на Европа и с 14 млн. евро от държавния бюджет на страната. Агенция Гражданска защита пък изясняват собствеността на хидротехническите съоръжения, за да бъдат ясно определени отговорностите в новия Закон за защита на населението при бедствия и аварии, който подготвят в министерството на Емел Етем.
Нормативът приковава вниманието и на българските застрахователи, които продължават да са в неведение дали законотворците ще ги включат в разпоредбите му. Особено като се има предвид, че и идеята за създаване на катострофичен пул вече четири години тъпче на едно място, а проектът на Асоциацията на българските застрахователи (АБЗ) междувременно успя да
раздели гилдията на противници и застъпници
на задължителното застраховане срещу природните бедствия.
Част от бизнеса поддържа тезата, че в условията на пазарна икономика всеки сам трябва да се грижи за собствеността си. Други застъпват становището, че само държавата може, и е длъжна, да се погрижи за изпадналите в беда свои поданици, а застрахователната защита, както досега, трябва да остане доброволен избор на всеки. Трети предлагат катастрофичният пул да бъде създаден като доброволно браншово сдружение, което обаче ще има само презастрахователни функции. Подобно на съществуващия ядрен пул за АЕЦ Козлодуй то ще акумулира финансови ресурси, които ще се използват в случай на застрахователно събитие, за да бъдат своевременно възмездени щетите от катастрофата.
Макар че в Комисията за финансов надзор все още не са готови със сравнителните анализи за застрахователния пазар през 2005 г., отсега е ясно, че по време и след големите наводнения през отминалото лято на 2005 г. ръстът на имуществените полици няма да е висок. Не можем, за съжаление да се похвалим с голямо увеличение на застраховките. Експертното ми мнение е, че когато през август 2005 г. ни заля третият краткотраен, но много силен порой, обхватът на застрахованите физически лица варираше около 7 на сто. Към днешна дата говорим за не повече от 9% обхват, или за ръст от около 2 процента. А и той, според мен, е постигнат благодарение на клиенти, които априорно са убедени, че трябва да застраховат имуществото си, но поради една или друга причина не са го направили към датата на бедствието, коментира за БАНКЕРЪ Даниела Конова, председател на АБЗ. Според нея
знаците, които природата подава
от началото на 2006 г., са тревожни и макар да не са с голяма сила, са постоянни. От 20 януари досега наблюдаваме непрекъснато увеличение на подпочвените води и на речните нива, активизиране на свлачища, перманентни земетръси в Кърджалийско. Симптомите за повишени застрахователни рискове се комбинират с бавното покачване на невисокия жизнен стандарт на хората, особено в по-малките селища и по-бедните райони на страната. И тъй като държавата продължава да подпомага пострадалите от наводненията, всеки си казва - защо да плащам застраховка, щом помогнаха на комшията, ще помогнат и на мен...
Успокояващото, според Конова е, че на последното заседание на правителствената Комисия по бедствия и аварии е взето разумното решение проблемът с природните бедствия да се разглежда в перспектива, а не както досега - постоянно да се наваксва с пари за отминали събития. На заседанието е разгледан и проектът за преодоляване на катастрофични кризи. Той се очертава като една от най-охраняваните правителствени тайни, щом застрахователите, които за всеки случай си отглеждат по някой друг влиятелен лобист в коридорите на властта, не са успели да научат каква точно роля им отрежда държавата в неравната битка срещу своеволията на природата.
На заседанието на парламентарната Комисия за бедствия и аварии е възприета и идеята на АБЗ за провеждане на
международна Кръгла маса
на която ще бъдат дискутирани проблемите, свързани със създаването на евентуалния катастрофичен пул, както и световния опит в тази насока. Хора от Асоциацията на българските застрахователи, ангажирани с подготовката на форума, уточняват, че мероприятието ще се състои през втората половина на май и в него ще участват представители на Световната банка, от която се очаква да финансира старта на инициативата. Ще поканим и представители на съседите, тъй като катастрофичните рискове там също са актуални. Имаме дори идея да създадем Балкански катастрофичен пул между Гърция, България и Румъния. Не включваме Турция, защото там вече функционира такава структура срещу земетръсни рискове (от 1989 г.), която се финансира изцяло от Световната банка, казва още председателят на АБЗ.
Хората от застрахователния бизнес пресмятат, че ако в закона, който подготвят във ведомството на Емел Етем, бъде ясно и точно дефинирана ролята на държавата за покриване на последиците от разнородните катастрофични бедствия, тогава всеки от застрахователите, в зависимост от лиценза си и от пазарния си дял, ще определи собствения си периметър на действие и маркетинг. Но тъй като на този етап яснота няма,
бизнесът продължава да е в патова ситуация
Объркването е голямо, признава и Даниела Конова, като припомня, че първоначално идеята за катастрофичен пул е била отхвърляна от овластената държавна администрация. А сега сме на етап - слушаме, но не знаем какво да правим..., казва тя.
И от Интерамерикан съобщават за БАНКЕРЪ, че също не отчитат съществено увеличение на имуществените застраховки след наводненията през миналото лято. В компанията констатират, че през първите два месеца след събитията интересът на хората да се застраховат е бил малко по-силен, след това обаче ритъмът отново е възстановен. Общият ръст на бизнеса на Интерамерикан за 2005 г. е 32%, а в сектора на имуществените застраховки - около 17 на сто. Нивото на обезщетенията обаче рязко се е увеличило - с 245%, в сравнение с 2004 г., като дружеството е изплатило общо 377 746 лв. щети, по-голямата част - заради наводненията.
Максим Сираков, заместник-председател на ЗПАД Алианц България, обяснява, че бедните хора нямат алтернатива освен помощта на държавата, защото дори ако искат да застраховат паянтовите си къщи и бараки в районите на свлачищата и наводненията, застрахователните агенти ще им откажат. Просто е много голяма вероятността да бъде реализиран рискът, което пък противоречи на принципите и духа на доброволното застраховане. Сираков уточнява, че все пак ако сградите са стабилно построени, макар да са в рисковата зона, могат да бъдат застраховани. Но не и принудително, категоричен е той и се обявява за противник на задължителното катастрофично застраховане. Системата на повсеместните застраховки някога наистина е работила добре, но при други социално-икономически условия и с единствен монополист на пазара -ДЗИ. Докато проблемът с катастрофичния пул сега трябва да се реши по модерен начин в гилдията и да му бъдат възложени само презастрахователни задачи. Идеята катастрофичната застраховка да бъде наложена като скрит данък ще предизвика недоволство сред населението, ще демобилизира хората и те няма да се грижат за сигурността на домовете и покъщнината си. Може да предизвика дори проблеми от морално естество сред някои социални прослойки. Презумпцията за социалната й мисия може и да не се постигне, защото още на старта ще се препъне в недостатъчно добре обмислените технически подробности за критериите при оценяване на недвижимите имоти, за ефективното управление на акумулираните в пула пари. Не е ясно и кои точно рискове ще бъдат включени - само земетресението, както предлагат някои от инициаторите, или и останалите природни стихии. И сега на пазара се предлагат имуществени застраховки от първи риск - срещу пожар, гръм, експлозия, падащи небесни тела, в които обаче не е включено земетресението, тъй като е квалифицирано като самостоятелен риск и премиите му са значително по-скъпи.
Застрахователите се опасяват, че, както много пъти досега, и пътят към лошите закони може да се окаже постлан с добри намерения. Ако пулът набере достатъчно финансов ресурс, би могъл ефективно да работи през следващите стотина години, стига да не е замислен от сегашното правителството като мандатен. Рано или късно и патовата ситуация в полето на застрахователния бизнес ще бъде решена в полза на населението, дано само не се случи под безкомпромисния диктат на природата.

Facebook logo
Бъдете с нас и във